Има ли ген на добротата?
Оказва се, че освен възпитанието ни учи да бъдем положителни. Част от аргументите за дружелюбието и щедростта са заложени в гените ни, настояват психолози от Университета Бъфало и Калифорнийския университет в Ървин, представени от Science Daily.
Става дума за рецепторните гени на два хормона – окситоцин и вазопресин. Предишни проучвания са посочили връзката им с метода, по който се държим един с различен, споделя доктор Мишел Пулен, помощник по логика на психиката в Бъфало, създател на проучването, оповестено взаимно с Анеке Буфон от същия университет и Алисън Холман от Ървин в Psychological Science .
Окситоцинът да вземем за пример провокира майчинско държание - даже списание Science , което държи на сериозния звук, го разказва като химикала на прегръдката и обичта, отбелязва Пулен. Той изяснява, че тези хормони работят, като се свързват с клетките ни чрез разнообразни рецептори. Има няколко гена, които управляват функционалностите на тези рецептори.
Изследването е имало за цел да наблюдава дали хормоните окситоцин и вазопресин играят роля при по-широк набор от публично потребни настройки - да вземем за пример гражданското схващане и благотворителността .
Участниците са отговаряли на въпроси, касаещи гражданските отговорности, другите хора и светът като цяло (длъжен ли е човек да алармира за осъществено закононарушение, би трябвало ли да съблюдават аморални нареждания, положителни или неприятни са хората по принцип), както и личната им благотворителна и доброволческа активност – подаряват ли кръв, работят ли за обществени дела и така нататък
711 от изследваните са дали ДНК проби, с цел да се изследва спецификата на техните рецептори за окситоцин и вазопресин.
Изследването разкрива, че гените имат значение, дружно с това дали хората възприемат света като опасност . Участниците с сходно светоусещане са по-малко склонни да оказват помощ на другите – в случай че имат такива версии рецепторните гени, които ги подготвят към това, споделя Пулен. „ Добрите ” версии на тези гени оказват помощ човек да оказва помощ на другите макар страховете си.
„ Не е изненадващо, че гените могат да плануват човешкото държание единствено в композиция с избрани усеща и прекарвания. Връзките сред генетичното завещание и общественото държание са много комплицирани, ” отбелязва психологът.
„ Не сме намерили гена на добротата – прибавя той – само че сме намерили ген, който способства за нея. За мен е най-интересен фактът, че той го прави единствено в комбиниране с избран вид светоусещане у хората. ”
