Поредица управления у нас заложиха много опасно минно поле - то се нарича Македония
Огнян Минчев
Вие си мислите, че сте основали европейско и атлантическо държавно управление, което ще обърне изрично българската политика в посока отбраната на българския народен интерес като част от западния съюз. Не пропускайте обстоятелството, че поредицата " служебни " ръководства, както и ръководството на ГЕРБ с " патриоти " преди този момент заложиха доста рисково " минно поле " пред българското европейско - демократично съществуване. Това минно поле се назовава " Македония ".
Вече век и половина тематиката " Македония " е източник на безпорядък, принуждение и ретроградна политика в България. През 20 век по улиците на София се избиваха хора. Един български министър ръководител бе заклан при свалянето си от власт - и поради " Македония ". Сръбският боен аташе Дража Михайлович се спряга като " пощальон " на белградския спонсор за преврата от 19 май 1934 година в София. Комунистическият деспот Георги Димитров мазета и затвори хиляди хора - и " преименува " стотици хиляди в " македонци " по заповед от Москва и в " партньорство " с Титовия режим в Белград...
България направи голяма крачка към превъзмогване на историческата си неизбежност по тематиката " Македония " с признаването на независимостта на републиката към Вардар първа в света. Да благодарим на Филип Димитров и Жельо Желев за това! Да благодарим на Иван Костов и Любчо Георгиевски за декларацията от 1999 година, която сложи двустранните връзки на основата на дълготрайно партньорство и превъзмогване на " желязната завеса ", наследена от епохата на българските и югославските комунисти. Този развой можеше да продължи с подписването на двустранния контракт за другарство и съдействие, който бе подсилен от нашите европейски и атлантически сътрудници след рухването на режима на Груевски в Скопие. За страдание, договорът по незнайни за мен аргументи бе написан в извънредно лекомислен формат - без ясни и добре дефинирани задължения от двете страни. Единственият ангажимент бе уточнен по отношение на работата на историческата комисия, само че нейният обществен формат направи допустима директната политическа интервенция в работата й.
През октомври 2019 година българския парламент одобри " рамкова позиция " по двустранните връзки, която бе дефинирана в жанр на съревнование и ултиматум. Атмосферата на удобен двустранен разговор бе сменена с възродена атмосфера на взаимни обвинявания и неприязън, управлявана от добре познати среди в София и Скопие, които десетилетия наред се прехранват от спора сред двете страни. Ветото бе единствено детайл от тази възродена неприязън. От страна, водеща като другар в публичното мнение на районен съд Македония, България се трансформира
във фактор на най-силна опасност
в очите на хората отвъд Гюешево. Основен - обичаен бенефициент от това се оказа още веднъж... Сърбия. Освен възродената визия на елементарните македонци за Сърбия като " най-хубав другар ", Белград изкупи цялата мрежа на кабелните ТВ оператори в Македония посредством своя телеком и в подписания контракт закупи правото на диктува освен бизнес изискванията на работа на операторите, само че и телевизионното наличие. В Македония още веднъж се възцари напълно - тя в никакъв случай не е изчезвала - сръбската културна и гражданско-политическа надмощие върху съзнанието на македонското публично мнение.
След октомври 2019 година българската страна трудно се опитваше да се бори със личната си некадърност да формулира на явен юридически и дипломатически език своите искания за признание на българското историческо завещание в Македония от страна на Скопие. С учудено вдигнати вежди представители на сътрудниците на България се опитваха да открият какви са в действителност претенциите на София. Освен да се оплакваме от " твърдоглавието " на скопяни, ние можехме единствено да формулираме с възторг своите искания, че Гоце е българин, че цар Самуил е българин, че Възраждането на македонска територия е българско. На процедура, никой отвън Скопие не оспорваше и не оспорва директно тези исторически обстоятелства, само че сътрудниците на София желаеха въпреки всичко да схванат какви биха могли да бъдат политическите, институционалните и интернационалните последици от легитимирането на тези наши искания.
Група неофициални съветници на Румен Радев
изобретиха " излаз " от задънената улица,
в която София сама се вкара, губейки разликата сред агитация и законна институционална рекламация - в тази ситуация, интернационална. Съветниците формулираха - най-сетне - една разбираема българска рекламация, която по този начин и си остана единствена на полето на съответните формулировки - Скопие да включи в конституцията си българска общественост, сходно на към този момент включените сърби, албанци, роми и други... С тази рекламация ние и до през днешния ден структурираме двустранните връзки сред София и Скопие, само че забравяме нещо значимо - което към този момент е късно да си припомняме. С декларацията от 1999 година двете страни на процедура се отхвърлиха от взаимни малцинствени искания. Просто тъй като за България е дълготрайно преференциално публичното схващане на ЦЯЛА Македония последователно да приема обстоятелствата на нашата непосредственост и общественост, изхвърлени от обществения спор край Вардар с господството на Белград през съвсем целия 20 век. Не зная дали тази цел ще може да бъде реализирана в вероятност след легализирането на обособена българска общественост в македонската конституция. Зная единствено, че легализирането на тази българска общественост ще породи огледални срещуположни искания на Скопие към София - нещо, което декларацията от 1999 година бе на процедура отменила като опция и риск.
Предполагам, че включването на българите в македонската конституция въпреки всичко ще се състои, макар гневната опозиция на " Вътрешна македонска революционна организация " - ДПМНЕ - сърдечен сътрудник и мощно желан " конкурент " на " патриотичните " среди в София. Въпросът е накъде вървим оттук насетне? Смразяването на българо-македонските връзки е освен удобен резултат за дълготрайните сръбски - и освен сръбски ползи на Балканите. Ние на процедура
поднесохме Скопие " на тепсия " на Белград -
откакто европейските и атлантическите ни сътрудници ни дадоха положителния късмет през 2017 година да утвърдим своите ползи и своето наличие в Македония като баланс против хегемонията на други балкански страни там. Но странната българска позиция на неустановени - и неартикулирани съществени ползи и искания на София по отношение на Скопие има и по-широки последици. Тази позиция отваря вратата за възродени балкански съперничества, които така и така се разгарят - сред Сърбия и Косово, сред Република Сръбска и статуквото на Босна и Херцеговина, сред просръбски и достоверно черногорски позиции за надзор върху Черна Гора. Напрежението сред София и Скопие чудесно се вписва в тактиката на Кремъл за структурна дестабилизация на източните европейски периферии - изключително на Балканите. Тази дестабилизация е главен запас за стратегическо
навлизане на Москва на територията на обединена Европа
Тя дава шанса на Русия хронично да дестабилизира и изостря - по своя скица на намеса - политическата районна обстановка на Балканите. Тази политика, несъмнено, не е нова. Тя е най-малко на 300 години.
Тук към този момент не мога да се въздържа и да не задам въпроса - тези обстоятелства и следствията от тях известни ли са на хората и институциите, които ръководят България. Известни ли са на Бойко Борисов и на Красимир Каракачанов, с чиито парламентарни групи бе призната " рамковата позиция " през октомври 2019 година Чии ползи опазиха те с тази позиция? Известни ли са обстоятелствата и следствията от тях на Румен Радев и неговите съветници, които " служебно " управляваха връзките с районен съд Македония в годините след 2020-2021-ва..., и които лансираха " решението " за институционализирана в македонската конституция неголяма българска общественост? Общност в една страна, която допреди 80 години бе обитаема основно от българи... И където българското завещание е явно, само че покрито от резултатите на сръбския и югославски надзор - изключително след 1945 година Не беше ли стратегически по-изгодно за България да контракти - в това число в контракта със Скопие - принадлежности за дълготрайно българско културно, медийно, просветително и стопанско наличие и съдействие с районен съд Македония - вместо да стартира свада, в която още веднъж Москва и Белград се оказват арбитри? Кого слушаха да им нашепва в ухото " решение " на македонската алтернатива българските политици и " патриоти " през последните 4-5 години - българския народен интерес ли слушаха, или още веднъж емисарите от близо и надалеч, които Кимон Георгиев, Георги Димитров § С-ие слушаха в предишното?
Днес Европа води борба за своето оцеляване като демократична общественост на бъдещето. Агресията против Украйна е опасност за Европа - такава, каквато я познаваме от последните десетилетия, такава, каквато я избрахме като наш по-голям дом след рухването на болшевишката източна сатрапия. Но нито Европа, нито демокрацията са обезпечени " банкови влогове ", на " рентата " от които можем безоблачно да разчитаме. Ние би трябвало да пазиме себе си, съседите си и сътрудниците си от опитите
да бъдем изхвърлени още веднъж в евразийската тиня.
Как го вършим - като обслужваме тактиката на Москва за възобновление на Балканите в ролята на " буре с барут "? Като обслужваме ползите на властническите прокремълски политически фактори в Белград, Скопие и даже Будапеща, подкопаващи дълготрайно българския народен интерес? Като се смразяваме дълготрайно с наследниците на македонските българи, които през днешния ден носят еднаквост на македонци, само че надълбоко в душите си знаят, че имат превратна и трагична историческа орис?
Има обаче и още нещо. " Македонският въпрос " през последните 4-5 години бе още веднъж институционализиран като инструмент за угнетяване на демократичните политически правила и връзки в България. Определени ретроградни - всъщност прокремълски политически и публични сили държат в ръцете си " сопата " на публичното мнение по тематиката " Македония ". Когато им е належащо да се разправят със своите политически съперници - те постоянно могат да извадят тази " тояга " и да я насочат към " предателите ", да активизират стихийния, безадресен и неблагоразумен яд на основна част от българското публично мнение към тези " предатели ". Така елементарно могат да бъдат забравени други - и то значими грехове на прокремълските " националисти " в българския публичен живот. Така е било през десетилетията сред 1878-1944 година Така става и в този момент...
Българските политици, интелектуалци и публични водачи би трябвало да знаят обстоятелствата, разказани нагоре и неизбежните последици от тези обстоятелства. Да знаят, с цел да вършат своя политически и цивилен избор в интерес на националните ползи на България - а не да обслужват за пари, власт или от дивотия, ползите на външни сили, които няма да се уморят до момента в който не видят цялостното проваляне на България като демократична и перспективна национална общественост. Ние не можем да отменим резултатите от 150 години история на разминаващи се пътища сред България и Македония. Ние можем единствено да работим за доближаване на тези пътища в общата европейска вероятност на двете страни. За това е нужна единствено честност, отговорност към националния интерес на България и най-малко малко просветеност... Боже, за какво постоянно сме в недостиг на тези така нужни запаси на държавно ръководство...!
Вие си мислите, че сте основали европейско и атлантическо държавно управление, което ще обърне изрично българската политика в посока отбраната на българския народен интерес като част от западния съюз. Не пропускайте обстоятелството, че поредицата " служебни " ръководства, както и ръководството на ГЕРБ с " патриоти " преди този момент заложиха доста рисково " минно поле " пред българското европейско - демократично съществуване. Това минно поле се назовава " Македония ".
Вече век и половина тематиката " Македония " е източник на безпорядък, принуждение и ретроградна политика в България. През 20 век по улиците на София се избиваха хора. Един български министър ръководител бе заклан при свалянето си от власт - и поради " Македония ". Сръбският боен аташе Дража Михайлович се спряга като " пощальон " на белградския спонсор за преврата от 19 май 1934 година в София. Комунистическият деспот Георги Димитров мазета и затвори хиляди хора - и " преименува " стотици хиляди в " македонци " по заповед от Москва и в " партньорство " с Титовия режим в Белград...
България направи голяма крачка към превъзмогване на историческата си неизбежност по тематиката " Македония " с признаването на независимостта на републиката към Вардар първа в света. Да благодарим на Филип Димитров и Жельо Желев за това! Да благодарим на Иван Костов и Любчо Георгиевски за декларацията от 1999 година, която сложи двустранните връзки на основата на дълготрайно партньорство и превъзмогване на " желязната завеса ", наследена от епохата на българските и югославските комунисти. Този развой можеше да продължи с подписването на двустранния контракт за другарство и съдействие, който бе подсилен от нашите европейски и атлантически сътрудници след рухването на режима на Груевски в Скопие. За страдание, договорът по незнайни за мен аргументи бе написан в извънредно лекомислен формат - без ясни и добре дефинирани задължения от двете страни. Единственият ангажимент бе уточнен по отношение на работата на историческата комисия, само че нейният обществен формат направи допустима директната политическа интервенция в работата й.
През октомври 2019 година българския парламент одобри " рамкова позиция " по двустранните връзки, която бе дефинирана в жанр на съревнование и ултиматум. Атмосферата на удобен двустранен разговор бе сменена с възродена атмосфера на взаимни обвинявания и неприязън, управлявана от добре познати среди в София и Скопие, които десетилетия наред се прехранват от спора сред двете страни. Ветото бе единствено детайл от тази възродена неприязън. От страна, водеща като другар в публичното мнение на районен съд Македония, България се трансформира
във фактор на най-силна опасност
в очите на хората отвъд Гюешево. Основен - обичаен бенефициент от това се оказа още веднъж... Сърбия. Освен възродената визия на елементарните македонци за Сърбия като " най-хубав другар ", Белград изкупи цялата мрежа на кабелните ТВ оператори в Македония посредством своя телеком и в подписания контракт закупи правото на диктува освен бизнес изискванията на работа на операторите, само че и телевизионното наличие. В Македония още веднъж се възцари напълно - тя в никакъв случай не е изчезвала - сръбската културна и гражданско-политическа надмощие върху съзнанието на македонското публично мнение.
След октомври 2019 година българската страна трудно се опитваше да се бори със личната си некадърност да формулира на явен юридически и дипломатически език своите искания за признание на българското историческо завещание в Македония от страна на Скопие. С учудено вдигнати вежди представители на сътрудниците на България се опитваха да открият какви са в действителност претенциите на София. Освен да се оплакваме от " твърдоглавието " на скопяни, ние можехме единствено да формулираме с възторг своите искания, че Гоце е българин, че цар Самуил е българин, че Възраждането на македонска територия е българско. На процедура, никой отвън Скопие не оспорваше и не оспорва директно тези исторически обстоятелства, само че сътрудниците на София желаеха въпреки всичко да схванат какви биха могли да бъдат политическите, институционалните и интернационалните последици от легитимирането на тези наши искания.
Група неофициални съветници на Румен Радев
изобретиха " излаз " от задънената улица,
в която София сама се вкара, губейки разликата сред агитация и законна институционална рекламация - в тази ситуация, интернационална. Съветниците формулираха - най-сетне - една разбираема българска рекламация, която по този начин и си остана единствена на полето на съответните формулировки - Скопие да включи в конституцията си българска общественост, сходно на към този момент включените сърби, албанци, роми и други... С тази рекламация ние и до през днешния ден структурираме двустранните връзки сред София и Скопие, само че забравяме нещо значимо - което към този момент е късно да си припомняме. С декларацията от 1999 година двете страни на процедура се отхвърлиха от взаимни малцинствени искания. Просто тъй като за България е дълготрайно преференциално публичното схващане на ЦЯЛА Македония последователно да приема обстоятелствата на нашата непосредственост и общественост, изхвърлени от обществения спор край Вардар с господството на Белград през съвсем целия 20 век. Не зная дали тази цел ще може да бъде реализирана в вероятност след легализирането на обособена българска общественост в македонската конституция. Зная единствено, че легализирането на тази българска общественост ще породи огледални срещуположни искания на Скопие към София - нещо, което декларацията от 1999 година бе на процедура отменила като опция и риск.
Предполагам, че включването на българите в македонската конституция въпреки всичко ще се състои, макар гневната опозиция на " Вътрешна македонска революционна организация " - ДПМНЕ - сърдечен сътрудник и мощно желан " конкурент " на " патриотичните " среди в София. Въпросът е накъде вървим оттук насетне? Смразяването на българо-македонските връзки е освен удобен резултат за дълготрайните сръбски - и освен сръбски ползи на Балканите. Ние на процедура
поднесохме Скопие " на тепсия " на Белград -
откакто европейските и атлантическите ни сътрудници ни дадоха положителния късмет през 2017 година да утвърдим своите ползи и своето наличие в Македония като баланс против хегемонията на други балкански страни там. Но странната българска позиция на неустановени - и неартикулирани съществени ползи и искания на София по отношение на Скопие има и по-широки последици. Тази позиция отваря вратата за възродени балкански съперничества, които така и така се разгарят - сред Сърбия и Косово, сред Република Сръбска и статуквото на Босна и Херцеговина, сред просръбски и достоверно черногорски позиции за надзор върху Черна Гора. Напрежението сред София и Скопие чудесно се вписва в тактиката на Кремъл за структурна дестабилизация на източните европейски периферии - изключително на Балканите. Тази дестабилизация е главен запас за стратегическо
навлизане на Москва на територията на обединена Европа
Тя дава шанса на Русия хронично да дестабилизира и изостря - по своя скица на намеса - политическата районна обстановка на Балканите. Тази политика, несъмнено, не е нова. Тя е най-малко на 300 години.
Тук към този момент не мога да се въздържа и да не задам въпроса - тези обстоятелства и следствията от тях известни ли са на хората и институциите, които ръководят България. Известни ли са на Бойко Борисов и на Красимир Каракачанов, с чиито парламентарни групи бе призната " рамковата позиция " през октомври 2019 година Чии ползи опазиха те с тази позиция? Известни ли са обстоятелствата и следствията от тях на Румен Радев и неговите съветници, които " служебно " управляваха връзките с районен съд Македония в годините след 2020-2021-ва..., и които лансираха " решението " за институционализирана в македонската конституция неголяма българска общественост? Общност в една страна, която допреди 80 години бе обитаема основно от българи... И където българското завещание е явно, само че покрито от резултатите на сръбския и югославски надзор - изключително след 1945 година Не беше ли стратегически по-изгодно за България да контракти - в това число в контракта със Скопие - принадлежности за дълготрайно българско културно, медийно, просветително и стопанско наличие и съдействие с районен съд Македония - вместо да стартира свада, в която още веднъж Москва и Белград се оказват арбитри? Кого слушаха да им нашепва в ухото " решение " на македонската алтернатива българските политици и " патриоти " през последните 4-5 години - българския народен интерес ли слушаха, или още веднъж емисарите от близо и надалеч, които Кимон Георгиев, Георги Димитров § С-ие слушаха в предишното?
Днес Европа води борба за своето оцеляване като демократична общественост на бъдещето. Агресията против Украйна е опасност за Европа - такава, каквато я познаваме от последните десетилетия, такава, каквато я избрахме като наш по-голям дом след рухването на болшевишката източна сатрапия. Но нито Европа, нито демокрацията са обезпечени " банкови влогове ", на " рентата " от които можем безоблачно да разчитаме. Ние би трябвало да пазиме себе си, съседите си и сътрудниците си от опитите
да бъдем изхвърлени още веднъж в евразийската тиня.
Как го вършим - като обслужваме тактиката на Москва за възобновление на Балканите в ролята на " буре с барут "? Като обслужваме ползите на властническите прокремълски политически фактори в Белград, Скопие и даже Будапеща, подкопаващи дълготрайно българския народен интерес? Като се смразяваме дълготрайно с наследниците на македонските българи, които през днешния ден носят еднаквост на македонци, само че надълбоко в душите си знаят, че имат превратна и трагична историческа орис?
Има обаче и още нещо. " Македонският въпрос " през последните 4-5 години бе още веднъж институционализиран като инструмент за угнетяване на демократичните политически правила и връзки в България. Определени ретроградни - всъщност прокремълски политически и публични сили държат в ръцете си " сопата " на публичното мнение по тематиката " Македония ". Когато им е належащо да се разправят със своите политически съперници - те постоянно могат да извадят тази " тояга " и да я насочат към " предателите ", да активизират стихийния, безадресен и неблагоразумен яд на основна част от българското публично мнение към тези " предатели ". Така елементарно могат да бъдат забравени други - и то значими грехове на прокремълските " националисти " в българския публичен живот. Така е било през десетилетията сред 1878-1944 година Така става и в този момент...
Българските политици, интелектуалци и публични водачи би трябвало да знаят обстоятелствата, разказани нагоре и неизбежните последици от тези обстоятелства. Да знаят, с цел да вършат своя политически и цивилен избор в интерес на националните ползи на България - а не да обслужват за пари, власт или от дивотия, ползите на външни сили, които няма да се уморят до момента в който не видят цялостното проваляне на България като демократична и перспективна национална общественост. Ние не можем да отменим резултатите от 150 години история на разминаващи се пътища сред България и Македония. Ние можем единствено да работим за доближаване на тези пътища в общата европейска вероятност на двете страни. За това е нужна единствено честност, отговорност към националния интерес на България и най-малко малко просветеност... Боже, за какво постоянно сме в недостиг на тези така нужни запаси на държавно ръководство...!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ