Окончателно: Орязват броя на секциите за гласуване в страни извън ЕС
одобри дефинитивно на второ четене промените в Изборния кодекс , с които се вкарва предел на броя на изборните секции в страни отвън Европейския съюз. Решението беше взето от Народното събрание. Промените са импортирани от парламентарната група на „ Възраждане “ и плануват отвън дипломатическите и консулските представителства в страни отвън Европейски Съюз да могат да се разкриват най-вече до 20 секции за гласоподаване . Това заяви „ Българска телеграфна агенция “.
Депутатите взеха решение, че изборни секции отвън дипломатическите или консулските представителства ще се образуват при съществуване на не по-малко от 40 подадени заявки за гласоподаване .
Предложението беше признато със 117 гласа „ за “, 82 „ срещу “ и 10 „ въздържал се “. Подкрепа оказаха ГЕРБ, „ Възраждане “ и „ ИТН “, а срещу гласоподаваха „ Продължаваме промяната – Демократична България “, „ Движение за права и свободи – Ново начало “ и „ Алианс за права и свободи “.
Преди окончателното гласоподаване съвещанието на два пъти беше прекъсвано поради липса на кворум , открита при гласоподаване на оферти за директно предаване на разискванията. По време на дебатите Йордан Иванов от ПП–ДБ настоя те да бъдат предавани директно по Българското национално радио и изиска инспекция на кворума. Електронната система регистрира 122 народни представители в залата, само че предлагането за директно предаване беше отхвърлено. След това Александър Иванов от ГЕРБ–СДС изиска прегласуване и нова инспекция на кворума, която сподели 111 депутати, което докара до 15-минутна отмора , оповестена от председателстващия Костадин Ангелов.
След обновяване на съвещанието беше направена нова инспекция на кворума, която регистрира 121 депутати . Първоначално беше признато, а по-късно отхвърлено предлагането за включване на камерите на Българската национална телевизия за директно лъчение на дебата по Изборния кодекс. По предложение на „ Възраждане “ Народното събрание удължи работното си време до окончателното приемане на измененията, като решението беше подкрепено от 120 народни представители, 83 гласоподаваха „ срещу “, а 10 се въздържаха.
След почивката дебатите започнаха всъщност. Надежда Йорданова от ПП–ДБ съобщи, че с ограничението на секциите се стеснява правото на българските жители отвън Европейски Съюз да гласоподават , като съгласно нея задачата е да бъдат осъдени гласоподаватели, които на предходни избори не са подкрепили избрани политически обединения. Тя сложи въпроса за какво броят на секциите е точно 20 и на кого е обещано това заричане.
Драгомир Стойнев от „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ уточни, че във Англия избори зад граница се организират единствено в посолства и консулства за по-голям надзор. Той съобщи, че не се лишава правото на глас на българските жители отвън Европейски Съюз, защото те могат да гласоподават в дипломатическите представителства или да се върнат в страната.
Мартин Димитров от ПП–ДБ означи, че българите в чужбина изпращат обилни средства в страната , което се отразява и под формата на налози и вложения. В отговор Надежда Йорданова акцентира, че българските жители би трябвало да имат равни права без значение къде се намират, като уточни, че единствено за 2024 година приносът на българите в чужбина е към 3 милиарда евро .
От ПП–ДБ предложиха броят на секциите отвън Европейски Съюз да бъде повишен на 100, а от „ Алианс за права и свободи “ – на 70, само че и двете оферти бяха отхвърлени. Предложение на ГЕРБ–СДС лимитът да бъде 30 секции също не получи поддръжка в пленарната зала.
Присъединете се към нашия
В КЕВР нямало тъжби за повишени сметки за ток, само че инспекции почнали! Глобите са до 1 млн.
