Около 1847 година между град Ню Йорк и щатът Кънектикът

Около 1847 година сред град Ню Йорк и щатът Кънектикът може да бъде видян един много чудноват мъж на междинна възраст. Никой не знае от кое място е пристигнал, нито кой е, историите за живота му са небивалица от хората, с цел да могат да се опитат да разгадаят неговото неразбираемо минало. Единственото ясно нещо на локалните ще се окаже неговият маршрут. Обикаляйки едни и същи градове той ще се трансформира в градска легенда, която и до през днешния ден остава забулена в тайнственост.

Американската революция ще остави след себе си доста разрушени фамилии, останали на улицата без заслон, храна или опция за работа. Ресурсите са нищожни и всеки оцелява с това, което може да откри. Не било извънредно за времето да се следят скитници, търсещи милостинята на по – заможните. Много от тях, които обикалят избрани региони стават известни и рано или късно техните истории и прекарвания ще се разчуят из града.

За разлика от всички тях, обаче мистериозният мъж ще се окаже един неповторим случай като не оставя след себе си каквато и да е изясненост за това кой е. Външният му тип не е нито по – малко елементарен. На гърба си носи саморъчно изработен кожух, панталони, шапка, шал и обувки – всяко, от които е направено единствено от кожа. Въпреки облеклото си е описван като спокоен и благ човек.

Нестандартният странник притегля вниманието освен на хората, като се е считало, че кон не смее да мръдне при среща с него и потегля единствено и само откакто отмине. В опита си за разгадаят този по този начин комплициран пъзел локални се пробват да се сближат с него като го заговарят, само че сега, в който стане въпрос за предишното му той става и си потегля.

След няколко обиколки на мъжът локалните съумяват да схванат, че той минава през едни и същи 35 града, дължината на които се равнява на към 482 километра. На година чудатият аскет може да измине този плануван и прецизно следван маршрут по няколко пъти годишно. За заслон употребява пещери, в които съхранява провизиите си и прекарва огромна част от живота си измежду природата. На всеки 5 седмици навлиза в града само, с цел да си набави нужната храна и муниции. Скалните му убежища ще се трансфорат в известни туристически обекти дълго след гибелта му.

Начинът му на другарство бил изключително нищожен като репликите му на заложен въпрос са изговаряни на неприятен британски език с една дума. Твърди се, че от време на време е чуван да произнася по някоя френска фраза, което навежда хората да считат, че той е пристигнал от Европа. Когато думите не могат да му оказват помощ да се разбере с локалните той прибягва и до елементарни мимики и жестове, да вземем за пример когато е гладен той просто показва устата си. Въпреки че в никакъв случай не научават от него име, с което да го посочват от лични тълкования стартират да го назовават Джуул Бургла.

Мистериозният мъж живее само от милостта на благите фамилии пред чиито порти стопира и също по този начин си набира всичко останало, от което има потребност с малко монети, които разменя в локален магазин. Покупките му включвали самун, консерва сардини, крекери, къс, кафени зърна и бира. Никой не е сигурен по какъв начин тъкмо той се снабдява с парите, тъй като отхвърля да вземе, когато му е препоръчано.

Джуул се трансформирал в една персона за градовете, които посещава. Изключителна чест е за всеки, пред чиято врата се спре той, с цел да опита от вкусните гозби, приготвени особено за него. Точността му разрешава на домакините да знаят тъкмо по кое време да го чакат. В учебните заведения даже е отдаден ден, трансфорат в празник за чудатият мъж. Най – положителните деца от всеки клас имат опцията да се срещнат с него и да му дадат муниции, от които има потребност.

През 1979 година в щатът Кънетикът е признат закон, с който на полицията се дават цялостните пълномощия да арестуват всеки безприютен човек на улицата. С изумителният си статут на градска звезда това предписание не важи за него и той е свободен да обикаля без проблеми.

Животът на този чешит в никакъв случай не е оголен, само че няколко версии са изключително подкрепяни за предишното му. Една от теориите е, че е наказан неправилно в своята страна и с цел да избегне евентуален затвор и да си спести униженията се мести в Америка. Смята се, че той е имал любяща брачна половинка, която е умряла и това събитие се отразява неприятно на психическо му положение и е повода за неговата неприятна връзка.

Друга версия твърди, че Джуул е роден в оскъдно семейство и си харесва дъщерята на състоятелен притежател на кожена фабрика. Опитвайки се да впечатли родителите на обичаната си той съумява да се изучи и стартира личен бизнес, който за жалост бързо ще пропадне. Загубил всичко и обезверен, че в този момент не може да се ожени за дамата, която е в сърцето му той потегля към Съединените щати, скитайки с кожените си облекла, подарък от нея.

Независимо какъв брой вероятни истории се пишат по негов адрес те са просто плод на въображението на хората, които се пробват да разгадаят какво се е случило с него.

Едно от най – забавните неща за него е, че единствено с кожената си одеждa той съумява да преживее едни от най – подлите и смразяващи снежни виелици. Отказва заслон, когато му е препоръчан и само един път бива избавен в болница, поради неприятно измръзване, само че откакто се възвръща моли да бъде освободен да броди още веднъж. Няколко следващи години Джуул радва локалните със своят чудноват тип и се любува на компанията и храната им, само че дългите му пътешествия ще приключат, когато тялото му е открито в една от пещерите, в които се приютява на 24 март 1889 година. Основната причина за гибелта му се счита, че е голямата му обич към цигарите.

Без нищо на свое име и единствено с облеклата на гърба си е заровен по отговарящ за статуса му метод на известна персона. До през днешния ден ексцентричният мъж остава цялостна мистерия за всеки, който се запознае с неговата история.