Държавата покрила 2.8 млн. лева лоши студентски кредити
Около 2.8 млн. лв. неприятни студентски заеми се е наложило да бъдат покрити от страната. Това саоколо 3 на 100 от всички заеми, отпуснати на бъдещи висшисти от 2010 година, когато стартира да работи програмата, до момента.
Голяма част от платените от държавния бюджет суми са върнати от Националната организация за приходите. Проблем обаче има с задгранични студенти, които мъчно могат да бъдат открити, с цел да покрият отговорностите си. Става въпрос главно за студенти по медицина, които теглят и по-големи заеми, защото таксите за образованието им са по-високи.
Това изясни министърът на образованието Красимир Вълчев на съвещание на парламентарната комисия по обучение.
На него бяха разисквани оферти за промени в закона за студентското кредитиране, препоръчани от Българска социалистическа партия. Те включват условието на гаранция за заеми над 50 000 лв., даването на заеми и за студенти в отдалечена и задочна форма на образование и понижаване на оптималния закрепен лихвен % по заемите от 7% на 3.5%. Идеите на левицата не бяха признати от депутатите и бяха подложени на критика, както от министерствата на образованието и финансите, по този начин и от Асоциацията на банките в България.
Мотивите са, че по-ниската рента ще откаже банките от програмата, а концепцията за разпределяне на заеми единствено на постоянните студенти е да се компенсира фактът, че те по-трудно могат да работят, до момента в който учат, спрямо сътрудниците си от задочната и отдалечената форма на образование.
От 2010 година студентски заеми се отпускат единствено на студенти в постоянна форма на образование. Лихвата по тях е закрепена и не може да е повече от 7 на 100. Парите са дават за заплащане на такси и за покриване на разноски по прехрана по време на образованието. Има гратисен интервал, който е еднакъв на периода на образование плюс една година след завършването - в всеобщия случай е 5 или 6 години. Срокът на погасяване е 10 години след приключване на гратисния интервал. Кредитите се отпускат от пет банки, а съгласно министъра на образованието имало заявление от още една финансова институция да се включи в програмата.
Въпреки че ръководещите отхвърлиха концепциите на Българска социалистическа партия за смяна в модела на кредитиране, и министърът, и ръководителят на просветителната комисия Милена Дамянова (ГЕРБ) анонсираха промени. Те обаче не дадоха повече детайлности. Вълчев единствено изясни, че промените няма да са генерални, а по-скоро ще се уточняват текстове, само че не пожела да каже повече.
Голяма част от платените от държавния бюджет суми са върнати от Националната организация за приходите. Проблем обаче има с задгранични студенти, които мъчно могат да бъдат открити, с цел да покрият отговорностите си. Става въпрос главно за студенти по медицина, които теглят и по-големи заеми, защото таксите за образованието им са по-високи.
Това изясни министърът на образованието Красимир Вълчев на съвещание на парламентарната комисия по обучение.
На него бяха разисквани оферти за промени в закона за студентското кредитиране, препоръчани от Българска социалистическа партия. Те включват условието на гаранция за заеми над 50 000 лв., даването на заеми и за студенти в отдалечена и задочна форма на образование и понижаване на оптималния закрепен лихвен % по заемите от 7% на 3.5%. Идеите на левицата не бяха признати от депутатите и бяха подложени на критика, както от министерствата на образованието и финансите, по този начин и от Асоциацията на банките в България.
Мотивите са, че по-ниската рента ще откаже банките от програмата, а концепцията за разпределяне на заеми единствено на постоянните студенти е да се компенсира фактът, че те по-трудно могат да работят, до момента в който учат, спрямо сътрудниците си от задочната и отдалечената форма на образование.
От 2010 година студентски заеми се отпускат единствено на студенти в постоянна форма на образование. Лихвата по тях е закрепена и не може да е повече от 7 на 100. Парите са дават за заплащане на такси и за покриване на разноски по прехрана по време на образованието. Има гратисен интервал, който е еднакъв на периода на образование плюс една година след завършването - в всеобщия случай е 5 или 6 години. Срокът на погасяване е 10 години след приключване на гратисния интервал. Кредитите се отпускат от пет банки, а съгласно министъра на образованието имало заявление от още една финансова институция да се включи в програмата.
Въпреки че ръководещите отхвърлиха концепциите на Българска социалистическа партия за смяна в модела на кредитиране, и министърът, и ръководителят на просветителната комисия Милена Дамянова (ГЕРБ) анонсираха промени. Те обаче не дадоха повече детайлности. Вълчев единствено изясни, че промените няма да са генерални, а по-скоро ще се уточняват текстове, само че не пожела да каже повече.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ