Около 11% от външния дълг на Сърбия се формира от

Около 11% от външния дълг на Сърбия се образува от отговорности към държавната китайска Експортно-импортна банка, демонстрира последният отчет от октомври на Управлението за обществения дълг към сръбското Министерство на финансите.

В момента Сърбия изплаща повече от 10 заема към Китай, поети главно за инфраструктурни планове, съобщи Радио Свободна Европа. Общият им размер възлиза на към 2,8 милиарда евро. Това обаче не дава цялостна картина на задлъжнялостта на страната към Китай, защото Сърбия е вземала заеми и от Банката на Китай (Bank of China) за планове за създаване на комунална и канализационна инфраструктура, излиза наяве от бюджета, признат за 2026 година

От Народната банка на Сърбия отхвърлят да дават информация за общия размер на дълга на страната към китайски банки и към страната Китай, като употребяват извинението, че става дума за поверителни данни. Министерството на финансите поддържа същата позиция.

Наличните данни на Управлението за обществения дълг демонстрират още, че Сърбия се е задлъжняла повече към китайската Експортно-импортна банка, в сравнение с към някои европейски институции, като Европейската капиталова банка. Според изследователката и политолог Соня Стоядинович, която се занимава с китайските вложения, това е предстоящо.

„ Процедурата при китайските заеми е по-кратка, само че не е толкоз транспарантна “, съобщи тя пред РСЕ.

Участието на китайски компании в инфраструктурни планове в Сърбия е придружено от обвинявания в липса на бистрота и заобикаляне на процедурите за осъществяване на публични поръчки. Сръбските управляващи се базират на интернационалния контракт за икономическо и техническо съдействие в региона на инфраструктурата, подписан сред Сърбия и Китай през 2009 година, който разрешава непосредствено възлагане на планове на китайски компании без търг.

Темата за прозрачността на сръбско-китайските покупко-продажби се ускори изключително след ноември 2024 година, когато рухването на козирка на жп гарата в Нови Сад лиши живота на 16 души. Гарата е част от плана за рационализация на железопътната линия Нови Сад – границата с Унгария от Коридор 10, изпълняван без търг от консорциум от китайските компании China Railway International (CRIC) и China Communications Construction Company (CCCC).

Тези компании са обект на следствие на Сръбската прокуратура за битка с проведената престъпност, която упреква обособени длъжностни лица, че са им обезпечили „ имотна полза “ в размер на минимум 18,7 млн. $.

За плана за реорганизация на жп линията Сърбия е поела заем, който ще изплаща до 2039 година Текущият размер на дълга е 763 млн. евро, излиза наяве от бюджета за 2026 година

Защо Сърбия взема китайски заеми?
Соня Стоядинович изясни, че повода се крие в „ опростените процедури “.

„ Китайските заеми са по-изгодни от позиция на процеса – получават се по-лесно, осъществят се по-бързо и изискванията им са по-леки спрямо тези на Европейската капиталова банка и Европейската банка за възобновяване и развиване “, сподели тя.

По думите ѝ европейските банки изискват осъществяването на редица политически условия – като постоянни избори, съблюдаване на човешките права и свободата на словото. „ При китайските заеми няма политически условия, с изключение на страната да не се намесва във вътрешната и външната политика на Китай и да поддържа политиката на „ обединен Китай “, добави Стоядинович.

Официален Белград поддържа тази политика, съгласно която остров Тайван, който се счита за суверенна страна, е част от територията на Китайската национална република.

Стоядинович означи, че китайските заеми са приблизително малко по-скъпи от европейските: „ Разликата не е огромна – лихвите са с към 0,5 до 1,2 процентни пункта по-високи. “

Сръбските управляващи, както и тези в други страни от Западните Балкани, избират китайското финансиране и тъй като то разрешава бързо създаване на пътна и железопътна инфраструктура, което носи политически дивиденти. „ Властта желае плановете да се осъществят допустимо най-бързо, с цел да натрупа политически капитал преди избори “, съобщи Стоядинович.

Представителите на сръбската страна постоянно хвалят съдействието с Китай, а президентът Александър Вучич още веднъж съобщи през декември, че „ Китай е откровен и стоманен другар на Сърбия “.

Кои планове се финансират с китайски заеми?
В бюджета за 2026 година е посочено, че Сърбия изплаща 14 заема към Експортно-импортната банка на Китай. Сред плановете са мостът Земун–Борча в Белград, околовръстният път на столицата и модернизацията на жп линията от Нови Сад до границата с Унгария.

Част от плановете са в енергетиката – като построяването на топлопровод в Белград и модернизацията на Топлоелектрическа централа „ Костолац Б “ в източната част на страната. В бюджета е включен и заем за въвеждането на системи Nuctech за надзор на контейнери и транспортни средства на граничните пунктове.

През 2023 година Сърбия конфигурира мобилни скенери на китайския производител Nuctech по границата с България, макар че компанията е включена в „ черния лист “ на Съединени американски щати, а част от евродепутатите упорстваха тя да бъде изключена от публични поръчки от съображения за сигурност.

Бюджетът за 2026 година демонстрира също, че Сърбия е задлъжняла към Банката на Китай за плана „ Чиста Сърбия “, рекламиран като една от най-големите вложения в опазването на околната среда. Той включва построяването на канализация и инфраструктура за ръководство на битовите боклуци в редица обитаеми места.

Защо Китай отпуска заеми на Сърбия?
Според Стоядинович Китай участва в Сърбия и в района по стопански и политически аргументи. „ Балканите са част от самодейността „ Един пояс, веднъж “. Те са значими за свързването на Атина и Будапеща посредством пътища и железници и за по-нататъшното разширение на китайското въздействие в Източна и Централна Европа “, изясни тя.

Китайската компания COSCO Shipping е мажоритарен притежател на гръцкото пристанище Пирея. Бързата жп линия Белград–Будапеща, част от която се финансира с китайски заем, е детайл от същата тактика за свързване на Пирея с Централна Европа.

Стоядинович отбелязва, че инфраструктурните планове разрешават на Китай „ да осъществя продажбите на своята стомана и други артикули “.

Китай е деен в Сърбия и като вложител. Сред най-големите китайски компании в страната са Zijin, която през 2018 година закупи държавната минна компания RTB Bor, и Hesteel, купила металургичния комбинат в Смедерево през 2016 година И двете вложения са придружени от опасения и обвинявания на локални деятели за замърсяване на околната среда.

„ Черните дупки “ в сръбско-китайското съдействие
Брюксел и Вашингтон нееднократно са отправяли рецензии и предизвестия към Белград поради засилващото се съдействие с Китай, изключително след идването на власт на Сръбската прогресивна партия през 2012 година

Една от главните рецензии е обвързвана с неналичието на бистрота и заобикалянето на процедурите за публични поръчки. Стоядинович счита, че в тези връзки има редица „ черни дупки “.

„ Сърбия влиза в тези договорености, тъй като това е по-бързо и по-лесно – става дума за сделки на четири очи, без бистрота и без търгове “, акцентира тя.

Китайски компании вземат участие освен в държавни планове, финансирани с китайски заеми, само че и в други огромни инициативи без осъществяване на открити процедури. Сред тях е и подготовката на интернационалното ревю EXPO в Белград, за което е ангажирана държавната китайска компания PowerChina. За плана е признат специфичен закон, който изключва използването на разпоредбите за публични поръчки заради „ неотложност “.

Китайски компании (без да минават през търг) са ангажирани и с плана за нов мост над река Сава в Белград. В този случай Сърбия се базира на съглашението за икономическо и техническо съдействие с Китай от 2009 година, чийто анекс от 2014 година категорично планува, че плановете по него „ не подлежат на задължението за осъществяване на процедура за социална поръчка “. | БГНЕС