Приказки от мен за теб: Две страхотни истории за малки и г...
Ограничителните ограничения поради новите пикове на заболеваемостта по време на четвъртата коронавирус вълна принудиха уредниците да анулират Празника на приказката. На него през днешния ден в Детския отдел на НБ " Иван Вазов " трябваше да бъдат наградени спечелилите в националния книжовен конкурс " Приказки от мен за теб ".
Десетте най-сполучливи истории бяха избрани всред общо 76, които участваха в конкуренцията, оповестена от Центъра за поддръжка на личностното развитие-ОДК-Пловдив. Достойнствата им реши жури в състав Александър Секулов, Ина Иванова, Елеонора Пенева, Елена Левашка и Ваня Чернева.
Конкурсът излъчи най-хубавите създатели на истории в три категории: деца, възрастни и екип.
Децата от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив към този момент илюстрират приказките. Най-сполучливите са на уеб страницата на Центъра. Публикува ги и в. " Марица " в приложение " Образование ". Ето идващите две:
Приказка до безкрайност... за Доброто и Злото
В далечна мистериозна земя живеели щастливо цар и кралица. Народът им се радвал на живот в обилие и благополучие. Всеки ден организирали обилни тържества в чест на своя великодушен държател. Царят и царицата имали пет дъщери, които имали магьоснически способности. Те отговаряли за проявата на разнообразни добродетели при хората и били отбрана от злото - добрина, състрадание, любов, грижовност, обвързване. Благодарение на тях хората живеели в мир и съгласие. Но една вечер царицата сънувала заплашителен сън с ангел, който <210> споделил:
- Царице обичана, ще родиш наследник, който ще донесе съсипия, зло и злощастие на земята!
На сутринта тя разказала съня си на царя и дружно взели сложното решение да убият новороденото. След към шест месеца царицата родила наследник, както й споделил ангелът. Той бил толкоз хубав - със сини очи, руса коса и ангелско личице, че родителите му още в мига, когато са го зърнали, го обикнали от цялото си сърце и решили да го отгледат.
Момчето растяло крепко, мъдро, мощно в грижите на своите положителни сестри. Всяка вечер те му го приспивали с вълшебни истории за странстванията и приключенията на митични герои, които се радвали на безконечна популярност. Момчето ги слушало в унес и желало скрито да наподобява на тях. И последователно почнало да не се радва на спокойния живот в царството и желало повече - да преоткрива и да господства над всичко на света. В душата му почнал да гори огънят на мощното предпочитание, което му пречело да мисли, да се храни и да живее. Копнеело за популярност, безконечна популярност. Обладано от черни мисли по какъв начин да реализира това, то не запомнило заръката на татко си: „ Човек би трябвало да е признателен за това, което има. Само тогава може да е същински благополучен “.
Един ден момчето скрито напуснало през нощта царството на татко си в плен на желанието си да преоткрива и господства. Вървяло, вървяло и стигнало до едно царство, в което го посрещнали доста благи дами, богато облечени и сияещи от благополучие:
- Откъде идваш и какво търсиш самичък в непознати земи? - попитали те.
- Идвам от надалеч и диря славата! - дало отговор то.
- Добре си пристигнал! Ние ще ти я покажем! - споделили старите дами и го приели в дома си.
Нагостили го с екзотични ястия, подслонили го и като заспало, му изтръгнали добротата от сърцето. На сутринта момъкът се събудил на една поляна - изхвърлен, без пари и храна, с тягостно възприятие за жадност да прави зло. Той дори не схванал, че дамите били вещици!
Продължил по пътя си и стигнал до една чешма, която била единствена в селото. В плен на злите си мисли, той разрушил чешмата и обрекъл на гибел локалното население. Чешмата била защитавана от зли сили, които, с цел да си отмъстят, му лишили идната добродетел - съчувствието. Така станал кьорав за непознатата болежка и беззащитност.
Без положителното и съчувствието момъкът траял странстванията си. По пътя срещнал дъртак с дълга бяла брада и затруднена походка:
- Вземи ме на ръце, момко! Отнеси ме до селото ми и ще ти се отблагодаря обилно! - помолил го дядото.
Момчето не показало капка схващане и състрадание и траяло към селото на стареца, с цел да стигне преди него и да му отнеме благосъстоянието. Вървяло, вървяло, само че село не разкрило. Тогава схванало, че то не съществувало, а старецът бил ангел, който му лишил и идната добродетел - любов. А без любов той не можел да демонстрира и грижовност.
Останал самичък, в дрипи, с кръвясали очи, без душа, момъкът странствал години наред и замязял повече на демон, в сравнение с човек. Хората бягали от него и му се смеели. Никой не желал и да му оказва помощ. Заживял в гората, само че даже животните странели от него. Накрая се трансформирал в злото, от което всеки бяга. За да търси храна и вода, той слизал измежду хората по разнообразни села и посявал зло, съсипия и злощастие. Така постигнал своето предпочитание - славата. Всеки говорел за него и го преследвал.
През всичките тези години сестрите му го търсели из всички краища на света, само че не го откривали. Вместо брат си те срещали злощастие, зло и тъга в очите на хората. И се опитвали да възстановят положителното и хармонията с добродетелите, които дарявали. Те разбрали, че брат им се трансформирал в Дявол, който всява боязън и гибел.
И по този начин до наши дни добродетели и пороци постоянно се търсят в битка за надмощие…
Това е една приказка до безкрайност и кой ли ще победи - Доброто или Злото?
Селин Сюлейманова - 12 година, от град Опака, област Търговище
Илюстрация към " Приказка до безкрайност... за Доброто и Злото " на Мирослава Марчева - 12 година, от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив с началник Николай Балдев
Среща в гората
Лятото бавно отминавало. Слънчевите лъчи към момента грейвали обилно. Сутрин прескачали от рид на рид, с цел да стигнат до равнините и бистрите ручеи, да ги стоплят и да обезпечат приятна конюнктура за животните и растенията.
Близо до китно средногорско село се извисявал просторен рид на име Калена могила. По билото му растяла гъста дъбова гора, а в подножието се ширели поляни. През деня дърветата, храстите и тревите клюмвали от горещините, само че заран се ококорвали и с неспокойствие очаквали своите непрекъснати жители - зайците, сърните и елените, мечките, лисиците и чакалите, костенурките, глиганите и още доста други живи същества, с които по този начин обилно ни е надарила тази загадъчна и красива дива природа.
Малкото сиво зайче се събудило в прегръдките на своята майка, разтъркало сънливите си очички и на часа решило да се разноски наоколо, с цел да си откри нещо вкусно - сладка грудка, листенца или росна тревичка, с цел да утоли глада си в ранната заран. Отправило се към близкото къпиново храстче и устремено се втурнало да реализира проекта си. Не щеш ли, в този момент съзряло по горската пътека да бяга и размята рунтавата си опашка хитрата лисана, която забелязала зайчето и почнала внимателно да се движи сред гъстите шубраци. Наблизо се разхождал и нейният добър другар и събеседник - кръвожадният вълк.
Уплашено, зайчето бързо се мушнало по-навътре в къпината. Сърцето му туптяло бързо-бързо - ха да изхвръкне, само че то траяло обезпокоително да чака развръзката от тази непредвидена среща. Лисана погледнала вълка и усетила неговото желание да хване зайчето, пресрещнала го и хитро проговорила:
- Къде си тръгнал, Кумчо Вълчо?
А вълкът нямал време да води дълъг диалог, небрежно желал да я отпрати в друга посока. Но тя решително му споделила:
- Я виж, Вълчо, ей там, на припека, лежи заек по-голям. Я иди и го дръж, и добре се нахрани!
А вълкът, нали е малоумен, се хванал на лъжата и хукнал натам. Лисицата, удовлетворена, че го е надхитрила, си помислила: „ Ето, в този момент аз ще хвана зайчето и ще си хапна сладко-сладко! “.
А то намерило сили, набрало кураж и до момента в който Кумата и Кумчо се разправяли кой ще го изяде, с леки стъпки се промушило под къпината и се понесло с подскоци през тревата, прескочило обраслото с плевели деренце и намерило бързо своята майка, която още се протягала в леговището си. Тя незабавно усетила, че нещо се е случило с детето <210>, протегнала лапичките си и го сгушила до себе си. Сивото зайче се успокоило, почувствало сигурната майчина прегръдка, и дълго време не се отделило от нея. А лисицата и вълкът останали гладни.
Зайчето подскачало решително към майка си, радвало се, че съумяло да се скрие и да се избави от злите си врагове - хитрата лисица и кръвожадния вълк.
Нонка Нешова Чардакова, 80 година
Следващите приказки, отличени в състезанието, ще бъдат оповестени на 11 ноември.
Десетте най-сполучливи истории бяха избрани всред общо 76, които участваха в конкуренцията, оповестена от Центъра за поддръжка на личностното развитие-ОДК-Пловдив. Достойнствата им реши жури в състав Александър Секулов, Ина Иванова, Елеонора Пенева, Елена Левашка и Ваня Чернева.
Конкурсът излъчи най-хубавите създатели на истории в три категории: деца, възрастни и екип.
Децата от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив към този момент илюстрират приказките. Най-сполучливите са на уеб страницата на Центъра. Публикува ги и в. " Марица " в приложение " Образование ". Ето идващите две:
Приказка до безкрайност... за Доброто и Злото
В далечна мистериозна земя живеели щастливо цар и кралица. Народът им се радвал на живот в обилие и благополучие. Всеки ден организирали обилни тържества в чест на своя великодушен държател. Царят и царицата имали пет дъщери, които имали магьоснически способности. Те отговаряли за проявата на разнообразни добродетели при хората и били отбрана от злото - добрина, състрадание, любов, грижовност, обвързване. Благодарение на тях хората живеели в мир и съгласие. Но една вечер царицата сънувала заплашителен сън с ангел, който <210> споделил:
- Царице обичана, ще родиш наследник, който ще донесе съсипия, зло и злощастие на земята!
На сутринта тя разказала съня си на царя и дружно взели сложното решение да убият новороденото. След към шест месеца царицата родила наследник, както й споделил ангелът. Той бил толкоз хубав - със сини очи, руса коса и ангелско личице, че родителите му още в мига, когато са го зърнали, го обикнали от цялото си сърце и решили да го отгледат.
Момчето растяло крепко, мъдро, мощно в грижите на своите положителни сестри. Всяка вечер те му го приспивали с вълшебни истории за странстванията и приключенията на митични герои, които се радвали на безконечна популярност. Момчето ги слушало в унес и желало скрито да наподобява на тях. И последователно почнало да не се радва на спокойния живот в царството и желало повече - да преоткрива и да господства над всичко на света. В душата му почнал да гори огънят на мощното предпочитание, което му пречело да мисли, да се храни и да живее. Копнеело за популярност, безконечна популярност. Обладано от черни мисли по какъв начин да реализира това, то не запомнило заръката на татко си: „ Човек би трябвало да е признателен за това, което има. Само тогава може да е същински благополучен “.
Един ден момчето скрито напуснало през нощта царството на татко си в плен на желанието си да преоткрива и господства. Вървяло, вървяло и стигнало до едно царство, в което го посрещнали доста благи дами, богато облечени и сияещи от благополучие:
- Откъде идваш и какво търсиш самичък в непознати земи? - попитали те.
- Идвам от надалеч и диря славата! - дало отговор то.
- Добре си пристигнал! Ние ще ти я покажем! - споделили старите дами и го приели в дома си.
Нагостили го с екзотични ястия, подслонили го и като заспало, му изтръгнали добротата от сърцето. На сутринта момъкът се събудил на една поляна - изхвърлен, без пари и храна, с тягостно възприятие за жадност да прави зло. Той дори не схванал, че дамите били вещици!
Продължил по пътя си и стигнал до една чешма, която била единствена в селото. В плен на злите си мисли, той разрушил чешмата и обрекъл на гибел локалното население. Чешмата била защитавана от зли сили, които, с цел да си отмъстят, му лишили идната добродетел - съчувствието. Така станал кьорав за непознатата болежка и беззащитност.
Без положителното и съчувствието момъкът траял странстванията си. По пътя срещнал дъртак с дълга бяла брада и затруднена походка:
- Вземи ме на ръце, момко! Отнеси ме до селото ми и ще ти се отблагодаря обилно! - помолил го дядото.
Момчето не показало капка схващане и състрадание и траяло към селото на стареца, с цел да стигне преди него и да му отнеме благосъстоянието. Вървяло, вървяло, само че село не разкрило. Тогава схванало, че то не съществувало, а старецът бил ангел, който му лишил и идната добродетел - любов. А без любов той не можел да демонстрира и грижовност.
Останал самичък, в дрипи, с кръвясали очи, без душа, момъкът странствал години наред и замязял повече на демон, в сравнение с човек. Хората бягали от него и му се смеели. Никой не желал и да му оказва помощ. Заживял в гората, само че даже животните странели от него. Накрая се трансформирал в злото, от което всеки бяга. За да търси храна и вода, той слизал измежду хората по разнообразни села и посявал зло, съсипия и злощастие. Така постигнал своето предпочитание - славата. Всеки говорел за него и го преследвал.
През всичките тези години сестрите му го търсели из всички краища на света, само че не го откривали. Вместо брат си те срещали злощастие, зло и тъга в очите на хората. И се опитвали да възстановят положителното и хармонията с добродетелите, които дарявали. Те разбрали, че брат им се трансформирал в Дявол, който всява боязън и гибел.
И по този начин до наши дни добродетели и пороци постоянно се търсят в битка за надмощие…
Това е една приказка до безкрайност и кой ли ще победи - Доброто или Злото?
Селин Сюлейманова - 12 година, от град Опака, област Търговище
Илюстрация към " Приказка до безкрайност... за Доброто и Злото " на Мирослава Марчева - 12 година, от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив с началник Николай Балдев
Среща в гората
Лятото бавно отминавало. Слънчевите лъчи към момента грейвали обилно. Сутрин прескачали от рид на рид, с цел да стигнат до равнините и бистрите ручеи, да ги стоплят и да обезпечат приятна конюнктура за животните и растенията.
Близо до китно средногорско село се извисявал просторен рид на име Калена могила. По билото му растяла гъста дъбова гора, а в подножието се ширели поляни. През деня дърветата, храстите и тревите клюмвали от горещините, само че заран се ококорвали и с неспокойствие очаквали своите непрекъснати жители - зайците, сърните и елените, мечките, лисиците и чакалите, костенурките, глиганите и още доста други живи същества, с които по този начин обилно ни е надарила тази загадъчна и красива дива природа.
Малкото сиво зайче се събудило в прегръдките на своята майка, разтъркало сънливите си очички и на часа решило да се разноски наоколо, с цел да си откри нещо вкусно - сладка грудка, листенца или росна тревичка, с цел да утоли глада си в ранната заран. Отправило се към близкото къпиново храстче и устремено се втурнало да реализира проекта си. Не щеш ли, в този момент съзряло по горската пътека да бяга и размята рунтавата си опашка хитрата лисана, която забелязала зайчето и почнала внимателно да се движи сред гъстите шубраци. Наблизо се разхождал и нейният добър другар и събеседник - кръвожадният вълк.
Уплашено, зайчето бързо се мушнало по-навътре в къпината. Сърцето му туптяло бързо-бързо - ха да изхвръкне, само че то траяло обезпокоително да чака развръзката от тази непредвидена среща. Лисана погледнала вълка и усетила неговото желание да хване зайчето, пресрещнала го и хитро проговорила:
- Къде си тръгнал, Кумчо Вълчо?
А вълкът нямал време да води дълъг диалог, небрежно желал да я отпрати в друга посока. Но тя решително му споделила:
- Я виж, Вълчо, ей там, на припека, лежи заек по-голям. Я иди и го дръж, и добре се нахрани!
А вълкът, нали е малоумен, се хванал на лъжата и хукнал натам. Лисицата, удовлетворена, че го е надхитрила, си помислила: „ Ето, в този момент аз ще хвана зайчето и ще си хапна сладко-сладко! “.
А то намерило сили, набрало кураж и до момента в който Кумата и Кумчо се разправяли кой ще го изяде, с леки стъпки се промушило под къпината и се понесло с подскоци през тревата, прескочило обраслото с плевели деренце и намерило бързо своята майка, която още се протягала в леговището си. Тя незабавно усетила, че нещо се е случило с детето <210>, протегнала лапичките си и го сгушила до себе си. Сивото зайче се успокоило, почувствало сигурната майчина прегръдка, и дълго време не се отделило от нея. А лисицата и вълкът останали гладни.
Зайчето подскачало решително към майка си, радвало се, че съумяло да се скрие и да се избави от злите си врагове - хитрата лисица и кръвожадния вълк.
Нонка Нешова Чардакова, 80 година
Следващите приказки, отличени в състезанието, ще бъдат оповестени на 11 ноември.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ