Всеки трети европеец гласува за популисти, крайнолеви или крайнодесни
Около една трета от всички европейци в този момент гласоподават за популисти, крайнодесни или крайнолеви партии. Все по-широката поддръжка за тях е реалност из целия континент и се трансформира във все по-голямо предизвикателство. Това демонстрира особено изследване измежду 31 страни от Европа на платформата PopuList.
В проучването взе участие и България, като организацията дефинира като „ популистки “ партиите ГЕРБ, Национална движение „Симеон Втори" на Симеон Саксобургготски, „ Изправи се.БГ “ на Мая Манолова и „ ИТН “ на Слави Трифонов. „ Възраждане “, „ Атака “, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ на Валери Симеонов, „ България без цензура “ на Николай Бареков, „ Ред, правда и правдивост “ на Яне Янев и „ Воля “ на Веселин Марешки са избрани като „ крайнодесни “ и „ популистки “.
Според изследването в множеството избори в страните от Европа предходната година рекордните 32% от европейските гласоподаватели са подкрепили партии, настроени против политическата система – спрямо 20% при започване на 2000 година и 12% при започване на 90-те години на предишния век.
Половината от гласоподавателите, настроени против властта, гласоподават за крайнодесни партии и това е делът на гласовете, който нараства най-бързо.
Основните партии губят гласове, а антисистемните партии печелят. Това е значимо, тъй като доста изследвания демонстрират, че когато популистите си обезпечат власт, качеството на демокрацията понижава “, разяснява за The Guardian ръководителят на проучването Матейс Родуийн, политолог от университета в Амстердам.
В тазгодишното издание на изследването са разпознати 234 антисистемни партии в цяла Европа, в това число 165 популистки партии – множеството крайнолеви или крайнодесни.
Анализаторите изясняват, че нормално популизмът разделя обществото на противоположни групи като „ чисти хора “ против „ подкупен хайлайф “ и твърди, че всяка политика би трябвало да бъде израз на желанията на хората.
Критиците припомнят, че популистите постоянно подкопават демокрацията, правосъдната система, медиите, правата на малцинствата и други.
Подобни партии към този момент влязоха в ръководството предходната година, в това число в Италия, Финландия и Швеция. А тези, които не са, внезапно покачиха смисъла си. Пример платформата дава с австрийската Партия на свободата и немската AfD, които удвояват каузи си. А новата наклонност може да се разпростре и е Словакия, Полша и Нидерландия, които също са изправени пред избори.
Множество фактори се крият зад тази наклонност, съгласно откривателите, които са изследвали партии, с най-малко едно място или 2% от гласовете за в парламент от 1989 година насам.
Големият проблем за крайнодесните партии постоянно е миграцията. Теми за популизъм бяха и Коронавирус блокадите и имунизациите, климатичната рецесия, цената на живота и войната в Украйна.
От хората, които в този момент гласоподават за крайнодесни,
в никакъв случай не бихте го очаквали: по-възрастни дами, градски гласоподаватели, образованата междинна класа “, изясняват откривателите.
Те регистрират, че за казуса са отговорни и така наречен систематични партии.
С триумфа им идва съперничеството посред им. Антисистемните и крайнодесните партии към този момент се разделят и множат. Пример е даден с Франция, където бе учредена нова партия, която упрекна Марин льо Пен за за прекомерно мека.
Изследователите на PopuList не вършат електорални прогнози и не е ясно по какъв начин тъкмо ще се развие скокът в каузи на гласовете против властта. Някои анализатори споделят, че опасенията, че Европа „ изпада в крайната десница “, са пресилени. Те споделят, че центърът е по-устойчив, в сравнение с сочат изследванията и изборните резултати.
В проучването взе участие и България, като организацията дефинира като „ популистки “ партиите ГЕРБ, Национална движение „Симеон Втори" на Симеон Саксобургготски, „ Изправи се.БГ “ на Мая Манолова и „ ИТН “ на Слави Трифонов. „ Възраждане “, „ Атака “, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ на Валери Симеонов, „ България без цензура “ на Николай Бареков, „ Ред, правда и правдивост “ на Яне Янев и „ Воля “ на Веселин Марешки са избрани като „ крайнодесни “ и „ популистки “.
Според изследването в множеството избори в страните от Европа предходната година рекордните 32% от европейските гласоподаватели са подкрепили партии, настроени против политическата система – спрямо 20% при започване на 2000 година и 12% при започване на 90-те години на предишния век.
Половината от гласоподавателите, настроени против властта, гласоподават за крайнодесни партии и това е делът на гласовете, който нараства най-бързо.
Основните партии губят гласове, а антисистемните партии печелят. Това е значимо, тъй като доста изследвания демонстрират, че когато популистите си обезпечат власт, качеството на демокрацията понижава “, разяснява за The Guardian ръководителят на проучването Матейс Родуийн, политолог от университета в Амстердам.
В тазгодишното издание на изследването са разпознати 234 антисистемни партии в цяла Европа, в това число 165 популистки партии – множеството крайнолеви или крайнодесни.
Анализаторите изясняват, че нормално популизмът разделя обществото на противоположни групи като „ чисти хора “ против „ подкупен хайлайф “ и твърди, че всяка политика би трябвало да бъде израз на желанията на хората.
Критиците припомнят, че популистите постоянно подкопават демокрацията, правосъдната система, медиите, правата на малцинствата и други.
Подобни партии към този момент влязоха в ръководството предходната година, в това число в Италия, Финландия и Швеция. А тези, които не са, внезапно покачиха смисъла си. Пример платформата дава с австрийската Партия на свободата и немската AfD, които удвояват каузи си. А новата наклонност може да се разпростре и е Словакия, Полша и Нидерландия, които също са изправени пред избори.
Множество фактори се крият зад тази наклонност, съгласно откривателите, които са изследвали партии, с най-малко едно място или 2% от гласовете за в парламент от 1989 година насам.
Големият проблем за крайнодесните партии постоянно е миграцията. Теми за популизъм бяха и Коронавирус блокадите и имунизациите, климатичната рецесия, цената на живота и войната в Украйна.
От хората, които в този момент гласоподават за крайнодесни,
в никакъв случай не бихте го очаквали: по-възрастни дами, градски гласоподаватели, образованата междинна класа “, изясняват откривателите.
Те регистрират, че за казуса са отговорни и така наречен систематични партии.
С триумфа им идва съперничеството посред им. Антисистемните и крайнодесните партии към този момент се разделят и множат. Пример е даден с Франция, където бе учредена нова партия, която упрекна Марин льо Пен за за прекомерно мека.
Изследователите на PopuList не вършат електорални прогнози и не е ясно по какъв начин тъкмо ще се развие скокът в каузи на гласовете против властта. Някои анализатори споделят, че опасенията, че Европа „ изпада в крайната десница “, са пресилени. Те споделят, че центърът е по-устойчив, в сравнение с сочат изследванията и изборните резултати.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ