Тунгуският взрив причинен от черна дупка, минала през Земята?!
Около 7:14 сутринта на 30 юни 1908 година над река Подкаменная Тунгуска в днешния Красноярски край, Русия, избухва гигантска детонация. 2150 квадратни километра са изравнени със земята. Силата на гърмежа е почти 10-20 мегатона, хиляди пъти по-мощна от атомната бомба, хвърлена от Съединени американски щати върху Хирошима, Япония, в края на Втората международна война. Очевидци разказват ударни талази и топовни тътени на стотици километри.
„ Изведнъж над планината, където гората към този момент беше помляна, стана доста ярко и, по какъв начин да ви кажа, като че ли се появи второ слънце “, споделя един от очевидците на галактическото събитие. „ Очите ме заболяха и даже ги затворих. И незабавно се разнесе [...] мощен гръм. Това беше вторият удар. Сутринта беше слънчево, нямаше облаци, нашето слънце светеше блестящо, както постоянно, и тогава се появи второ слънце! “
„ С тъга изпълзяхме отдолу под [навеса]. След това видяхме, че горе, само че на друго място, отново блесна и се разнесе мощен гръм. Това беше третият удар. Вятърът пристигна към нас, събори ни на земята и ни удари в паднало дърво. “
Други разказват, че са видели „ тръба “ в небето, която в свидетелствата е разказана като синя. Озадачаващото в цялата история е, че липсва ударен кратер, който не е открит и до през днешния ден (въпреки изказванията за обратното). През годините бяха препоръчани редица пояснения за събитието – от метеорити, които прелитат през атмосферата, до първоначални черни дупки, преминаващи непосредствено през Земята.
В актуалната ера на Вселената черните дупки се образуват, когато великански звезди изчерпят горивото си и се срутят под личната си гравитация. Има известни ограничавания за това какъв брой дребна може да бъде една звездна черна дупка в актуалната Вселена. Те би трябвало да се образуват от огромни количества маса, кондензирана в една дребна област, и се срещат единствено при звезди към 20 пъти по-големи от масата на Слънцето. Първичните черни дупки, въпреки това, са хипотетични черни дупки, за които се допуска, че са се образували през първите няколко секунди на Вселената, когато всички неща, които в следствие не престават да основават звездите и галактиките, са били по-плътно „ опаковани “ дружно.
Екип от физици, които анализирали Тунгуското събитие, в публикация на Nature от 1973 година издигат хипотезата, че то може да е породено от първична черна дупка, преминаваща през Земята. Учените настояват, че такава с масата на огромен метеорит би обяснила неналичието на удрящ детайл, както и синята светлина, забелязана от очевидци.
„ По-голямата част от радиацията от фронта на удара би била във вакуумната ултравиолетова светлина и би била всмукана и преизлъчена при по-дълги дължини на вълната “, изясняват учените от предишния век. „ Би имало малко твърдо рентгеново излъчване и съпътстващата плазмена колона би изглеждала наситено синя. “
Въпреки че догатката било прекомерно теорeтично, учените предложили метод, по който концепцията им да бъде тествана: да се търсят признаци на „ изходна рана “ от другата страна на планетата.
„ [Черната дупка] ще навлезе в Земята и твърдостта на скалната маса ще предопредели неналичието на подземна ударна вълна “, написа екипът в своята публикация. „ Поради високата си скорост и защото губи единствено дребна част от силата си при прекосяване през Земята, черната дупка би трябвало съвсем да следва права линия през Земята, навлизайки на 30° по отношение на хоризонта и излизайки през Северния Атлантик в региона 40°-50° N 30°-40° W. Този излаз обезпечава инспекция на цялата догадка. “
Учените предложили да се търсят ударни талази и разстройства в океана на противоположната страна на света. Да, тази концепция е занимателна, само че до ден сегашен такова доказателство не е намерено, а и към момента не знаем дали първичните черни дупки въобще съществуват.
Тунгуското събитие може да се изясни, без да се прибягва до черни дупки от зората на времето, които са с масата на огромен метеорит. Общоприетото пояснение е, че метеорит с диаметър от към 50 до 80 метра е избухнал в атмосферата на 10 до 14 километра над земята.
Източник
„ Изведнъж над планината, където гората към този момент беше помляна, стана доста ярко и, по какъв начин да ви кажа, като че ли се появи второ слънце “, споделя един от очевидците на галактическото събитие. „ Очите ме заболяха и даже ги затворих. И незабавно се разнесе [...] мощен гръм. Това беше вторият удар. Сутринта беше слънчево, нямаше облаци, нашето слънце светеше блестящо, както постоянно, и тогава се появи второ слънце! “
„ С тъга изпълзяхме отдолу под [навеса]. След това видяхме, че горе, само че на друго място, отново блесна и се разнесе мощен гръм. Това беше третият удар. Вятърът пристигна към нас, събори ни на земята и ни удари в паднало дърво. “
Други разказват, че са видели „ тръба “ в небето, която в свидетелствата е разказана като синя. Озадачаващото в цялата история е, че липсва ударен кратер, който не е открит и до през днешния ден (въпреки изказванията за обратното). През годините бяха препоръчани редица пояснения за събитието – от метеорити, които прелитат през атмосферата, до първоначални черни дупки, преминаващи непосредствено през Земята.
В актуалната ера на Вселената черните дупки се образуват, когато великански звезди изчерпят горивото си и се срутят под личната си гравитация. Има известни ограничавания за това какъв брой дребна може да бъде една звездна черна дупка в актуалната Вселена. Те би трябвало да се образуват от огромни количества маса, кондензирана в една дребна област, и се срещат единствено при звезди към 20 пъти по-големи от масата на Слънцето. Първичните черни дупки, въпреки това, са хипотетични черни дупки, за които се допуска, че са се образували през първите няколко секунди на Вселената, когато всички неща, които в следствие не престават да основават звездите и галактиките, са били по-плътно „ опаковани “ дружно.
„ В този миг „ джобове “ от парещ материал може да са били задоволително плътни, с цел да образуват черни дупки, евентуално с маси, вариращи от 100 000 пъти по-малки от тази на кламер до 100 000 пъти повече от тази на Слънцето “, изясняват специалисти от НАСА. „ Но тогава, когато Вселената релативно бързо се е разширила и охладила, изискванията за формиране на черни дупки по този метод, са изчезнали. “Ако са се образували – а учените до момента не са разкрили сходно нещо – допустимо е тези първоначални черни дупки към момента да съществуват. Има даже догатки, че първоначални черни дупки, по-малки от атом, биха могли да минават през Земята всеки ден без да навредят на планетата ни, а някоя и друга по-голяма може би минава отсам на всеки хиляда години.
Екип от физици, които анализирали Тунгуското събитие, в публикация на Nature от 1973 година издигат хипотезата, че то може да е породено от първична черна дупка, преминаваща през Земята. Учените настояват, че такава с масата на огромен метеорит би обяснила неналичието на удрящ детайл, както и синята светлина, забелязана от очевидци.
„ По-голямата част от радиацията от фронта на удара би била във вакуумната ултравиолетова светлина и би била всмукана и преизлъчена при по-дълги дължини на вълната “, изясняват учените от предишния век. „ Би имало малко твърдо рентгеново излъчване и съпътстващата плазмена колона би изглеждала наситено синя. “
Въпреки че догатката било прекомерно теорeтично, учените предложили метод, по който концепцията им да бъде тествана: да се търсят признаци на „ изходна рана “ от другата страна на планетата.
„ [Черната дупка] ще навлезе в Земята и твърдостта на скалната маса ще предопредели неналичието на подземна ударна вълна “, написа екипът в своята публикация. „ Поради високата си скорост и защото губи единствено дребна част от силата си при прекосяване през Земята, черната дупка би трябвало съвсем да следва права линия през Земята, навлизайки на 30° по отношение на хоризонта и излизайки през Северния Атлантик в региона 40°-50° N 30°-40° W. Този излаз обезпечава инспекция на цялата догадка. “
Учените предложили да се търсят ударни талази и разстройства в океана на противоположната страна на света. Да, тази концепция е занимателна, само че до ден сегашен такова доказателство не е намерено, а и към момента не знаем дали първичните черни дупки въобще съществуват.
Тунгуското събитие може да се изясни, без да се прибягва до черни дупки от зората на времето, които са с масата на огромен метеорит. Общоприетото пояснение е, че метеорит с диаметър от към 50 до 80 метра е избухнал в атмосферата на 10 до 14 километра над земята.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ