Гигантска планета, подобна на Юпитер, разкрива как е протекла еволюцията на планетите
Огромна, относително млада планета, намираща се на към 300 светлинни години от Земята е предоставила на астрофизиците редкия късмет да надзърнат в процесите на еволюцията на планетите.
Планетата, известна като HD 106906b, е била открита през 2014 година от екип учени от Съединени американски щати, Холандия и Италия. Масата й е 11 пъти по-голяма от тази на Юпитер и по отношение на галактическите стандарти е извънредно млада планета – на не повече от 13 милиона години. За съпоставяне – нашата Слънчева система е на цели 4.6 милиарда години.
„ Това е една доста млада звезда. Успяхме да я заснемем напълно скоро, откакто е образувала планетарната си система. Да успеем да станем очевидци на финалния стадий на образуването на една планета се случва извънредно рядко “, споделя Смадар Наоз, асистент-професор по физика и астрономия в UCLA, както и съавтор на изследването.
Една от другите невероятни характерности на планетата е дистанцията, на което се намира от звездата си. Астрономите имат вяра, че по-голямата част от планетите, които се намират отвън нашата Слънчева система, съществуват навътре в диск, завършен от галактически парчета и цялостен с галактически прахуляк, който се намира относително покрай центъра на слънчевите им системи.
Но HD 106906b се намира надалеч отвън диска на своята слънчева система – толкоз надалеч, че би й лишило 1,500 години, с цел да обиколи в орбита своята звезда. HD 106906b понастоящем се намира на най-малко 650 пъти по-голямо разстояние от звездата си, в сравнение с е дистанцията сред Земята и Слънцето.
„ Сегашните ни теории по отношение на образуването на планетите не са използвани за планета, която се намира отвън диска си с галактически парчета “, споделя Наоз.
Водещият академик в изследването е Ерика Несволд – докторант в Carnegie Institution for Science, а Наоз е неин наставник.
Тя е основала програмен продукт, наименуван Superparticle-Method Algorithm for Collisions in Kuiper belts and debris disks, още прочут като SMACK, който е разрешил на учените да основат макет на орбиталния път на планетата – една в действителност сериозна стъпка, тъй като HD 106906b се движи в орбитата си толкоз постепенно, че учените едвам виждат придвижването й.
Проучването, оповестено онлайн в сп. Astrophysical Journal Letters , сочи, че планетата се е формирала отвън диска, което е видно през днешния ден и опонира на схващането, че се е формирала навътре в диска с парчета и едвам по-късно е била изтласкана надалеч от него.
Наоз споделя, че заключението от това изследване оказва помощ да се изясни и формата на диска от парчета. „ Той действа съвършено “, споделя тя. Орбитата на планетата е еклиптична, тя доближава доста по-близо до звездата от едната страна на орбиталния си път, в сравнение с от другата. И гравитацията й създава еклиптична форма в диска. Едната страна на диска е по-близо до звездата, в сравнение с другата му страна, а вследствие на това звездният прахуляк от тази страна е по-топъл и излъчва по-ярка светлина.
Дискът с парчета е бил фотографиран през 2016 година от американски и европейски астрономи. Според Наоз, дискът се явява аналог на Куйперовия колан в нашата Слънчева система – голям клъстер от дребни галактически тела като комети и дребни планети, които се намират оттатък Нептун.
Учените към момента не знаят дали има още планети в диска, само че благодарение на софтуера, създаден от Несволд, те са съумели да пресъздадат формата на диска без да се постанова прибавянето на други планети в модела, както някои астрономи се считали, че е щяло да бъде належащо.
Дисковете с парчета се състоят от газ, прахуляк и лед, и играят основна роля за образуването на планетите. Обикновено, споделя Наоз, планетите се образуват след разпадането на облак от газ, като тригера за това е личната му гравитация и се образува диск,в който пък се образуват планетите, както и тяхната звезда. Докато газът постепенно се изпарява, звездния прахуляк и отломките се въртят и сблъскват към младата звезда, до момента в който гравитацията не ги изтласка далеко.
„ В нашата Слънчева система еволюцията е протичала милиарди години наред “, споделя Майкъл Фицджералд, професор по физика и астрономия в UCLA, който е и съавтор на изследването. „ В момента следим тази млада система преди да са почнали динамичните промени в нея. “
Наоз споделя, че не се изисква заключенията на учените да бъдат обяснени от някакви екзотични физични закони или пък от скрити планети, тъй като не постоянно това е належащо, с цел да може да бъде изследвана дадена слънчева система.
„ Не съществуват никакви догатки, това е чиста физика “, споделя тя.
Проучването на Наоз е било финансирано от фондацията Alfred P. Sloan Foundation. Несволд пък е била подкрепена от Carnegie Department of Terrestrial Magnetism.
