Около една трета от работните места в България ще бъдат

Около една трета от работните места в България ще бъдат наранени от изкуствения разсъдък. Това не значи безусловно загуба на претовареност, само че е допустимо в някои обстановки да се стигне до съкращения. Прогнозата е на Томчо Томов, шеф на Национален център за оценка на компетенциите в БСК.

Под „ засягане ” би трябвало да разбираме закриване на работни места, само че не само; това няма да е бърз развой, той ще тече в продължение на 10-20 години. Според Томов, би трябвало да разбираме това като „ трансформиране ” на работните места, което значи, че системите с неестествен разсъдък ще трансформират метода на осъществяване на съответни функции, функционалности и обособени задания в границите на съответните специалности и работни места.

Както процесът на автоматизация и машинизация навлезе и анулира физическия труд, в този момент изкуственият разсъдък навлиза най-вече в специалности с доминиращ мисловен труд – там където има интервенции, които могат да се автоматизират, рутинни действия, които могат да се кодират, задания, свързани с ръководство на данни, мониторинг, усъвършенстване, прогнозиране, оценка за други възможности за взимане на решения, разясни той, определяйки това като абсурд.

Експертът акцентира още, че би трябвало да се подготвим за всичко, което ще се случва, и да развиваме своя капацитет. „ Нужно е да развиваме цяла група от нови умения, които може би са подценявани, само че които ще са извънредно значими във взаимоотношението и потреблението на изкуствен интелект ”, сподели Томов.

Около 30% от предприятията у нас разполагат с направени тактики за цифров преход, съсредоточени върху цифровата промяна, разкри той. Някои включват и потреблението на изкуствен интелект на доста места. В взаимозависимост от избраните браншове, предприятията се преценяват и с това какви благоприятни условия ще даде изкуственият разсъдък. Според Томов, AI ще бъде „ до там, докъдето го допуснем ”.

Все отново ще има позиции и специалности, които няма да бъдат наранени в огромна степен от изкуствения разсъдък, съгласно специалиста на БСК. Това ще са „ преди всичко тези, които изискват прочувствена просветеност, а тя е допустима единствено за човешкия мозък. Роботът може да снима, да сканира израз на лицето, при тази основа да има база данни, да разкрива какво е настроението – само че човешката вътрешен глас, прочувствената просветеност, ръководството на комплицирани междуличностни настроения, проблемите, свързани с ръководство на хора – са специалности, които значително ще се запазят. Също по този начин и креативните специалности ”, изясни Томчо Томов.

„ Изкуственият разсъдък навлиза в специалности в опазването на здравето, обществените действия, изкуството, заниманието, спорта, навлиза и в публицистиката и медиите – при разработка и редактиране на публикации, само че не можете да му поверите проверяваща публицистика – ще го употребявате, само че той не може да ви размени ”, безапелационен е специалистът.

Незасегнати ще останат и всички работни места, изискващи „ физическа умелост, майсторство, където би трябвало да се вземат решение проблеми в нерутинна, непредвидима среда – поддръжка, поправки, ремонти, техническа защита, сигурност, противопожарна сигурност ”, заключи Томчо Томов.