Бъдещето на швейцарската политика зависи от 5 милиона избиратели
Около пет милиона швейцарски гласоподаватели ще се насочат към урните на общите избори през днешния ден, на които ще изберат 246 депутати, които в последна сметка ще дефинират състава на новото държавно управление.
Това държавно управление ще има сложните задания да резервира неутралитета на Швейцария в разкъсвана от война Европа; да възвърне доверието в банковия бранш след спасяването на една от най-големите му институции; да поправя влошените връзки с Европейския съюз; и да понижи разноските за опазване на здравето.
Швейцария е четвъртият по величина търговски сътрудник на Европейски Съюз. Въпреки това връзките сред Берн и блока не са отлични. Брюксел остана заинтригуван от решението на Швейцария през 2021 година да излезе от договарянията за дълго чакано съглашение за съдействие.
Но един бърз взор към вътрешната политика изяснява за какво: дясната SVP, най-голямата партия в страната, е надълбоко евроскептична, до момента в който дясноцентристките и социалистическите партии се тормозят от договорка с Европейски Съюз, която би заплашила заплатите на швейцарските служащи, които са доста по-високи от тези в блока.
Междувременно за множеството швейцарски гласоподаватели нестабилните връзки сред Европейски Съюз и Швейцария не са приоритет: това е едвам седмият най-съществен въпрос в съзнанието на гласоподавателите на тези избори, надалеч зад разноските за живот, изменението на климата и имиграцията - ко9243052ето не е извънредно, съгласно Паскал Скиарини, професор по швейцарска политика в университета в Женева.
„ Партиите се пробват да заобикалят да приказват за Европа, тъй като не са сигурни дали това ще им бъде от изгода “, сподели Скиарини. „ От електорална позиция няма облага. “
Стремеж към непоклатимост
Международните рецесии се натрупаха през последните няколко седмици и месеци и всеки би могъл да има потребност от малко непоклатимост - това е мястото, където се намесва швейцарската политика.
От 1959 година всички съществени партии са показани в държавното управление от седем министри - Федералният съвет - който се избира от членове на Народното събрание.
Съставът му остава същият съвсем 50 години, като Социалистическата партия, центристките християндемократи (сега Център) и дясноцентристките либерали имат по две места, до момента в който крайнодясната Швейцарска национална партия (SVP) има едно. SVP в последна сметка получи второ място през 2003 година, откакто стана най-голямата политическа мощ в страната.
Тази поредност идва и от (сложните) политически договорености на Швейцария, при които всяка от двете парламентарни камари има характерна изборна система. Докато 200-местният Национален съвет се избира посредством съразмерно посланичество, претендентите за Държавния съвет - швейцарският еквивалент на Сената на Съединени американски щати - би трябвало да обезпечат болшинство, с цел да бъдат определени в множеството райони, което е в интерес на центристките партии, които са по-склонни да създадат съюзи.
Това се отразява в социологическите изследвания. Въпреки че се чака SVP да излезе като огромния победител на изборите с повече от 27% от гласовете, се чака партията да завоюва единствено шест места в Държавния съвет, който ще бъде доминиран от либералите и центристите. Зелените се чака да правят отстъпка позициите си назад на социалдемократите, сочат социологическите изследвания.
Въпреки че изменението на климата остава главен проблем в Швейцария – където алпийските ледници се отдръпват с изключителна скорост – политическото придвижване на еколозите наподобява е изгубило инерция по време на пандемията от Ковид-19.
Особеностите на политическата акция
В лъскавия свят на швейцарската политика SVP си сътвори навика да прекрачва границите на политическата акция.
Тази година групировката издаде няколко плаката, описващи закононарушения, докладвани от локални медии, с цел да призове за по-строги миграционни политики.
Според Скиарини, швейцарски професор, крайнодясната партия е научила своята тактичност на нападателна акция от референдумите в страната, които се организират няколко пъти в годината и където SVP постоянно предлага закони за стягане на миграционния надзор.
„ Изтъкването на чужденци като изкупителни жертви в действителност е въодушевено от гласовете за директна народна власт, които дадоха на SVP този инструментариум “, сподели Скиарини.
Междувременно младежката групировка на партията приканва гласоподавателите да гласоподават, с цел да попречат на „ мил кралици (мъже в женски дрехи), Антифа и климатични деятели “ да „ унищожат Швейцария и нашето общество “.
SVP също стана музикална за тези избори, издавайки провокативна ария, озаглавена „ This is SVP “, въодушевена от диско шлагера „ We Are Family “. Всъщност песента е толкоз провокативво, че клипът беше блокиран от YouTube в границите на един ден след недоволство от композитора на истинската ария.
Това обаче не попречи на партията да разгласява обновена версия и в същото време да осъди „ обсада, стимулирана по политически аргументи “.
Политикът, който обича да купонясва
Тазгодишните избори ще бъдат последни за швейцарския звезден политик Ален Берсе от Социалистическата партия. Берсе е най-популярният и най-дълго служил министър в страната, с повече от десетилетие на работа и два мандата като президент – чудноватост, станала допустима с помощта на годишното ротационно председателство на Швейцария.
Правителството на Швейцария ръководи като колегиален орган, което значи, че всички министри са равнопоставени и решенията се вземат с консенсус. Всеки от тях се редува в президентството, което е значително церемониална купа: президентът на Швейцария съставлява страната при държавни визити в чужбина, само че той не е държавен глава. (Тази роля се пада на Федералния съвет като цяло и неговите седем члена групово приветстват задгранични държавни глави по време на държавни визити.)
Берсе, чиято политическа кариера на вътрешен министър включва опазването на здравето, стана познато лице на швейцарската общност по време на пандемията от Ковид-19. Докато ръководеше отговора на страната на рецесията в публичното опазване на здравето, той направи известната си къса разходка, тайно, по улиците на Берн, с цел да ревизира дали хората съблюдават ограниченията за сигурност на страната.
Докато годините му, прекарани в нежеланата роля на швейцарския „ Mr. Коронавирус ” не помрачи известността на Берсе – макар острите рецензии от страна на SVP – краят на неговия мандат беше очернен от поредност от кавги.
След изненадващото му известие, че няма да се кандидатира за преизбиране - което би му подсигурило още четири години в държавното управление, защото излизащите министри на Швейцария се преизбират съвсем автоматизирано - Берсе наподобява е свалил гарда си. Миналото лято той беше забелязан да пуши пура и да пие бира, до момента в който се любува на музикален церемониал в Цюрих.
Неговото овакантяване оставя свободно място в държавното управление - място, което се чака да остане в ръцете на социалистите, защото партията евентуално ще остане втората по величина политическа мощ в страната.
Наследникът на Берсе ще бъде определен от новия парламент на 13 декември. /БГНЕС
----------------------------------------
Николас Камът за " Политико "
