Огнян Стамболиев разговаря с Кристин Димитрова Кристин Димитрова (1963, София)

Огнян Стамболиев беседва с Кристин Димитрова

Кристин Димитрова (1963, София) е публицист, стихотворец и преводач. Автор е на три сборника с разкази: „ Любов и гибел под кривите круши” (2004), “Тайният път на мастилото” (2010) и „ Като пристигнеш, обади се” (2017, премия „ Перото” в категория „ Проза” 2018). Нашумелият ѝ разказ “Сабазий” (2007), публикуван в Мексико, Франция, Беларус и Румъния, бе почетен с високата премия „ Христо Г. Данов” А в книгата си. „ Ефирни песни и секрети служби” (2015) тя изследва облика на България в англоезичната преса през интервала 1980-2000. Кристин Димитрова е създател на дванадесет стихосбирки, като „ На посетители у часовникаря” е издадена в Ирландия, а „ Моят живот на квадрати” – във Англия. Превежда от британски на първо място лирика: Джон Дън, Луис Карол, Марк Странд и други Два пъти е получавала премията на Съюза на преводачите в България за „ Специални постижения”. Стихове, разкази и есета на Кристин Димитрова са оповестени в антологии и литературни издания в 36 страни на 27 езика.

- УВАЖАЕМА КРИСТИН ДИМИТРОВА, НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ С РАДОСТНАТА ВЕСТ. РАЗКАЖЕТЕ ЗА НОВИНАТА?

- Ще стартира изначало. Романът ми „ Сабазий”, който излезе през далечната 2007 година, има странна орис. Темата му е за бруталния български преход, при който нито се знаеше кой кой е, нито в чии ръце е попаднал животът ти. Беше вакханалия, при която едни можеха да вършат всичко, а други – да поемат ударите с вързани ръце. Но кажем ли „ вакханалия”, значи древногръцкия господ Дионис е наоколо, нали в негова чест са се устройвали вакханалиите? Свикнали сме да си го представяме като мил и пълен алкохолик, ренесансовите художници съумяват да ни внушат този негов хедонистичен облик. Но той не е подобен. Освен на виното, той е господ и на екстаза, на яростта, на болката, на парадокса. Нямаше по-подходящ мит, през който да вляза в тематиката на романа. А тя е за един музикант, който се пробва да се осъществя...Дионис има доста имена. В другите столетия и измежду другите антични нации е бил прочут с друго име – Сабазий, Загрей, Бакхус са все негови проявления. Митовете са аморфни – пораждат един от различен и се трансформират един в различен. Избрах името Сабазий, тъй като то е тракийското. И в действителност по-старото. Направих добре, тъй като по това време в интернет имаше единствено едно-единствено споменаване на това име, и то беше въпрос: „ Кой е Сабазий?”. Сега влезте в интернет и ще видите каква лавина от хотели и виновност е, наречени на него. Щастлива съм, че участвах в това. Но такава е и същността на Сабазий/Дионис. Той се ражда и умира. И отново се ражда, и отново умира. Опитах се посредством романа да кажа нещо на своите български съвременници. Един го разбра, различен не.Но нямах визия, че романът ще се хареса в Мексико...Коя е новината? Съобщи ми я преводачът на книгата, Рейнол Перес Васкес. „ Сабазий” е влезнал в програмата на курса по европейска литература на Факултета по философия и литературознание на Свободния университет на Нуево Леон, Монтерей.И по този начин, най- ненадейно за мен книгата прелетя през океана и там, на другия завършек на света, откри читатели, които припознаха своята реалност в нея. Това е за мен чудото...А без гения и душевната мощ на преводача Рейнол Перес Васкес това знамение нямаше да се състои. Той освен преведе книгата, само че и откри издателството.

- ПИШЕТЕ ПРОЗА, НО съдебна техническа експертиза ИЗВЕСТНА И ПРИЗНАТА, И КАТО ПОЕТЕСА, С МНОГО И ДОБРИ КНИГИ? КЪДЕ съдебна експертиза ЧУВСТВАТЕ НАЙ- ДОБРЕ?

- Ох, не знам. Оставям хората с усещането, че пиша елементарно, само че това не е по този начин. Поезията се написа по-бързо, само че тя изисква безусловна почтеност и в този смисъл никой не може да напише изключително огромен брой мощни стихотворения. Никой от нас не носи извънредно доста истини, наблюдения или прочувствени реакции в себе си. Мъчително изкуство е. В прозата човек измисля доста повече и това му дава опция да се разгърне из знайни и незнайни глъбини на съзнанието, само че тук би трябвало да си сигурен в каква посока вървиш и какво искаш от героите си. И двете са ми сложни. И двете ги обичам.

- ОСВЕН ЧЕ ПИШЕТЕ, ВИЕ ПРЕВЕЖДАТЕ АКТИВНО? КАКВО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ДАВА ПРЕВОДЪТ?

- Превеждам лирика. Предимно римувана, най-вече от мъртви създатели. В кръга на шегата, това значи, че не превеждам на разменни начала. Преводът ми дава приключението да изляза от своята глава и да вляза в нечия непозната. Да се огледам измежду непознатите мисли там, а след това да ги преведа (пренеса, доведа) през границата сред езиците живи и ненаранени. Преводът е висшо тестване на езиковото умеене.

- КОИ ОТ КНИГИТЕ СИ ЦЕНИТЕ НАЙ-ВИСОКО И ДАЛИ ТОВА СЪВПАДА С МНЕНИЕТО НА КРИТИКАТА? ВЯРВАТЕ ЛИ НА ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА?

- Вярвам в рецензията, несъмнено. Ако не имах вяра, нямаше да чета критическите мнения за книгите ми. Едновременно с това, нещо в мен се изхабява. Преди ми се струваше, че от всяка дума, казана по мой адрес, небето ще падне, а в този момент съм наясно, че в случай че небето падне, няма да е от думите. Със сигурност няма да е от думите на никой стихотворец, критик или публицист. И да, имам известно разминаване сред вътрешното ми възприятие към книгите ми и обществената им реализация. Аз доста си обичам разказите, пиша ги с огромно наслаждение и те са ми давали сюжетна независимост, каквато нищо друго не ми е предложило. Но разказът като род през днешния ден е в полусянка. „ Поетът” е по-видим като създател, а „ романистът” е по-видим като продукция.

- КАК ОЦЕНЯВАШЕ ВАШЕТО ТВОРЧЕСТВО ВАШИЯТ, НАСКОРО ПОЧИНАЛ СЪПРУГ, ПРОФ. ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ, ЕДИН БЛЕСТЯЩ КРИТИК И ПРЕВОДАЧ?

- За моя изненада – целожитейска изненада – той доста харесваше и поезията, и прозата ми. А аз не можах да привикна с това. Редактирах, отлагах с дни да му покажа какво съм написала от неспокойствие и боязън, че може би този път нищо не е излязло. И когато той започваше да чете, и се смееше на едни места, а възкликваше очаровано на други, аз седях безмълвно някъде в профил и нямаше по-щастлив човек от мен. Не мога да опиша по какъв начин ми липсва това в този момент. Джулиан Барнс написа за мъртвата си брачна половинка, че с нея е изгубил цялостен един език, че – също като на музикален инструмент – му липсва „ резонанс”. Точно това се случи и с мен, изгубих резонанс. Нещо повече, към този момент допускам, че съм имала един-единствен четец в главата си – Владо.

- ВЕЛИКИЯТ ЙОЖЕН ЙОНЕСКО ПИСА:” ПИШЕМ, ЗАЩОТО съдебномедицинска експертиза НЕЩАСТНИ?” КАК БИХТЕ КОМЕНТИРАЛИ ТАЗИ ФРАЗА?

- Струва ми се, че това е рецептата, по която са написани най-стойностните книги. Но не е универсална рецепта. Фокнър написа, „ с цел да си изясни”. Дикенс е писал, тъй като въображението му го е тормозело с видения и не е могъл да не написа. А Антъни Тролъп, не по-малко работлив от него, е пишел, тъй като си е сложил за цел всеки ден да написа по три часа, като внимава, с часовник пред себе си, за четвърт час да напредва с по 250 думи. Дюма, Балзак и Достоевски са пишели за пари. Аз пиша, тъй като желая да описвам. И може би тъй като желая да поддържам връзка.

- А ЖАН- ПОЛ САРТР, „ ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ СТРАЖ НА ЕВРОПА”, съдебна експертиза ПИТАШЕ: „ ТРЯБВА ДА СЪЗДАВАМЕ, ДА ОТРАЗЯВАМЕ ИЛИ ДА ОТКРИВАМЕ С ПИСАНЕТО СИ?” ВИЕ КАК БИХТЕ ОТГОВОРИЛИ?

- Интересна ми е тук думата „ трябва”. А за какво да „ трябва”? Очевидно Сартр се е опитвал да си обясни за себе си кои книги да приема като сполучливи и кои да подлага на критика като несносни. „ Повелителят на мухите” е напълно измислена книга, само че и до момента се цитира като сигнален, съвсем случил се факт. „ 1984” е дистопия по род, само че тя в действителност отразява мнението на социалиста Оруел за руския комунизъм, пък и директните му усещания от Испанската революция. Вирджиния Улф открива доста пробойни в наизустените патриархални полезности на обществото, само че въпреки да неглижира сюжета, от време на време отразява действителността като художник-хиперреалист. И по-често като импресионист. Създаването, отразяването и откриването вървят дружно, въпрос на акценти е. Литературата е независимост. Понякога измислицата формулира истината по-добре от самата нея.

- КАК съдебна експертиза РОДИ ИДЕЯТА ЗА ТОЗИ ТАКА ОРИГИНАЛНО ИЗГРАДЕН РОМАН „ САБАЗИЙ”, КОЙТО ПРИ ТОВА съдебна експертиза ЧЕТЕ ЛЕКО, БИХ КАЗАЛ НА ЕДИН ДЪХ?

- Появи се състезанието за писане на разказ къв поредицата „ Митовете” на издателство „ Канънгейт” и аз взех решение, че би трябвало да вземам участие. Имам стихотворения с митологични герои, имам книга за картите Таро от обич към символиката им. Избрах тракийските „ пришълци” в гръцката митология, с цел да са по-близки до нас – Орфей и Сабазий. Оказа се, че двамата биха могли да се поясняват и като родственици, макар че нямат дружно общи легенди. Тракийските божества, за разлика от типичен гръцките, са смъртни, крайни, някак слети с задачата си. За основа употребих „ Старогръцките митове” на Робърт Грейвс. Много неща са изписани у нас за Орфей и всичко, на което съм попадала, е било сладникаво. Не желаех да вляза в следващото фентъзи. Не желаех блудкав Орфей, а музикант от нашето време. Не желаех тлъст господ на виното, а хищният Дионис (Сабазий) от ранните времена. Вече имах всичко, с цел да опиша за 90-те у нас.

Бих добавила, че по този метод разочаровах много невръстни читатели, които се надяваха да прочетат сантиментална история с акцент върху хубостта и любовта.

- КАКВО ЧЕТЕТЕ И ПРЕПРОЧИТАТЕ?

- Нищо не прелиствам, въпреки и неведнъж да наблягам, до момента в който чета. Животът няма да ми стигне да изчета всичко хубаво, което е било написано. Разчитам на паметта ми да отсее това, което ми е нужно, а по отношение на удоволствието от една книга – не може да има втори първи път.

- СЕГА БЪЛГАРИЯ Е В КРИЗА. КАК ВИЖДАТЕ КАТО ПИСАТЕЛ БЪДЕЩЕТО Й?

- Честно казано, не мисля, че е в рецесия. Беше в рецесия през 90-те, само че към този момент не е. Има си обаче своите неприятни особености. Хората губят религия в правораздаването. Законите оказват помощ на мощните и стъпват върху по-слабите. Например Данък добавена стойност на хазарта е 0, а Данък добавена стойност на книгите е 20%, плоският налог взима 10% от храната на бедняка и същите 10% от чистата облага на богатия. Дори извънредно разграничената по приходи Америка има прогресивно данъчно облагане. Достъпът ни до информация е затлачен от финансови и партийни ползи. Но това още не значи рецесия. Обърнете внимание на страните, които през последните 50 години направиха стопански скок. До една са азиатски. Максимум стопанска система при най-малко народна власт. Печално е, само че е по този начин. Усещането ни за правдивост страда, страната – не. Друг е въпросът дали това ни харесва.