50 млн. лева годишно от окултен туризъм
Около 50 млн. лв. годишно са приходите от таен туризъм у нас, който от ден на ден се разпространява в последно време. Това изясни пред Монитор шефът на Института за разбори и оценки в туризма Румен Драганов. Става дума за към 250 000 пътувания с такава устременост. Руснаци, испанци и италианци също идват у нас, с цел да посещават места, които се считат за свещени или че са енергийни центрове. Много от тях са били и тракийски светилища.
„ Този тип туризъм генерира големи доходи и по никакъв начин не е за занемаряване. Имайте поради, че единствено 11% от тези хора пътуват независимо, 60% са най-вече фамилни двойки и към 12-13% са част от проведени групи. Те посещават местности, които считат, че ги зареждат с сила и не са свързани с набожен храм. Някои са познати още от древността. Обикновено има аязмо, за което хората имат вяра, че водата е лековита и чудодейна “, разяснява Румен Драганов. Той даде за образец манастира „ Свети Георги Победоносец” в Поморие, който е единственият настоящ мъжки манастир в Югоизточна България. На мястото е имало тракийско светилище. На мястото има Аязмо, за чиято вода се счита, че е лекува всички болежки и оказва помощ за благополучие.
„ Имам другари, и то учени от Българска академия на науките, които със специфични уреди са открили преди години, че в Приморско има доста мощно енергийно поле. Те имат вяра в това и когато сме там на отмора, всяка заран стават рано, отиват до съответното място и са безапелационни, че се зареждат с сила. Много е мъчно да спориш с тях по тази тематика, тъй като те си знаят тяхното и са уверени в тезата си “, сподели още Драганов.
Особено известна е и скалата на Рилския манастир, която също се счита за лечебна. Точно до скалата пък има дребна черква и аязмо. Църквичката е известна и с място, което се назовава Чистилището. Вярващите споделят, че който мине през нея, се разделя с всичките си грехове, най към този момент в случай че вярата му е същинска. Наричат го чистилището, тъй като мястото е тясно и мъчно налично. Между камъните пък могат да се видят оставени хиляди съкровени стремежи.
„ Всъщност езотеричния туризъм има разнообразни форми. Смята се, че доста от нещата са останали още от преди приемането на Християнството. Няма по какъв начин да се борим с това и не виждам за какво. След като някой се усеща добре и има вяра нещо, надали е проблем за нас “, разяснява още специалистът. Той разясни, че друго място, което е признато като дестинация за таен туризъм, е Кръстова гора. Тя се посещава от 14 000 души годишно, защото хората считат, че откакто приспят там, ще оздравеят. Други пък вярвали, че в случай че слагат памук върху мощите на Свети Иван Рилски и по-късно го оставят под възглавницата на болен той ще оздравее. Според специалисти към местата за таен туризъм е и Руската черква в столицата, където се намира гробът на Свети Серафим. Всекидневно там се извиват опашки от хора, които имат вяра, че като напишат желанието си на листче, то ще се сбъдне.
„ Местността Рупите също се приема за енергиен център, който се свързва с името на пророчицата Ванга. Евреите пък посещават Силистра, защото считат, че там е обитавал техен равин. Вярват, че мястото ги зарежда с сила. Мога да дам и различен пример-с пазара Римската стена в столицата. Преди да тръгнат на път, търговците са минавали от там и са се молили да се завърнат живи и здрави “, изясни Румен Драганов. Друга дестинация за таен туризъм е и Тракийското светилище Камъка в Странджа. Има вярване, че в случай че минеш през така наречен провирало, ще бъдеш здрав и благополучен през цялата година.
„ Все отново би трябвало да се прави разлика сред набожен и таен туризъм. Също по този начин има учебен набожен туризъм, където пътуваме в разнообразни страни, с цел да научим нещо за религиозните им центрове, както и фестивален набожен туризъм. У нас да вземем за пример доста чужденци идват по Великден, с цел да участват на литургията ни “, изясни още Румен Драганов.
“Факт е, че езотеричният туризъм у нас се развива. Преди години даже ми се е случвало да видя дами, които се показват за гадателки, да посещават Перперикон, защото го считат за свещено място. Чувал съм, че се провеждат такива екскурзии “, разяснява и археологът проф. Николай Овчаров.
Започва и построяването на лагера на Бялото приятелство на Седемте рилски езера. Това оповестиха от управлението на Национален парк " Рила ". На това място всяка година през август се организират сбирките на почитателите на Петър Дънов. Първите 25 дъновисти се изкачиха там още през вчерашния ден.
Лагерът ще е ситуиран на регламентираното място –при Рибното езеро, на 2200 м надморска височина. Там последователите на учителя Петър Дънов построяват стана си всяко лято от 1929 година.
Самият лагер е върху 1 декар и 100 кв. метра, като оптималният брой на палатките не би трябвало да надвишава 300. Лагерът ще се ръководи от комендант, съблюдава се открит през годините вътрешен ред, кухнята, местата за миене и други Ще се инсталират походни мивки, които след привършване ще бъдат демонтирани, а теренът – измит. Боклуците ще се опаковат в чували и ще се транспортират отвън територията на парка до най-близкото градско бунище край Сапарева баня.
„ Смята се, че това място също е част от езотеричния туризъм. Но въпреки всичко Бялото приятелство е на 130 години, а тук приказваме за места от преди хиляди години. Факт е, че сме територия, позната като място за зареждане с сила “, разяснява още Румен Драганов.
Туристи търсят мистичното в Побитите камъни, известни като извънредно мощен енергиен център още от дълбока античност. Те са известна дестинация за терапевти и биолечители от целия свят. Съществуват доста митове за техния генезис. През 2014 година пък бяха определени за демонстрацията на към момента оспорваните от науката „ Огледала на Козирев”. Експериментът е получил името си от съветския астрофизик Николай Козирев и се основава на хипотезата, че времето също е форма на сила, а всички процеси в природата са съпроводени с лъчение или усвояване на време.
Тракийското светилище в с. Равна и манастирът под него пък се счита, че е последното обиталище на цар Борис I, Варненския некропол, крепостта и могилата в Солниците-Провадия - всички те са включени в туристическите направления, като ползата на наши и непознати посетители се подхранва от предания и митове, премесени с исторически открития и археологически обстоятелства.
Басарбовският скален манастир край Русе е наложителен обект при поклонническите пътувания, които Румънската патриаршия провежда до нашата страна. Светата обител носи името на най-видния си жител - Димитър Басарбовски, който се смята за покровител на Букурещ. Румънците имат вяра, че мощите му са избавили града от чума. Днес те се съхраняват в патриаршеската катедрала „ Св. Константин и Елена” в Букурещ, а мястото, където Димитър Басарбовски е прекарвал земните си дни в усамотение, пост и молебствия, се радва на огромен интерес от страна на северните ни съседи.
Исихасти са обитавали през Средновековието и други скални манастири в Русенско. Ивановските скални църкви са обект под закрилата на ЮНЕСКО и са доста посещавани от български и задгранични туристи. Представляват комплекс от скални ниши, в които в мълчание и съсредоточеност и при краен аскетизъм монасите са търсели единство с Бога. В днешно време исихазмът няма почитатели, само че местата, които тогавашните монаси аскети са обитавали, са известни и религиозни обекти с интернационална популярност.
Българи и чужденци се тълпят всяко лято пред лековито аязмо край селото на сумиста Котоошу – Джулюница. Според мълвата всяка година тъкмо в нощта на 16 против 17 юли водата в аязмото става лековита, а силата й продължава единствено едно денонощие. Това е и повода още ден-два преди този момент край извора да се събират десетки хора.
Легендата споделя, че преди епохи, до момента в който селяните обработвали нивите си, оставяли децата си край изворчето. Едно от тях било сляпо и като намазало очите си с лековитата вода, прогледнало. Според локалните водата цери проблеми със зрението, кожни заболявания, неплодородие. Според различен случай пък някогашен морски капитан на транспортен съд за далечно корабоплаване имал кожна екзема, като никакви медикаменти и цярове не му помагали. Лясковският духовник отец Богдан занесъл тиня от изворчето „ Света Марина” и болният се излекувал. Човекът даже посетил аязмото, с цел да види с очите си къде тъкмо се намира лековитият извор. Друга стара жена пък имала обиден очен нерв. Докторите й споделили, че едното й око е неспасяемо. Дъщеря й обаче не се примирила. Наточила от аязмото и всяка вечер с капкомер й слагала по три капки в болното око в продължение на 40 дни. Чудото станало, а докторите в влиятелна столична клиника не можели да повярват на здравите си очи.
Според преданията преди 100 години на мястото на настоящето аязмо текла лековита вода, само че по-късно се изгубила в недрата на земята.
Преди време за света я разкрил пастир със стадото си, който останал да нощува на това място. Животните му били заболели. На сутринта обаче, когато се събудил, видял, че всички пасели и блеели нехайно, тъй като пили от водата на извора.
Наред с това лечителен извор има и в девическия манастир „ Св. Троица” край Велико Търново. Там обаче монахините строго съблюдават реда и съвсем не позволяват в Божията обител мъже, даже и единствено с цел да си измият очите или да си изпълнят шишенце с вода от аязмото, написа още Монитор.
„ Този тип туризъм генерира големи доходи и по никакъв начин не е за занемаряване. Имайте поради, че единствено 11% от тези хора пътуват независимо, 60% са най-вече фамилни двойки и към 12-13% са част от проведени групи. Те посещават местности, които считат, че ги зареждат с сила и не са свързани с набожен храм. Някои са познати още от древността. Обикновено има аязмо, за което хората имат вяра, че водата е лековита и чудодейна “, разяснява Румен Драганов. Той даде за образец манастира „ Свети Георги Победоносец” в Поморие, който е единственият настоящ мъжки манастир в Югоизточна България. На мястото е имало тракийско светилище. На мястото има Аязмо, за чиято вода се счита, че е лекува всички болежки и оказва помощ за благополучие.
„ Имам другари, и то учени от Българска академия на науките, които със специфични уреди са открили преди години, че в Приморско има доста мощно енергийно поле. Те имат вяра в това и когато сме там на отмора, всяка заран стават рано, отиват до съответното място и са безапелационни, че се зареждат с сила. Много е мъчно да спориш с тях по тази тематика, тъй като те си знаят тяхното и са уверени в тезата си “, сподели още Драганов.
Особено известна е и скалата на Рилския манастир, която също се счита за лечебна. Точно до скалата пък има дребна черква и аязмо. Църквичката е известна и с място, което се назовава Чистилището. Вярващите споделят, че който мине през нея, се разделя с всичките си грехове, най към този момент в случай че вярата му е същинска. Наричат го чистилището, тъй като мястото е тясно и мъчно налично. Между камъните пък могат да се видят оставени хиляди съкровени стремежи.
„ Всъщност езотеричния туризъм има разнообразни форми. Смята се, че доста от нещата са останали още от преди приемането на Християнството. Няма по какъв начин да се борим с това и не виждам за какво. След като някой се усеща добре и има вяра нещо, надали е проблем за нас “, разяснява още специалистът. Той разясни, че друго място, което е признато като дестинация за таен туризъм, е Кръстова гора. Тя се посещава от 14 000 души годишно, защото хората считат, че откакто приспят там, ще оздравеят. Други пък вярвали, че в случай че слагат памук върху мощите на Свети Иван Рилски и по-късно го оставят под възглавницата на болен той ще оздравее. Според специалисти към местата за таен туризъм е и Руската черква в столицата, където се намира гробът на Свети Серафим. Всекидневно там се извиват опашки от хора, които имат вяра, че като напишат желанието си на листче, то ще се сбъдне.
„ Местността Рупите също се приема за енергиен център, който се свързва с името на пророчицата Ванга. Евреите пък посещават Силистра, защото считат, че там е обитавал техен равин. Вярват, че мястото ги зарежда с сила. Мога да дам и различен пример-с пазара Римската стена в столицата. Преди да тръгнат на път, търговците са минавали от там и са се молили да се завърнат живи и здрави “, изясни Румен Драганов. Друга дестинация за таен туризъм е и Тракийското светилище Камъка в Странджа. Има вярване, че в случай че минеш през така наречен провирало, ще бъдеш здрав и благополучен през цялата година.
„ Все отново би трябвало да се прави разлика сред набожен и таен туризъм. Също по този начин има учебен набожен туризъм, където пътуваме в разнообразни страни, с цел да научим нещо за религиозните им центрове, както и фестивален набожен туризъм. У нас да вземем за пример доста чужденци идват по Великден, с цел да участват на литургията ни “, изясни още Румен Драганов.
“Факт е, че езотеричният туризъм у нас се развива. Преди години даже ми се е случвало да видя дами, които се показват за гадателки, да посещават Перперикон, защото го считат за свещено място. Чувал съм, че се провеждат такива екскурзии “, разяснява и археологът проф. Николай Овчаров.
Започва и построяването на лагера на Бялото приятелство на Седемте рилски езера. Това оповестиха от управлението на Национален парк " Рила ". На това място всяка година през август се организират сбирките на почитателите на Петър Дънов. Първите 25 дъновисти се изкачиха там още през вчерашния ден.
Лагерът ще е ситуиран на регламентираното място –при Рибното езеро, на 2200 м надморска височина. Там последователите на учителя Петър Дънов построяват стана си всяко лято от 1929 година.
Самият лагер е върху 1 декар и 100 кв. метра, като оптималният брой на палатките не би трябвало да надвишава 300. Лагерът ще се ръководи от комендант, съблюдава се открит през годините вътрешен ред, кухнята, местата за миене и други Ще се инсталират походни мивки, които след привършване ще бъдат демонтирани, а теренът – измит. Боклуците ще се опаковат в чували и ще се транспортират отвън територията на парка до най-близкото градско бунище край Сапарева баня.
„ Смята се, че това място също е част от езотеричния туризъм. Но въпреки всичко Бялото приятелство е на 130 години, а тук приказваме за места от преди хиляди години. Факт е, че сме територия, позната като място за зареждане с сила “, разяснява още Румен Драганов.
Туристи търсят мистичното в Побитите камъни, известни като извънредно мощен енергиен център още от дълбока античност. Те са известна дестинация за терапевти и биолечители от целия свят. Съществуват доста митове за техния генезис. През 2014 година пък бяха определени за демонстрацията на към момента оспорваните от науката „ Огледала на Козирев”. Експериментът е получил името си от съветския астрофизик Николай Козирев и се основава на хипотезата, че времето също е форма на сила, а всички процеси в природата са съпроводени с лъчение или усвояване на време.
Тракийското светилище в с. Равна и манастирът под него пък се счита, че е последното обиталище на цар Борис I, Варненския некропол, крепостта и могилата в Солниците-Провадия - всички те са включени в туристическите направления, като ползата на наши и непознати посетители се подхранва от предания и митове, премесени с исторически открития и археологически обстоятелства.
Басарбовският скален манастир край Русе е наложителен обект при поклонническите пътувания, които Румънската патриаршия провежда до нашата страна. Светата обител носи името на най-видния си жител - Димитър Басарбовски, който се смята за покровител на Букурещ. Румънците имат вяра, че мощите му са избавили града от чума. Днес те се съхраняват в патриаршеската катедрала „ Св. Константин и Елена” в Букурещ, а мястото, където Димитър Басарбовски е прекарвал земните си дни в усамотение, пост и молебствия, се радва на огромен интерес от страна на северните ни съседи.
Исихасти са обитавали през Средновековието и други скални манастири в Русенско. Ивановските скални църкви са обект под закрилата на ЮНЕСКО и са доста посещавани от български и задгранични туристи. Представляват комплекс от скални ниши, в които в мълчание и съсредоточеност и при краен аскетизъм монасите са търсели единство с Бога. В днешно време исихазмът няма почитатели, само че местата, които тогавашните монаси аскети са обитавали, са известни и религиозни обекти с интернационална популярност.
Българи и чужденци се тълпят всяко лято пред лековито аязмо край селото на сумиста Котоошу – Джулюница. Според мълвата всяка година тъкмо в нощта на 16 против 17 юли водата в аязмото става лековита, а силата й продължава единствено едно денонощие. Това е и повода още ден-два преди този момент край извора да се събират десетки хора.
Легендата споделя, че преди епохи, до момента в който селяните обработвали нивите си, оставяли децата си край изворчето. Едно от тях било сляпо и като намазало очите си с лековитата вода, прогледнало. Според локалните водата цери проблеми със зрението, кожни заболявания, неплодородие. Според различен случай пък някогашен морски капитан на транспортен съд за далечно корабоплаване имал кожна екзема, като никакви медикаменти и цярове не му помагали. Лясковският духовник отец Богдан занесъл тиня от изворчето „ Света Марина” и болният се излекувал. Човекът даже посетил аязмото, с цел да види с очите си къде тъкмо се намира лековитият извор. Друга стара жена пък имала обиден очен нерв. Докторите й споделили, че едното й око е неспасяемо. Дъщеря й обаче не се примирила. Наточила от аязмото и всяка вечер с капкомер й слагала по три капки в болното око в продължение на 40 дни. Чудото станало, а докторите в влиятелна столична клиника не можели да повярват на здравите си очи.
Според преданията преди 100 години на мястото на настоящето аязмо текла лековита вода, само че по-късно се изгубила в недрата на земята.
Преди време за света я разкрил пастир със стадото си, който останал да нощува на това място. Животните му били заболели. На сутринта обаче, когато се събудил, видял, че всички пасели и блеели нехайно, тъй като пили от водата на извора.
Наред с това лечителен извор има и в девическия манастир „ Св. Троица” край Велико Търново. Там обаче монахините строго съблюдават реда и съвсем не позволяват в Божията обител мъже, даже и единствено с цел да си измият очите или да си изпълнят шишенце с вода от аязмото, написа още Монитор.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ