Огнян Минчев: Отново сме пред избор между цивилизована Европа и евразийската кошара на безмълвните овце
Огнян Минчев
Нарастващ брой интернационалните наблюдаващи споделят - и разгласяват аналогични оценки за всеобхватната взаимозависимост на българската страна и общество от съветското икономическо, политическо, пропагандно и агентурно наличие и надзор върху България. Тази взаимозависимост бе наследена в изменени форми от предишното на страната ни като " най-верен спътник " на Съветския съюз. И в предишното, и в този момент, съветският надзор върху България има характера на
всеобхватна система на колониална взаимозависимост и употреба,
която редовно осуетява възраждането на България като национална общественост и национална страна.
България съумя да се пребори за участие в НАТО и Европейски Съюз освен заради големите старания на младия либерален хайлайф на страната след 1990 година, само че и заради своята позиция в геополитическата настройка на Европа. Формирането на Европа след Студената война като система за сигурност и система за рационализация и развиване не допускаше оставянето на " сиви зони " в европейския Изток, в които безнаказано да шества неприятелски на Запада геополитически интерес - въпреки и на сякаш изменяща се Русия. Но композиция от вътрешни и външни за България фактори съумя да запази огромната съветска колониална взаимозависимост, построена през втората половина на 20 век.
Първият измежду тези фактори бе фактическия крах да се сътвори различен български публичен и политически хайлайф след 1989 година и съхраняването на апаратната - партийна и милиционерска управителна прослойка като квазиелит на нововъзникваща, демократична на повърхността България. Старите връзки и зависимости се възпроизведоха в нови институционални форми и построиха неофициалната - полуприкрита основа на продължаващото съветско владичество в България.
Вторият фактор е обвързван с пожелателното - и в избрани връзки малодушно
отнасяне на постсъветска Русия като сътрудник и надали не съдружник
от страна на управителните европейски елити. Руският надзор в България бе представян надали не като местна форма на " интеграция на Русия " в една нова Европа. Дори и когато илюзиите във връзка с режима на Путин отпаднаха след 2007-2014 година, " мекото " отношение към възходящата надменност на кремълския деспот се запази до самото начало на експанзията против Украйна от 24 февруари т.г.
Третият фактор се показва в създаването и използването на целенасочена и многостранна тактика на Москва по отношение на съветския надзор в България, обвързвана с поддържането и ръководството на огромна и ситуирана на всички етажи на публичния живот пета съветска колона у нас. Особено значима роля в тази тактика закупи масираната пропагандна - хибрида война на Русия на българска територия, ориентирана против европейския и атлантическия избор на България.
В продължение на съвсем две десетилетия от страна на НАТО и Европейски Съюз имаше
оптималната приемливост по отношение на съветските зависимости на България
Българската войска си остана с ръждясалото руско оръжие, което бе " кърпено " в Москва със мощен корупционен интерес сред " братушките " от двете страни. Стандартите на институционално и обществено държание, произлизащи от участието в Европейски Съюз останаха надалеч от практиките на българската страна и контролиращата я олигархия, което предотврати за дълго време интеграцията на София както в Шенген, по този начин и в паричния съюз. Всеобхватното последно място на България в Европейски Съюз се трансформира в безмълвно признат факт, произлизащ от спора сред публична институционална повърхнина на европейска принадлежност и дълбочинна колониална взаимозависимост от остарелия имперски стопанин в Москва.
Днес
изправянето на целия цивилизован свят против варварския режим в Кремъл
и неговата експанзия против Украйна слага България пред тестването на непримирими вътрешни разделения на нейната държавно-политическа еднаквост. В тази обстановка съветският стратегически напън върху София - упражняван на първо място посредством петата съветска колона в българския политически и публичен живот - се ускорява неимоверно и преследва строго обрисувана цел: цялостното отделяне на България от нейната европейска и атлантическа принадлежност.
За България през днешния ден е време разделно. Пореден избор сред принадлежност към европейската цивилизация или отпадане в калта на евразийската кошара на безмълвните овце, позволяващи да ги водят на заколение.
Нарастващ брой интернационалните наблюдаващи споделят - и разгласяват аналогични оценки за всеобхватната взаимозависимост на българската страна и общество от съветското икономическо, политическо, пропагандно и агентурно наличие и надзор върху България. Тази взаимозависимост бе наследена в изменени форми от предишното на страната ни като " най-верен спътник " на Съветския съюз. И в предишното, и в този момент, съветският надзор върху България има характера на
всеобхватна система на колониална взаимозависимост и употреба,
която редовно осуетява възраждането на България като национална общественост и национална страна.
България съумя да се пребори за участие в НАТО и Европейски Съюз освен заради големите старания на младия либерален хайлайф на страната след 1990 година, само че и заради своята позиция в геополитическата настройка на Европа. Формирането на Европа след Студената война като система за сигурност и система за рационализация и развиване не допускаше оставянето на " сиви зони " в европейския Изток, в които безнаказано да шества неприятелски на Запада геополитически интерес - въпреки и на сякаш изменяща се Русия. Но композиция от вътрешни и външни за България фактори съумя да запази огромната съветска колониална взаимозависимост, построена през втората половина на 20 век.
Първият измежду тези фактори бе фактическия крах да се сътвори различен български публичен и политически хайлайф след 1989 година и съхраняването на апаратната - партийна и милиционерска управителна прослойка като квазиелит на нововъзникваща, демократична на повърхността България. Старите връзки и зависимости се възпроизведоха в нови институционални форми и построиха неофициалната - полуприкрита основа на продължаващото съветско владичество в България.
Вторият фактор е обвързван с пожелателното - и в избрани връзки малодушно
отнасяне на постсъветска Русия като сътрудник и надали не съдружник
от страна на управителните европейски елити. Руският надзор в България бе представян надали не като местна форма на " интеграция на Русия " в една нова Европа. Дори и когато илюзиите във връзка с режима на Путин отпаднаха след 2007-2014 година, " мекото " отношение към възходящата надменност на кремълския деспот се запази до самото начало на експанзията против Украйна от 24 февруари т.г.
Третият фактор се показва в създаването и използването на целенасочена и многостранна тактика на Москва по отношение на съветския надзор в България, обвързвана с поддържането и ръководството на огромна и ситуирана на всички етажи на публичния живот пета съветска колона у нас. Особено значима роля в тази тактика закупи масираната пропагандна - хибрида война на Русия на българска територия, ориентирана против европейския и атлантическия избор на България.
В продължение на съвсем две десетилетия от страна на НАТО и Европейски Съюз имаше
оптималната приемливост по отношение на съветските зависимости на България
Българската войска си остана с ръждясалото руско оръжие, което бе " кърпено " в Москва със мощен корупционен интерес сред " братушките " от двете страни. Стандартите на институционално и обществено държание, произлизащи от участието в Европейски Съюз останаха надалеч от практиките на българската страна и контролиращата я олигархия, което предотврати за дълго време интеграцията на София както в Шенген, по този начин и в паричния съюз. Всеобхватното последно място на България в Европейски Съюз се трансформира в безмълвно признат факт, произлизащ от спора сред публична институционална повърхнина на европейска принадлежност и дълбочинна колониална взаимозависимост от остарелия имперски стопанин в Москва.
Днес
изправянето на целия цивилизован свят против варварския режим в Кремъл
и неговата експанзия против Украйна слага България пред тестването на непримирими вътрешни разделения на нейната държавно-политическа еднаквост. В тази обстановка съветският стратегически напън върху София - упражняван на първо място посредством петата съветска колона в българския политически и публичен живот - се ускорява неимоверно и преследва строго обрисувана цел: цялостното отделяне на България от нейната европейска и атлантическа принадлежност.
За България през днешния ден е време разделно. Пореден избор сред принадлежност към европейската цивилизация или отпадане в калта на евразийската кошара на безмълвните овце, позволяващи да ги водят на заколение.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ