Клиширани, но очарователни – домашната магия на коледните филми
Около Коледа малките екрани се изреждат да демонстрират почти едни и същи коледни филми, като на места се включва по някое ново заглавие. Екшъни с Брус Уилис, за които още се спори коледни ли са или не, тежката артилерия на “Сам вкъщи” всичките елементи, Хари Потър (първия филм, най-вече и втория), безконечната класика “Настина любов” и цяла плеяда продукции на Холмарк, които наподобяват съвсем идентични, само че са все очарователни.
Истината обаче е, че колкото и да сме научили наизуст репликите на героите и сюжета, (а може би точно поради това), гледаме филмите на драго сърце.
Да, от време на време си споделяме “еее, отново ли тоя филм, няма ли нещо ново”, само че не сменяме канала, а викаме и останалите домашни да гледаме дружно.
Лично на мен коледните филми работят ненадейно успокояващо. Те оферират не просто час и нещо-два на хубава музика и красиви образни изображения, само че и възприятие на сигурност, което произтича от клишетата, с които щедро е посипан кино лентата.
Всички ние знаем доста добре какво ще се случи. Дори и трагичния поврат на събитията малко преди финала, когато обстановката за героите никак не наподобява добре, не може да ни заблуди, че скоро ще има предстоящ и мечтан хепи енд. И в това няма нищо неприятно, дори в противен случай.
iStock
Харесва ми да знам, че времето, което отстранявам за този филм, в действителност ще ме отпусне и разсее от ежедневните (и дори предколедно повечко струпали се) проблеми. Харесва ми да знам, че имам обезпечен благополучен край, декориран с празнична музика и красива сценография.
Харесва ми да се заблуждавам, че най-малко за малко всичко в света ми може да е по този начин приказно и щастливо, както в този клиширан коледен филм.
Защото клишетата може и да са изтъркано нещо, само че пък постоянно можеш да разчиташ на тях. Те няма да се отметнат в последния миг, няма да провалят проектите ти, няма да те разочароват и не ги лови коронавирус. Затова желая най-малко за малко, най-малко от време на време да им се доверя да ме разведрят и освежат.
iStock
В живота си имаме задоволително доста драма и непредвидени обрати, плюс повече от нужния стрес, че да си предизвиквам още толкоз, пускайки тв приемника вечер.
Напротив, диря тъкмо това, което коледните филми оферират – сигурност, че най-после всичко ще се подреди и всички ще пием парещ шоколад до блестяща елха, Франк Синатра ще напява отнякъде, а снегът ще се сипе сантиментално над главите ни.
Така че дано се оставим на симпатичните коледните клишета като филми и празнични песни да ни омагьосат с простичката си, само че по този начин ефикасна магия. Все отново се случва единствено един път годишно и то за толкоз малко. Докато се усетим ще е още веднъж януари – понеделникът на годината, когато постоянно всичко наподобява по-трудно, студено и тягостно, в сравнение с е, и нито една коледна ария не звучи на място.
Отдайте се на празнични страсти, потънете в коледните клишета и въобще да не ви пука. Чак следващата година ще можем още веднъж да си го позволим!
Истината обаче е, че колкото и да сме научили наизуст репликите на героите и сюжета, (а може би точно поради това), гледаме филмите на драго сърце.
Да, от време на време си споделяме “еее, отново ли тоя филм, няма ли нещо ново”, само че не сменяме канала, а викаме и останалите домашни да гледаме дружно.
Лично на мен коледните филми работят ненадейно успокояващо. Те оферират не просто час и нещо-два на хубава музика и красиви образни изображения, само че и възприятие на сигурност, което произтича от клишетата, с които щедро е посипан кино лентата.
Всички ние знаем доста добре какво ще се случи. Дори и трагичния поврат на събитията малко преди финала, когато обстановката за героите никак не наподобява добре, не може да ни заблуди, че скоро ще има предстоящ и мечтан хепи енд. И в това няма нищо неприятно, дори в противен случай.
iStock Харесва ми да знам, че времето, което отстранявам за този филм, в действителност ще ме отпусне и разсее от ежедневните (и дори предколедно повечко струпали се) проблеми. Харесва ми да знам, че имам обезпечен благополучен край, декориран с празнична музика и красива сценография.
Харесва ми да се заблуждавам, че най-малко за малко всичко в света ми може да е по този начин приказно и щастливо, както в този клиширан коледен филм.
Защото клишетата може и да са изтъркано нещо, само че пък постоянно можеш да разчиташ на тях. Те няма да се отметнат в последния миг, няма да провалят проектите ти, няма да те разочароват и не ги лови коронавирус. Затова желая най-малко за малко, най-малко от време на време да им се доверя да ме разведрят и освежат.
iStock В живота си имаме задоволително доста драма и непредвидени обрати, плюс повече от нужния стрес, че да си предизвиквам още толкоз, пускайки тв приемника вечер.
Напротив, диря тъкмо това, което коледните филми оферират – сигурност, че най-после всичко ще се подреди и всички ще пием парещ шоколад до блестяща елха, Франк Синатра ще напява отнякъде, а снегът ще се сипе сантиментално над главите ни.
Така че дано се оставим на симпатичните коледните клишета като филми и празнични песни да ни омагьосат с простичката си, само че по този начин ефикасна магия. Все отново се случва единствено един път годишно и то за толкоз малко. Докато се усетим ще е още веднъж януари – понеделникът на годината, когато постоянно всичко наподобява по-трудно, студено и тягостно, в сравнение с е, и нито една коледна ария не звучи на място.
Отдайте се на празнични страсти, потънете в коледните клишета и въобще да не ви пука. Чак следващата година ще можем още веднъж да си го позволим!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ