Хората най-често изпитват скука тогава, когато се чувстват безполезни
Оказва се, че да изпитвате досада значи, че имате значима причина и в случай че решите да я игнорирате, може да се окаже рисково. Повечето от нас са изпитвали това възприятие, правейки най-различни неща: ежедневните задачки на работа, по време на пътуването до там, а от време на време даже и до момента в който се грижите за своите деца, което е нещо свястно единствено по себе си, само че може да се окаже досадно на моменти.
Според Джеймс Данкерт, професор по когнитивна неврология в университета Уотърлу в Канада, хората най-често изпитват досада тогава, когато се усещат безполезни.„ Самото възприятие може да се характеризира с безпокойствие, тъй като човек изпитва предпочитание да се заеме с нещо, само че не може да разбере какво тъкмо е това, което би задоволило това предпочитание. “
Скуката е отрицателна страст, само че също по този начин би могла да работи мотивиращо. В същността си, нейната цел е да накара човек да промени събитията към себе си. А методът, по който се справяте със скуката, е от огромно значение, тъй като тъкмо той дефинира дали тя ще се трансформира във опция за израстване или просто ще се усили.
Каква е повода да изпитваме досада?Според някои функционалността, която скуката извършва, е изцяло еволюционна. Състои се в това, че те кара да изучаваш света към теб и да използваш ресурсите, които ти дава. Както страхът и безпокойството са страсти, които се стремят да ни подбуден към деяние, по същия метод скуката се появява, с цел да ни покаже какво към този момент не е потребно за нашето развиване и че би трябвало да открием нещо, което ще бъде.
Тристан Берел, докторант в университета Суинбърн, учи каква е склонността на младежите сред 18-25 години, да изпитват досада.
„ Това, което открихме е, че скуката визира хора, които се усещат по този начин като че ли нямат никаква цел в живота и не имат контрола, с цел да поемат нещата в свои ръце. Те се усещат изолирани от света, “ споделя Берел.
Професор Данкерт е разкрил, че младежите сред 9 и 14 години са най-склонни да изпитват досада, като едвам от 17 до 22-годишна възраст тази податливост понижава. Според него това се дължи на развиването на мозъка. „ Младежите стартират да развиват своя мисловен потенциал през тийнейджърските си години, само че светът към тях към момента е неосъществим, по тази причина се получава конфликт сред уменията, които получават и опциите им да ги употребяват “, споделя професорът.
Как учените учат скукатаПрофесор Данкерт и неговият екип вземат решение да проведат опит, с цел да схванат физиологията и неврологията на отегчението. За задачата те вземат решение да провокират тъкмо това възприятие в участниците като ги карат да гледат 8-минутно видео на двама души, които простират облекла.
Оказва се, че скуката най-често се демонстрира при хора с високи равнища на хормона на напрежението, кортизол, в сравнение с при тези, които се усещат тъжни или пък любопитни към обещано нещо.От това излиза наяве, че не можеш да пребориш скуката, в случай че стоиш безучастно. Има една забележителна разлика сред мозъка, който е отегчен и този, който просто си почива. Тя се състои в това, че при отегчения мозък, островният дял не е толкоз деен. А тъкмо тази част от нашия мозък дава отговор за способността ни да сортираме значимите неща към нас и върху кои от тях да съсредоточим вниманието си.
Как да се оправим със скукатаВъпреки че няма избрана формула за това, е значимо да откриете нещата, които хващат вниманието ви и ви карат да мислите.
„ Ако сте изправени пред избор, то изберете това, което ще развие вашите умения. А в случай че нямате опция за избор, тогава се пробвайте да извършите обстановката забавна и значима за вас “, споделя професор Данкерт.
Тази техника би била потребна в обстановки, където не можеш да промениш това, което се постанова да правиш, да вземем за пример в учебно заведение или на работа. Но може и да бъде употребена, с цел да си поставите цели, които да постигнете.
Берел пояснява скуката като опция да седнеш и да помислиш какво искаш в живота. Той също по този начин има несъгласие против всички нас, които посягаме към телефона постоянно, когато се почувстваме отегчени. „ Скуката носи неприятно чувство, по тази причина за нас е по-лесно да „ превъртаме “ във фейсбук, в сравнение с да се замислим за какво я изпитваме. “„ В днешно време има прекомерно доста неща, с които се занимаваме, а те не ни носят нищо значително, макар че задействат „ системата за хонорари “ на мозъка, поради която ги вършим. “
Инфо: www.abc.net.au
Според Джеймс Данкерт, професор по когнитивна неврология в университета Уотърлу в Канада, хората най-често изпитват досада тогава, когато се усещат безполезни.„ Самото възприятие може да се характеризира с безпокойствие, тъй като човек изпитва предпочитание да се заеме с нещо, само че не може да разбере какво тъкмо е това, което би задоволило това предпочитание. “
Скуката е отрицателна страст, само че също по този начин би могла да работи мотивиращо. В същността си, нейната цел е да накара човек да промени събитията към себе си. А методът, по който се справяте със скуката, е от огромно значение, тъй като тъкмо той дефинира дали тя ще се трансформира във опция за израстване или просто ще се усили.
Каква е повода да изпитваме досада?Според някои функционалността, която скуката извършва, е изцяло еволюционна. Състои се в това, че те кара да изучаваш света към теб и да използваш ресурсите, които ти дава. Както страхът и безпокойството са страсти, които се стремят да ни подбуден към деяние, по същия метод скуката се появява, с цел да ни покаже какво към този момент не е потребно за нашето развиване и че би трябвало да открием нещо, което ще бъде.
„ От еволюционна позиция, в случай че се задържиш прекомерно дълго на едно място, се превръщаш в лесна плячка за хищници. Затова скуката алармира, че си в застой и би трябвало да направиш нещо по въпроса, “ споделя професор Данкерт.Някои хора са по-склонни да се усещат отегчени, в сравнение с другиПродължителното възприятие на досада не е нещо нищожно и се свързва с меланхолия, безпокойствие, липса на цел в живота, ниско самочувствие и подготвеност.
Тристан Берел, докторант в университета Суинбърн, учи каква е склонността на младежите сред 18-25 години, да изпитват досада.
„ Това, което открихме е, че скуката визира хора, които се усещат по този начин като че ли нямат никаква цел в живота и не имат контрола, с цел да поемат нещата в свои ръце. Те се усещат изолирани от света, “ споделя Берел.
Професор Данкерт е разкрил, че младежите сред 9 и 14 години са най-склонни да изпитват досада, като едвам от 17 до 22-годишна възраст тази податливост понижава. Според него това се дължи на развиването на мозъка. „ Младежите стартират да развиват своя мисловен потенциал през тийнейджърските си години, само че светът към тях към момента е неосъществим, по тази причина се получава конфликт сред уменията, които получават и опциите им да ги употребяват “, споделя професорът.
Как учените учат скукатаПрофесор Данкерт и неговият екип вземат решение да проведат опит, с цел да схванат физиологията и неврологията на отегчението. За задачата те вземат решение да провокират тъкмо това възприятие в участниците като ги карат да гледат 8-минутно видео на двама души, които простират облекла.
Оказва се, че скуката най-често се демонстрира при хора с високи равнища на хормона на напрежението, кортизол, в сравнение с при тези, които се усещат тъжни или пък любопитни към обещано нещо.От това излиза наяве, че не можеш да пребориш скуката, в случай че стоиш безучастно. Има една забележителна разлика сред мозъка, който е отегчен и този, който просто си почива. Тя се състои в това, че при отегчения мозък, островният дял не е толкоз деен. А тъкмо тази част от нашия мозък дава отговор за способността ни да сортираме значимите неща към нас и върху кои от тях да съсредоточим вниманието си.
Как да се оправим със скукатаВъпреки че няма избрана формула за това, е значимо да откриете нещата, които хващат вниманието ви и ви карат да мислите.
„ Ако сте изправени пред избор, то изберете това, което ще развие вашите умения. А в случай че нямате опция за избор, тогава се пробвайте да извършите обстановката забавна и значима за вас “, споделя професор Данкерт.
Тази техника би била потребна в обстановки, където не можеш да промениш това, което се постанова да правиш, да вземем за пример в учебно заведение или на работа. Но може и да бъде употребена, с цел да си поставите цели, които да постигнете.
Берел пояснява скуката като опция да седнеш и да помислиш какво искаш в живота. Той също по този начин има несъгласие против всички нас, които посягаме към телефона постоянно, когато се почувстваме отегчени. „ Скуката носи неприятно чувство, по тази причина за нас е по-лесно да „ превъртаме “ във фейсбук, в сравнение с да се замислим за какво я изпитваме. “„ В днешно време има прекомерно доста неща, с които се занимаваме, а те не ни носят нищо значително, макар че задействат „ системата за хонорари “ на мозъка, поради която ги вършим. “
Инфо: www.abc.net.au
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ