Демотивираните българи
Около 330 хиляди души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, само че не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта (Бюрото по труда).
Това сочат данните от особено целево изследване на проучвателен център „ Тренд “ по поръчка на Фондация „ Фридрих Еберт “ . Теренът на проучването бе сбъднат между 10 и 28 септември и е представително за целевата група . В извадката попаднаха общо 1123 души , отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително проучване с извадка 5000 души и 698 разпознати след подсилена инцидентна извадка).
" Изготвихме сравнителна таблица сред данните от демографския профил на демотивираните българи и национално представителната картина ", споделят създателите на изследването.
По отношение на възрастта се регистрира по-голямо струпване измежду хората на възраст (18-29 г.). Тук би трябвало да отчетем, че една част от младежите към момента са в развой на търсене на своята професионална реализация.
Данните за образованието демонстрират ясна взаимозависимост. Ниски дялове на демотивирани българи имаме при хората с висше обучение, а най-сериозно струпване на хора със приблизително обучение – над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднопосочно демонстрират, че високото обучение дава по-високи шансове за по-добра реализация.
По отношение на фамилния статус , то малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В огромна степен това е причина демотивираните българи да са издържани от други членове на фамилията. По отношение на по-младите в огромна степен от техните родители и близки.
Професионалният статус на по-голям % от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета, както и 21% квалифицирани служащи.
