Пуска се движението без ограничения в тунел „Витиня“
Около 12 часа на 19 март, петък, се пуска движението без ограничавания в тунел „ Витиня “ на автомагистрала „ Хемус “. Ремонтираната тръба за София е с нова облицовка, хидроизолация, отводнителна и дренажна система, асфалтова настилка, система за видеонаблюдение, пожароизвестяване, вентилация, светофарна уредба, осветяване и система за светлинно водене, с които се осигуряват по-висока сигурност на пътуването и опция за бърза реакция при случай. В оборудването са монтирани и 14 реверсивни вентилатора. Тръбата е с енергоефективно LED осветление, инсталирани са 375 осветителни тела.
„ Витиня “ е най-дългият автомобилен тунел в България - 1195 метра. Строителството му стартира през 1974 година В експлоатация е от 1984 година и до момента не е извършван сходен ремонт. През 2017 година след инспекция на тръбата за София бе установено, че тя не дава отговор на изискванията и с цел да се гарантира безопасността на пътуващите, бяха изпълнени частични ремонтно-възстановителни действия. На съоръжението бяха направени множество проучвания и експертизи, въз основа на които се предприе спешен ремонт. Извършени са голям брой проучвания с георадар и геологически сондажи – сложен развой, към който се пристъпва, след като посредством механични обследвания и огледи са установени конструктивни проблеми. Проучванията демонстрираха, че необходимият ремонт ще е по-сложен и ще отнеме повече време от първоначално предвиденото. Установени са кухини както между първичната и вторичната облицовки, така и сред първичната обшивка и планината. Причините за съществуването им са комплексни. Едната от тях е местоположението на тунела, който е в Гогинския разлом. Друга причина са различните технологии, които са използвани в строителството на съоръжението през 70-те години. Според експертите стоманената армировка е била в гранично положение досега, в който носимоспособността й е щяла да стане нулева и при напълно дребно влияние е имало заплаха да се свлече цялата скална маса.
За увеличаване на тунела и попълване на кухините сред първичната обшивка и скалния масив е инжектиран специален бетонов разтвор през направени за целта 3000 отвора. След това е извършено укрепване на масива и тунелните облицовки, за което са изпълнени анкери с обща дължина към 72 км. Всичките са инжектирани с към 600-700 литра циментов разтвор за всеки анкер. Положени са около 28 125 кв. м хидроизолация, 4500 куб. м пръскан бетон по целия свод на тунела, 516 т армировъчна стомана, 5400 т асфалт, 790 куб. м тротоарни блокове. Изградена е сложна дренажна система, която води водите, задържани от хидроизолацията и предпазва новата обшивка. Изградена е и система за рискови разливи. В резултат от всички действия тунелът към този момент е напълно изсъхнал и без течове.
В сходство с европейската директива 2004/54/ЕО на тунел „ Витиня “, който е над 1 км дълъг, трябваше да се пробият три напречни галерии, които да свързват двете тръби. Две от тях са пешеходни и една - шосейна. В случай на повреда в някоя от тръбите, връзките ще се употребяват за евакуация на хора и коли, както и за достъп на коли за спешна помощ, пожарни и други специализирани коли. Трите галерии са прокопани в тръбата за София, предстои довършването им в тръбата за Варна и монтиране на поръчаните портални врати за нея. Заради пандемията обаче закъснява доставката от чужбина на част от оборудването. След като то дойде, ще би трябвало да се пробие вход към всяка една от трите галерии в тръбата за Варна. При осъществяването на тези действия и монтирането на вратите, придвижването в посока Варна за малко ще би трябвало да бъде прехвърлено в новата тръба за София. Внимателно ще се реши кой интервал е най-удачен за тези действия, с цел да не се затруднява трафикът към предстоящите празници.
*Източник: www.api.bg
„ Витиня “ е най-дългият автомобилен тунел в България - 1195 метра. Строителството му стартира през 1974 година В експлоатация е от 1984 година и до момента не е извършван сходен ремонт. През 2017 година след инспекция на тръбата за София бе установено, че тя не дава отговор на изискванията и с цел да се гарантира безопасността на пътуващите, бяха изпълнени частични ремонтно-възстановителни действия. На съоръжението бяха направени множество проучвания и експертизи, въз основа на които се предприе спешен ремонт. Извършени са голям брой проучвания с георадар и геологически сондажи – сложен развой, към който се пристъпва, след като посредством механични обследвания и огледи са установени конструктивни проблеми. Проучванията демонстрираха, че необходимият ремонт ще е по-сложен и ще отнеме повече време от първоначално предвиденото. Установени са кухини както между първичната и вторичната облицовки, така и сред първичната обшивка и планината. Причините за съществуването им са комплексни. Едната от тях е местоположението на тунела, който е в Гогинския разлом. Друга причина са различните технологии, които са използвани в строителството на съоръжението през 70-те години. Според експертите стоманената армировка е била в гранично положение досега, в който носимоспособността й е щяла да стане нулева и при напълно дребно влияние е имало заплаха да се свлече цялата скална маса.
За увеличаване на тунела и попълване на кухините сред първичната обшивка и скалния масив е инжектиран специален бетонов разтвор през направени за целта 3000 отвора. След това е извършено укрепване на масива и тунелните облицовки, за което са изпълнени анкери с обща дължина към 72 км. Всичките са инжектирани с към 600-700 литра циментов разтвор за всеки анкер. Положени са около 28 125 кв. м хидроизолация, 4500 куб. м пръскан бетон по целия свод на тунела, 516 т армировъчна стомана, 5400 т асфалт, 790 куб. м тротоарни блокове. Изградена е сложна дренажна система, която води водите, задържани от хидроизолацията и предпазва новата обшивка. Изградена е и система за рискови разливи. В резултат от всички действия тунелът към този момент е напълно изсъхнал и без течове.
В сходство с европейската директива 2004/54/ЕО на тунел „ Витиня “, който е над 1 км дълъг, трябваше да се пробият три напречни галерии, които да свързват двете тръби. Две от тях са пешеходни и една - шосейна. В случай на повреда в някоя от тръбите, връзките ще се употребяват за евакуация на хора и коли, както и за достъп на коли за спешна помощ, пожарни и други специализирани коли. Трите галерии са прокопани в тръбата за София, предстои довършването им в тръбата за Варна и монтиране на поръчаните портални врати за нея. Заради пандемията обаче закъснява доставката от чужбина на част от оборудването. След като то дойде, ще би трябвало да се пробие вход към всяка една от трите галерии в тръбата за Варна. При осъществяването на тези действия и монтирането на вратите, придвижването в посока Варна за малко ще би трябвало да бъде прехвърлено в новата тръба за София. Внимателно ще се реши кой интервал е най-удачен за тези действия, с цел да не се затруднява трафикът към предстоящите празници.
*Източник: www.api.bg
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ