Чалга общността има победители и лузъри, дъното произвежда протест и озлобление
Огнян Минчев
Това, което ни наподобява като абсурд, се трансформира в одобрена реалност: българи, избрали да работят и живеят в западна Европа и Америка, все по-често се оказват въодушевени и подкрепящи популистки политически сили в България, устремени към завръщане на страната ни в Евразия, към разкъсване с европейския и с атлантическия избор на посткомунистическа България. Аргументът " Защо живееш в Лондон, а не отидеш в Нижни Новгород " не разколебава парадоксалния политически избор на тези българи, избрали да живеят на Запад, само че да мислят и да гласоподават в интерес на властническото русофилство на домашния популизъм.
Макар и парадоксално, това държание има своята логичност и мотивация, която е належащо да разберем. В продължение на десетилетия бяхме подвластни на своето разбиране, че колкото повече българи получат шанса да учат и да живеят на Запад - краткотрайно или непрекъснато - толкоз по-успешна ще бъде акомодацията на българското общество към стандартите и полезностите на развития либерален свят. Тези упования частично се оправдаха. Нарастващ брой българи в чужбина реализират значими триумфи като студенти, експерти, предприемачи, интелектуалци. Сред тях са на първо място и последователите на новите протестни обединения, оповестили се за борци с корупцията и олигархията в ръководството на България.
Илюзия е обаче необятно публикуваното мнение, че в чужбина отпътуват на първо място младите, умните, предприемчивите и сполучливите индивидуалисти-либерали. Т.е. - тези, които търсят по-благоприятни условия да разпрострат гениите и упоритостите си. Истината е, че болшинството заминаващи да търсят късмет в чужбина българи са по-скоро част от ниската междинна класа и по-ниско разположените публични пластове в обществената стълбица. Мутренската демодернизация на България след 1990 година и до през днешния ден редовно понижава възможностите на милиони елементарни хора с елементарни упоритости да си намерят обичайно заплатена работа, с цел да устоят фамилиите си. Оттук потеглиха вълните от гурбетчии - дами, отишли да гледат възрастни хора в чужбина, сезонни служащи в земеделските акции на юг и на запад, общи служащи, заети в непрестижни за немци, италианци и англичани трудови действия.
Получи се резултатът на " порочния кръг ". Колкото повече хора заминаваха за София и в чужбина, толкоз повече напредваше депопулацията на цели райони в България. Големи градове като Плевен, Сливен, Шумен, както и редица по-малки обитаеми места
редуцираха популацията си наполовина
някъде повече от половина. Депопулацията провокира разпад на откритите обществени, икономически и институционални връзки и породи автархизация - квази феодално самозатваряне на стопяващи се общности към целите на мизерно оцеляване със лични старания. Оттук - още по-голям тласък за гурбет, емиграция и бягство от затворения кръг на беднотия, липса на вероятност и местен мутренски произвол.
За огромна част от тези хора, виновна за тяхната трагична орис е обществената система, която се разви в България в десетилетията след 1990-та. Специфичният персонален и колективен опит, неналичието на редовно положително обучение и огромната злонамерена - хибридна агитация, " смъкнаха " виновността за сложното съществуване на тези хора върху " демокрацията ", върху Европа, върху прозападната политическа еднаквост на България от последните десетилетия. Нямат необикновен триумф обясненията, че България бе превзета от посткомунистическата мафия, че бе трансформирана в нов модел на колониално господство на Москва през енергийния монопол, систематичната корупция и олигархичното завземане на страната от шепа хора, проведени в елитни групировки на мафията.
Но обяснението за личната беднотия и крах в България като артикул на " Запада " или " демокрацията " би се разпаднало последователно в случай че болшинството елементарни българи бяха попаднали в привилегирована обстановка по отношение на битието им вкъщи след емигрирането им на Запад. За страдание, емиграцията е последното нещо, което дава привилегии - изключително в случай че си безпаричен, некултурен и новопостъпил без опит. Мнозинството наши сънародници попаднаха в кръговрата на икономическата насила на Запад, отредила им - неизбежно - ролята на най-малки " винтчета " на пазара на труда. Ангажирани преди всичко с тежък, неприветлив и уморителен труд на ниските етажи на пазарната система, тази част от емигриралите българи откриха действителността на Запада не като гостоприемна " майка ", а като немилостива " мащеха ", решена да ги " изцеди " против шанса за оцеляване и порядъчен живот, който им предлага. Голяма част от българските емигранти - изключително първоначално, изключително без обучение, езици и опит - се класираха в дъното на обществената система на приелите ги страни. Те се съпоставят с тези, които са по-нагоре...
Дъното създава митинг
Дъното създава настървение...
Средният и под междинният българин - бежанец е нормално притежател на тази смесена градско-селска, отчасти осъвременена, само че към момента патриархална просвета, която се разпада под ударите на рецесията и атомизацията на българското общество през алтернативите на 20 и 21 век. Колективизацията и разпадът на обичайното българско село, мутризацията и налагането на наказателен произвол в първите 10-15 години след 1989-та, чалгизацията на обществената просвета като първичен промишлен модел на произвеждане на просвета в услуга на обществените низини... Всички тези явления, комбинирани с икономическия разпад сътвориха културния модел на нападателния индивидуалист, търсещ личната си житейска легитимация през основни примитивни полезности, обилно изнесени на пазара на чалгизираното всекидневие на елементарния човек. Той е мъжага - не е " педал ". Той е българин - не е някакъв " мангал ", наш или непознат, той е другар на мощните, а не неудачник наедно със слабите. Тя е страхотна мацка - може да " забие " и най-богатата мутра, може да я накара да й купи силиконов бюст (оригиналният израз е друг), а като се " очупи " - върви нагоре, купуват й Бе-Ем-Ве с цел да " джитка " по София и по гръцкото море...
Подобно на всяка просвета, чалга общността има своите " спечелили " и своите " неудачници "... Да си вземеш сака и да отидеш да работиш в касапница в Германия или на градеж във Валенсия не допуска да си измежду " спечелилите "... Но тези на Запад, които са нагоре от нашенеца, тръгнал от нулата, като се изключи че са
нетърпими с благосъстоянието си
са още по-нетърпими с културата и държанието си. Те са егалитарни, " галят с перце " всевъзможни " мангали ", пристигнали от " майната си ", разрешават им да си вършат каквото си желаят... Толерират " педалите ", разпуснали са " черните "... да продължаваме ли със листата...? Тази категория българи на Запад естествено се подреждат в набъбващите общноости на локалния популизъм, сплотяващ разнообразни обществени категории, само че целокупно неприятелски на господстващата хипер демократична обществена просвета и на икономическото статукво, произвеждащо неудачници - локални и приходящи (като нашите)...
От тази комбинирана позиция на принадлежност към общественото дъно и към популистката културно-политическа опция, тръгналият на гурбет или в емиграция елементарен българин схваща, че България го кани и насърчава да взе участие в нейния политически живот - да гласоподава. Малко старания са нужни на този човек да се ориентира и да откри " подобаващата " за него политическа идентификация. През април и през юли 2021 година този човек въодушевено се хвърли да поддържа Слави - страхотния пич, който всяка вечер " им е.ава майката " на " тези отпадъци " и пуска части, които стигат " до дъното на душата ти ". После чалга героят ги поразочарова... Сега на ред са възрожденците. Изглеждат корави момчета и ще им " разгонят семейството " на " меките китки "...
Неголяма част от емигриралите българи съумя да се социализира в културата на триумфа, преобладаваща по-високите етажи на западните общества. Тези хора гласоподават всеобщо и гласоподават за " смяната " - когато им се предложи в разбираема за тях културна и идеологическа форма. По-голямата част от българите в чужбина явно се вливат в редиците на световния пролетариат на Третия свят, който е добре пристигнал на Запад, само че който не може - даже и да желае, което не е наложително - да се социализира в заварената съществена социална просвета на приелата ги страна. Този пролетариат е по предписание все по-гневен - по аргументи, свързани и със Запада, освен с Третия свят. И поради това, в случай че взе участие в демократичната политика, най-често си избира по-радикалните популистки платформи от нея.
Друг е въпросът, за какво българският популизъм против статуквото - тук и на Запад - е обагрен във внушенията на русофилството - на най-стария и най-безкомпромисен зложелател на българската национална самостоятелност и на българския народен разцвет. Всяко отричане на статуквото - даже и най-нихилистичното - има потребност от опция. В българския случай евразийската сатрапия, възродила имперския си вкус съумя да социализира някоко генерации българи след комунизма в наивното разбиране, че тъкмо Русия може да изиграе ролята на тази опция на статуквото. Може мозъкът ви да не го побира - в случай че познавате Русия - само че е реалност. Това е тематика на спор, която надвишава границите на изборното държание на българите - у нас и в чужбина. Тема, натоварена с драматизъм. Драма, от която зависи самото оцеляване на България като самостоятелен народен план.
Това, което ни наподобява като абсурд, се трансформира в одобрена реалност: българи, избрали да работят и живеят в западна Европа и Америка, все по-често се оказват въодушевени и подкрепящи популистки политически сили в България, устремени към завръщане на страната ни в Евразия, към разкъсване с европейския и с атлантическия избор на посткомунистическа България. Аргументът " Защо живееш в Лондон, а не отидеш в Нижни Новгород " не разколебава парадоксалния политически избор на тези българи, избрали да живеят на Запад, само че да мислят и да гласоподават в интерес на властническото русофилство на домашния популизъм.
Макар и парадоксално, това държание има своята логичност и мотивация, която е належащо да разберем. В продължение на десетилетия бяхме подвластни на своето разбиране, че колкото повече българи получат шанса да учат и да живеят на Запад - краткотрайно или непрекъснато - толкоз по-успешна ще бъде акомодацията на българското общество към стандартите и полезностите на развития либерален свят. Тези упования частично се оправдаха. Нарастващ брой българи в чужбина реализират значими триумфи като студенти, експерти, предприемачи, интелектуалци. Сред тях са на първо място и последователите на новите протестни обединения, оповестили се за борци с корупцията и олигархията в ръководството на България.
Илюзия е обаче необятно публикуваното мнение, че в чужбина отпътуват на първо място младите, умните, предприемчивите и сполучливите индивидуалисти-либерали. Т.е. - тези, които търсят по-благоприятни условия да разпрострат гениите и упоритостите си. Истината е, че болшинството заминаващи да търсят късмет в чужбина българи са по-скоро част от ниската междинна класа и по-ниско разположените публични пластове в обществената стълбица. Мутренската демодернизация на България след 1990 година и до през днешния ден редовно понижава възможностите на милиони елементарни хора с елементарни упоритости да си намерят обичайно заплатена работа, с цел да устоят фамилиите си. Оттук потеглиха вълните от гурбетчии - дами, отишли да гледат възрастни хора в чужбина, сезонни служащи в земеделските акции на юг и на запад, общи служащи, заети в непрестижни за немци, италианци и англичани трудови действия.
Получи се резултатът на " порочния кръг ". Колкото повече хора заминаваха за София и в чужбина, толкоз повече напредваше депопулацията на цели райони в България. Големи градове като Плевен, Сливен, Шумен, както и редица по-малки обитаеми места
редуцираха популацията си наполовина
някъде повече от половина. Депопулацията провокира разпад на откритите обществени, икономически и институционални връзки и породи автархизация - квази феодално самозатваряне на стопяващи се общности към целите на мизерно оцеляване със лични старания. Оттук - още по-голям тласък за гурбет, емиграция и бягство от затворения кръг на беднотия, липса на вероятност и местен мутренски произвол.
За огромна част от тези хора, виновна за тяхната трагична орис е обществената система, която се разви в България в десетилетията след 1990-та. Специфичният персонален и колективен опит, неналичието на редовно положително обучение и огромната злонамерена - хибридна агитация, " смъкнаха " виновността за сложното съществуване на тези хора върху " демокрацията ", върху Европа, върху прозападната политическа еднаквост на България от последните десетилетия. Нямат необикновен триумф обясненията, че България бе превзета от посткомунистическата мафия, че бе трансформирана в нов модел на колониално господство на Москва през енергийния монопол, систематичната корупция и олигархичното завземане на страната от шепа хора, проведени в елитни групировки на мафията.
Но обяснението за личната беднотия и крах в България като артикул на " Запада " или " демокрацията " би се разпаднало последователно в случай че болшинството елементарни българи бяха попаднали в привилегирована обстановка по отношение на битието им вкъщи след емигрирането им на Запад. За страдание, емиграцията е последното нещо, което дава привилегии - изключително в случай че си безпаричен, некултурен и новопостъпил без опит. Мнозинството наши сънародници попаднаха в кръговрата на икономическата насила на Запад, отредила им - неизбежно - ролята на най-малки " винтчета " на пазара на труда. Ангажирани преди всичко с тежък, неприветлив и уморителен труд на ниските етажи на пазарната система, тази част от емигриралите българи откриха действителността на Запада не като гостоприемна " майка ", а като немилостива " мащеха ", решена да ги " изцеди " против шанса за оцеляване и порядъчен живот, който им предлага. Голяма част от българските емигранти - изключително първоначално, изключително без обучение, езици и опит - се класираха в дъното на обществената система на приелите ги страни. Те се съпоставят с тези, които са по-нагоре...
Дъното създава митинг
Дъното създава настървение...
Средният и под междинният българин - бежанец е нормално притежател на тази смесена градско-селска, отчасти осъвременена, само че към момента патриархална просвета, която се разпада под ударите на рецесията и атомизацията на българското общество през алтернативите на 20 и 21 век. Колективизацията и разпадът на обичайното българско село, мутризацията и налагането на наказателен произвол в първите 10-15 години след 1989-та, чалгизацията на обществената просвета като първичен промишлен модел на произвеждане на просвета в услуга на обществените низини... Всички тези явления, комбинирани с икономическия разпад сътвориха културния модел на нападателния индивидуалист, търсещ личната си житейска легитимация през основни примитивни полезности, обилно изнесени на пазара на чалгизираното всекидневие на елементарния човек. Той е мъжага - не е " педал ". Той е българин - не е някакъв " мангал ", наш или непознат, той е другар на мощните, а не неудачник наедно със слабите. Тя е страхотна мацка - може да " забие " и най-богатата мутра, може да я накара да й купи силиконов бюст (оригиналният израз е друг), а като се " очупи " - върви нагоре, купуват й Бе-Ем-Ве с цел да " джитка " по София и по гръцкото море...
Подобно на всяка просвета, чалга общността има своите " спечелили " и своите " неудачници "... Да си вземеш сака и да отидеш да работиш в касапница в Германия или на градеж във Валенсия не допуска да си измежду " спечелилите "... Но тези на Запад, които са нагоре от нашенеца, тръгнал от нулата, като се изключи че са
нетърпими с благосъстоянието си
са още по-нетърпими с културата и държанието си. Те са егалитарни, " галят с перце " всевъзможни " мангали ", пристигнали от " майната си ", разрешават им да си вършат каквото си желаят... Толерират " педалите ", разпуснали са " черните "... да продължаваме ли със листата...? Тази категория българи на Запад естествено се подреждат в набъбващите общноости на локалния популизъм, сплотяващ разнообразни обществени категории, само че целокупно неприятелски на господстващата хипер демократична обществена просвета и на икономическото статукво, произвеждащо неудачници - локални и приходящи (като нашите)...
От тази комбинирана позиция на принадлежност към общественото дъно и към популистката културно-политическа опция, тръгналият на гурбет или в емиграция елементарен българин схваща, че България го кани и насърчава да взе участие в нейния политически живот - да гласоподава. Малко старания са нужни на този човек да се ориентира и да откри " подобаващата " за него политическа идентификация. През април и през юли 2021 година този човек въодушевено се хвърли да поддържа Слави - страхотния пич, който всяка вечер " им е.ава майката " на " тези отпадъци " и пуска части, които стигат " до дъното на душата ти ". После чалга героят ги поразочарова... Сега на ред са възрожденците. Изглеждат корави момчета и ще им " разгонят семейството " на " меките китки "...
Неголяма част от емигриралите българи съумя да се социализира в културата на триумфа, преобладаваща по-високите етажи на западните общества. Тези хора гласоподават всеобщо и гласоподават за " смяната " - когато им се предложи в разбираема за тях културна и идеологическа форма. По-голямата част от българите в чужбина явно се вливат в редиците на световния пролетариат на Третия свят, който е добре пристигнал на Запад, само че който не може - даже и да желае, което не е наложително - да се социализира в заварената съществена социална просвета на приелата ги страна. Този пролетариат е по предписание все по-гневен - по аргументи, свързани и със Запада, освен с Третия свят. И поради това, в случай че взе участие в демократичната политика, най-често си избира по-радикалните популистки платформи от нея.
Друг е въпросът, за какво българският популизъм против статуквото - тук и на Запад - е обагрен във внушенията на русофилството - на най-стария и най-безкомпромисен зложелател на българската национална самостоятелност и на българския народен разцвет. Всяко отричане на статуквото - даже и най-нихилистичното - има потребност от опция. В българския случай евразийската сатрапия, възродила имперския си вкус съумя да социализира някоко генерации българи след комунизма в наивното разбиране, че тъкмо Русия може да изиграе ролята на тази опция на статуквото. Може мозъкът ви да не го побира - в случай че познавате Русия - само че е реалност. Това е тематика на спор, която надвишава границите на изборното държание на българите - у нас и в чужбина. Тема, натоварена с драматизъм. Драма, от която зависи самото оцеляване на България като самостоятелен народен план.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ