Мечките в България губят страх от човека
Около 400 мечки населяват българските планини, само че все по-често слизат в селата
Експерти от Изпълнителната организация по околна среда започнаха годишния мониторинг на кафявата мечка в България. Наблюденията не престават една седмица и обгръщат всички съществени местообитания на типа в страната - Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина.
Това е 16-ият следващ мониторинг, който се организира от 2009 година. Целта е да се проследят трендовете в разпространяването, наличието и числеността на предпазения тип, заяви Радослав Станчев, специалист по биоразнообразие в организацията.
Зачестили срещи с хора
Все по-често поданици на обитаеми места наоколо до планина алармират за непредвидени срещи с кафяви мечки. Ситуацията основава боязън и терзания, а в редица случаи мечките предизвикват вреди върху селскостопанско имущество и домашни животни.
" Последните години зачестиха случаите, при които мечките все по-често слизат до обитаеми места. Една от аргументите е, че за жалост те губят боязън от наличието на хора. Причината още веднъж е храната. Нерегламентираните сметища за тях са доста положителни места, на които мечките се хранят, тъй като там намират изхвърлени хранителни боклуци. Съответно те губят лека бавно боязън от индивида, " изясни Радослав Станчев.
Според специалистите, това не значи, че мечките стават повече, а че границата сред тях и индивида става все по-тънка. Кафявата мечка е най-едрият див звяр в България и е строго предпазен тип по Закона за биологичното многообразие. Тя населява Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, а през лятото търси храна даже високо в планинските поляни.
Модерни способи за наблюдаване
За да наблюдават популацията, специалистите употребяват обичайни и съвременни способи. Теренните екипи записват следи от лапи, екскременти, хранителни и маркировъчни знаци. Всяка находка влиза в националната база данни.
В Западните Родопи, на територията на три държавни ловни стопанства - " Кормисош ", " Извора " и " Чепино ", са сложени 14 фотокапана. Устройствата ще работят непрекъснато в продължение на месец и ще обезпечат скъпа информация за държанието на мечките, без да ги тормозят.
" Мечките са доста изобретателни и доста умни животни. Някой път съумяват, въпреки и сътрудниците да се пробват да слагат храната в добре опазвани и заградени пространства, те да ги доближават, в това число и по този начин наречения боклер, който мечката го търкулва, с цел да може да се изпусне царевица. Когато знаят, че някъде има храна, вършат всички допустимо, с цел да се, есенно време, когато би трябвало да натрупат ресурси, да намерят тази храна, " добави специалистът.
Около 400 мечки в България
Според последни данни от Изпълнителната организация по околна среда, популацията на кафявите мечки в България е към 400 индивида. Въпреки стабилната бройка, местообитанията на типа все по-често се припокриват с човешките територии.
Паралелно с теренните наблюдения продължава и пилотният план за ДНК мониторинг на типа. Експертите събират генетични проби от екскременти, които ще разрешат точно установяване на броя и структурата на популацията.
Как да реагираме при среща с мечка
При среща с мечка в природата специалистите предлагат да се заобикалят внезапни придвижвания и да се резервира успокоение. Важно е да се отдалечим постепенно, без да обръщаме тил на животното.
" При среща с мечка, в случай че желае човек да не среща мечка и изобщо да бъде в сигурност, когато той се намира в природата би трябвало да даде явен знак на дивите животни, че се намира на тяхна територия. Тоест, той би трябвало да е задоволително гръмък по някакъв метод, с цел да могат те да се отдалечат от него. Нито едно животно не желае да среща по пътя си човек, тъй като го възприема за директна заплаха. Когато има такава среща, рекомендацията е човек да не прави в никакъв случай внезапни придвижвания, с цел да не провокира нейният боязън и надлежно да предприеме някакви нападателни, " посъветва Радослав Станчев.
Ако мечка се появи в обитаемо място, неотложно би трябвало да се подаде сигнал към 112.
Мониторингът на кафявата мечка е не просто броене, а изпитание да се запази салдото сред индивида и дивата природа. Всяка диря, снимана с камера, е стъпка към по-добро схващане на един от най-внушителните жители на българските планини.
Експерти от Изпълнителната организация по околна среда започнаха годишния мониторинг на кафявата мечка в България. Наблюденията не престават една седмица и обгръщат всички съществени местообитания на типа в страната - Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина.
Това е 16-ият следващ мониторинг, който се организира от 2009 година. Целта е да се проследят трендовете в разпространяването, наличието и числеността на предпазения тип, заяви Радослав Станчев, специалист по биоразнообразие в организацията.
Зачестили срещи с хора
Все по-често поданици на обитаеми места наоколо до планина алармират за непредвидени срещи с кафяви мечки. Ситуацията основава боязън и терзания, а в редица случаи мечките предизвикват вреди върху селскостопанско имущество и домашни животни.
" Последните години зачестиха случаите, при които мечките все по-често слизат до обитаеми места. Една от аргументите е, че за жалост те губят боязън от наличието на хора. Причината още веднъж е храната. Нерегламентираните сметища за тях са доста положителни места, на които мечките се хранят, тъй като там намират изхвърлени хранителни боклуци. Съответно те губят лека бавно боязън от индивида, " изясни Радослав Станчев.
Според специалистите, това не значи, че мечките стават повече, а че границата сред тях и индивида става все по-тънка. Кафявата мечка е най-едрият див звяр в България и е строго предпазен тип по Закона за биологичното многообразие. Тя населява Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, а през лятото търси храна даже високо в планинските поляни.
Модерни способи за наблюдаване
За да наблюдават популацията, специалистите употребяват обичайни и съвременни способи. Теренните екипи записват следи от лапи, екскременти, хранителни и маркировъчни знаци. Всяка находка влиза в националната база данни.
В Западните Родопи, на територията на три държавни ловни стопанства - " Кормисош ", " Извора " и " Чепино ", са сложени 14 фотокапана. Устройствата ще работят непрекъснато в продължение на месец и ще обезпечат скъпа информация за държанието на мечките, без да ги тормозят.
" Мечките са доста изобретателни и доста умни животни. Някой път съумяват, въпреки и сътрудниците да се пробват да слагат храната в добре опазвани и заградени пространства, те да ги доближават, в това число и по този начин наречения боклер, който мечката го търкулва, с цел да може да се изпусне царевица. Когато знаят, че някъде има храна, вършат всички допустимо, с цел да се, есенно време, когато би трябвало да натрупат ресурси, да намерят тази храна, " добави специалистът.
Около 400 мечки в България
Според последни данни от Изпълнителната организация по околна среда, популацията на кафявите мечки в България е към 400 индивида. Въпреки стабилната бройка, местообитанията на типа все по-често се припокриват с човешките територии.
Паралелно с теренните наблюдения продължава и пилотният план за ДНК мониторинг на типа. Експертите събират генетични проби от екскременти, които ще разрешат точно установяване на броя и структурата на популацията.
Как да реагираме при среща с мечка
При среща с мечка в природата специалистите предлагат да се заобикалят внезапни придвижвания и да се резервира успокоение. Важно е да се отдалечим постепенно, без да обръщаме тил на животното.
" При среща с мечка, в случай че желае човек да не среща мечка и изобщо да бъде в сигурност, когато той се намира в природата би трябвало да даде явен знак на дивите животни, че се намира на тяхна територия. Тоест, той би трябвало да е задоволително гръмък по някакъв метод, с цел да могат те да се отдалечат от него. Нито едно животно не желае да среща по пътя си човек, тъй като го възприема за директна заплаха. Когато има такава среща, рекомендацията е човек да не прави в никакъв случай внезапни придвижвания, с цел да не провокира нейният боязън и надлежно да предприеме някакви нападателни, " посъветва Радослав Станчев.
Ако мечка се появи в обитаемо място, неотложно би трябвало да се подаде сигнал към 112.
Мониторингът на кафявата мечка е не просто броене, а изпитание да се запази салдото сред индивида и дивата природа. Всяка диря, снимана с камера, е стъпка към по-добро схващане на един от най-внушителните жители на българските планини.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ