Д-р Рада Прокопова: Жените по-често страдат от пост-ковид симпотим
" Около 40% от всички, прекарали COVID-19, без значение дали са били със мощно изразени признаци или асимптоматично, са развили и пост-COVID синдром. Най-малко 6 месеца след инфекцията са страдали от отмалялост, проблеми с паметта и зной. 3 5% от хората даже не знаят, че са били инфектирани . ".
Това съобщи началникът на поделение по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ " Св. Анна " - София доктор Рада Прокопова на полемика в Нов български университет, отдадена на " Пост-COVID синдром - дълготрайните резултати от COVID-19 ".
39% от българите се осведомят за коронавирус имунизациите от публични източници
Най-малко са търсещите информация за ваксиирането от близки и другари
Разговорът е в границите на осведомителната акция " + мен " на Министерството на здравеопазването за повишение информираността по отношение на изгодите от имунизациите и имунизацията против COVID-19. Модератори бяха доцент доктор Маргарита Станкова - началник на департамент " Здравеопазване и обществена работа " и доцент доктор Румен Петров - учител в департамент " Здравеопазване и обществена работа ".
Според доктор Прокопова 46% от дамите и 36% от мъжете развиват пост-COVID синдром. " Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват още веднъж, както и да се трансформират по интензитет. Имам пациенти, които даже след месец - два демонстрират нетипични за заболяването признаци. Пост-COVID синдромът се дължи на нарушена имунология ", сподели доктор Прокопова.
Според нея той е най-вече при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни болести. Те би трябвало да съблюдават добър хранителен режим и да бъдат физически дейни , поучава началникът на отделението по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ " Св. Анна ".
Даряваме 500 000 дози коронавирус ваксина на Уганда
Разходите за доставката ще бъдат поети от африканската страна
Последствията от отключения автоимунен отговор се показват във инфектиране на дребните кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в скелето-мускулната система , в нервната система , изясни доктор Прокопова.
Най-големи са провалите от вирусната зараза за белия дроб . " Белодробните увреждания понижават с времето, само че не изчезват изцяло. Необходим е интервал от 6 месеца до 1 година, с цел да може белият дроб да се възвърне съвсем изцяло функционално ", посочи лекарят.
Не по-малко съществени са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен потрес, белодробно сърце, тромботични затруднения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).
Коронавирусната зараза може да се отпечата и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит . Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, зашеметяване, нарушавания на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична отмалялост, комплицираност, паметови и когнитивни нарушавания . Има опасения, че COVID-19 покачва риска от развиване на болест на Паркинсон и на Алцхаймер, добави още тя.
Дългосрочните последствия от COVID-19 върху тялото могат да бъдат: систематични (умора), пулмологични (задух, намалено наличие на О2 в кръвта, неефикасен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи равнища на кетонни тела, водещи до прекомерно висока киселинност на кръвта, инфектиране на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, меланхолия, бодърствуване, понижена централизация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болежка в гърдите, инфектиране на сърдечния мускул, нараснала сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).
ACE2 рецепторите, които са необятно публикувани в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, изясни доктор Прокопова.
" 5% от популацията не боледува от коронавирусната зараза, само че разновидността Омикрон навлиза освен през ACE2 рецепторите, а и през ужасно доста други места и никой не е застрахован, че няма да го прекара ", сподели доктор Прокопова.
Това съобщи началникът на поделение по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ " Св. Анна " - София доктор Рада Прокопова на полемика в Нов български университет, отдадена на " Пост-COVID синдром - дълготрайните резултати от COVID-19 ".
39% от българите се осведомят за коронавирус имунизациите от публични източници
Най-малко са търсещите информация за ваксиирането от близки и другари
Разговорът е в границите на осведомителната акция " + мен " на Министерството на здравеопазването за повишение информираността по отношение на изгодите от имунизациите и имунизацията против COVID-19. Модератори бяха доцент доктор Маргарита Станкова - началник на департамент " Здравеопазване и обществена работа " и доцент доктор Румен Петров - учител в департамент " Здравеопазване и обществена работа ".
Според доктор Прокопова 46% от дамите и 36% от мъжете развиват пост-COVID синдром. " Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват още веднъж, както и да се трансформират по интензитет. Имам пациенти, които даже след месец - два демонстрират нетипични за заболяването признаци. Пост-COVID синдромът се дължи на нарушена имунология ", сподели доктор Прокопова.
Според нея той е най-вече при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни болести. Те би трябвало да съблюдават добър хранителен режим и да бъдат физически дейни , поучава началникът на отделението по кардиология към Клиника по вътрешни заболявания в УМБАЛ " Св. Анна ".
Даряваме 500 000 дози коронавирус ваксина на Уганда
Разходите за доставката ще бъдат поети от африканската страна
Последствията от отключения автоимунен отговор се показват във инфектиране на дребните кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в скелето-мускулната система , в нервната система , изясни доктор Прокопова.
Най-големи са провалите от вирусната зараза за белия дроб . " Белодробните увреждания понижават с времето, само че не изчезват изцяло. Необходим е интервал от 6 месеца до 1 година, с цел да може белият дроб да се възвърне съвсем изцяло функционално ", посочи лекарят.
Не по-малко съществени са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен потрес, белодробно сърце, тромботични затруднения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).
Коронавирусната зараза може да се отпечата и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит . Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, зашеметяване, нарушавания на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична отмалялост, комплицираност, паметови и когнитивни нарушавания . Има опасения, че COVID-19 покачва риска от развиване на болест на Паркинсон и на Алцхаймер, добави още тя.
Дългосрочните последствия от COVID-19 върху тялото могат да бъдат: систематични (умора), пулмологични (задух, намалено наличие на О2 в кръвта, неефикасен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи равнища на кетонни тела, водещи до прекомерно висока киселинност на кръвта, инфектиране на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, меланхолия, бодърствуване, понижена централизация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болежка в гърдите, инфектиране на сърдечния мускул, нараснала сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).
ACE2 рецепторите, които са необятно публикувани в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, изясни доктор Прокопова.
" 5% от популацията не боледува от коронавирусната зараза, само че разновидността Омикрон навлиза освен през ACE2 рецепторите, а и през ужасно доста други места и никой не е застрахован, че няма да го прекара ", сподели доктор Прокопова.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ