Опадане на козината при кучетата – причини и лечение
Окапването на кучешката четина е неприятно както за любимеца ви, по този начин и за вас. Многобройни са аргументите за опадане на козината при кучетата. Може да се дължи на признак на по-сериозно здравословно заболяване или да е симптом за нещо неправилно в околната среда на кучето ви.
Каквото и да поражда неприятния признак, оправянето с него зависи от навременното намиране на повода и съответните ограничения за решение.
Кучешките алергии са честа причина за загуба на четина при кучета. Могат да се дължат на прашец, плесени и акари или на външни паразити като бълхи. Хранителните алергии са друга допустима причина за загуба на четина.
Типичните признаци на неподходяща алергична реакция включват сърбеж, водещ до прекалено надраскване, хапане и, несъмнено, опадане на козината. В случай на алергии от бълхи се предлага кучетата да вземат превантивни ограничения против бълхи, като метод за свеждане до най-малко вредите от неприятните паразити.
Инфекция породена от паразити като бълхи, кърлежи и акари, е различен източник на кучешка плешивост (косопад). Заедно със загубата на четина към ушите, очите, корема и гърдите, признаците, че кучето може да има акари, бълхи, кърлежи, включват инфектиране, сърбеж и зачервяване.
Бактериални или гъбични инфекции, като да вземем за пример в тази ситуация на трихофития (което в действителност е гъбичка), също могат да доведат до загуба на четина. Симптомите на кучешка краста, която също се предизвиква от акари и кърлежи, включват циркулярна или неправилна загуба на четина, инфектиране и дребни ранички по кожата.
Хиперадренокортицизмът, прочут също като болест на Кушинг, е положение, породено от продължителното излагане на тъканта на тялото на несъразмерни равнища на хормона кортизол.
Симптомите на заболяването на Кушинг включват загуба на четина и потъмняване на кожата. Болестта на Кушинг нормално се среща при остарели или на междинна възраст кучета, макар че може да повлияе и на кучета, които използват кортикостероидни медикаменти.
Рани от претриване, наричани още легови или декубитални язви, са локализирани пострадвания, при които козината окапва от лактите на кучето или други костни точки на напън (бедрата, скакателните стави), поради постоянния допир на тези елементи от тялото с твърди повърхности. Тези рани са присъщи при едри породи кучета и при възрастните кучета.
В взаимозависимост от диагнозата се оферират разнообразни типове лекуване за опадане на козината при кучетата. С антибиотици (орални или локални) се лекуват бактериални инфекции. Антигъбичните средства (орални или локални) могат да лекуват инфекции с дрожди и тения. Може да се изискват стероиди за лекуване на избрани положения на кожата.
Имуносупресивни медикаменти или антицитокинови медикаменти могат да бъдат нужни за контрола на алергията към околната среда. Често е належащо дълготрайно лекуване. Може да е нужна имунотерапия перорално или посредством инжектиране за десенсибилизация на алергията.
Загубата на четина може да бъде непрекъсната, когато е породена от генетика, постхирургично подкастряне, белези, мозоли или рани от претриване. В множеството случаи обаче този развой при кучетата е лечим. Повтарящите се кожни болести при кучетата могат да изискват продължаващо лекуване.




