Мълчанието на Радев създава подозрения, че той работи за нечий друг дневен ред, който не съвпада с българския национален интерес
Огнян Минчев
Крайно време е Кирил Петков да си обясни на какво има право и на какво - не като министър председател. Като глава на изпълнителната власт Петков
НЯМА право да желае арести, нито да ги прави
Операцията по ареста на Бойко Борисов като водач на опозицията на 17 март е една от най-грубите политически неточности, позволени до момента от Петков. Премиерът изрично ИМА ПРАВО да вземе решение дали да смъкна ветото от Скопие или не. Като министър ръководител той има освен право - той е длъжен да взима всички значими решения, свързани с изпълнителната власт - в това число в областта на външната политика. Разбира се, когато става дума за изключително значимо решение от народен интерес, за премиера е значимо да потърси и в случай че е допустимо да построи политически консенсус по един проблем като ветото на България върху договарянията на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз. Това обаче не значи, че той може да бъде изнудван, да му се пробутват лакърдии от вида " ти за какво не слушаш външния си министър ",
да бъде разиграван от развихрилата се Путинова пета колона
по върховете на българската страна и общество.
И когато става дума за това основно решение - по кое време и при какви условия да бъде вдигнато ветото от Скопие, на всички нас мъчително ни липсва позицията на президента Румен Радев. Ние нямаме потребност от неговите предизвестия към Петков - " ти да не вземеш в този момент да вдигнеш ветото... " Ние нямаме потребност от неговото безмълвие, от неговото скатаване, от неговото безучастие в интервал, в който формалната позиция на България по този въпрос основава възходящо напрежение - както на Балканите, по този начин и в европейските институции. Ние имаме потребност да чуем от президента КОГА, при КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА и при КАКВИ УСЛОВИЯ той ще поддържа повдигане на това несъгласие. Имаме потребност той
да поеме способена отговорност
Под управлението на президента Радев бе направена така наречен позиция " 4+1 условия " на София към Скопие. Знае ли господин Радев, изпратени ли са ОФИЦИАЛНО тези условия на Скопие? Раговарял ли е той с сътрудника си Пендаровски за тези условия? Знае ли Румен Радев дали Министерство на външните работи е изпратило тази българска позиция публично до Скопие? Защото в Скопие настояват, че не знаят дали това са окончателните условия на България - и дали са последните условия. Официалното известяван на управляващите в Скопие от наша страна за изискванията ни би поставило завършек на сходни съмнения - или " разиграване на топката в корнера " от страна на македонските управляващи.
През последните два дни предложение на Франция като настоящ ръководител на Европейския съвет за съглашение сред София и Скопие е във фокуса на вниманието на политици, депутати и дипломати. Каква е позицията на президента Радев по това предложение? Точка по точка, в случай че е допустимо. Не просто ДА или НЕ. ДА - за какво? НЕ - за какво? Радев би трябвало да води този развой, а не да мълчи. Защото неговото безмълвие основава все по-силни съмнения, че
той работи за нечий различен дневен ред,
който не е за приказване - тъй като не съответствува с българския народен интерес. Защото ветото е инструмент, който има граници на успеваемост и граници на легитимност. Не можеш да кажеш на света - аз натрапвам несъгласие, пък вие правете каквото си желаете. Защо го налагаш, при какви условия го поддържаш и при какви условия и условия си подготвен да го вдигнеш?
България е страна членка на Европейски Съюз и на демократичната интернационална общественост. Ние не сме част от евразийската джунгла на великодържавен произвол - към момента не сме, макар, че на някои доста им се желае да станем. Нека както министър председателят, по този начин и президентът, както партийните водачи, по този начин и всички депутати в Народно събрание
да осъзнаят отговорността, която носят за репутацията и за бъдещето на България
с решенията, които одобряват - в това число и във връзка с ветото върху Скопие. Ще попитате, за какво? Защото е време да прочетете малко история - България не губи на бойното поле. България губи от политически решения на своите водачи. Някои от тях се самозабравят. Други - служат на непознати господари. Трети - не са в положение да поемат отговорност и да изпълнят дълга си. Властта е отговорност - а не опция да показваш тоалетите на жена си в чужбина...
Крайно време е Кирил Петков да си обясни на какво има право и на какво - не като министър председател. Като глава на изпълнителната власт Петков
НЯМА право да желае арести, нито да ги прави
Операцията по ареста на Бойко Борисов като водач на опозицията на 17 март е една от най-грубите политически неточности, позволени до момента от Петков. Премиерът изрично ИМА ПРАВО да вземе решение дали да смъкна ветото от Скопие или не. Като министър ръководител той има освен право - той е длъжен да взима всички значими решения, свързани с изпълнителната власт - в това число в областта на външната политика. Разбира се, когато става дума за изключително значимо решение от народен интерес, за премиера е значимо да потърси и в случай че е допустимо да построи политически консенсус по един проблем като ветото на България върху договарянията на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз. Това обаче не значи, че той може да бъде изнудван, да му се пробутват лакърдии от вида " ти за какво не слушаш външния си министър ",
да бъде разиграван от развихрилата се Путинова пета колона
по върховете на българската страна и общество.
И когато става дума за това основно решение - по кое време и при какви условия да бъде вдигнато ветото от Скопие, на всички нас мъчително ни липсва позицията на президента Румен Радев. Ние нямаме потребност от неговите предизвестия към Петков - " ти да не вземеш в този момент да вдигнеш ветото... " Ние нямаме потребност от неговото безмълвие, от неговото скатаване, от неговото безучастие в интервал, в който формалната позиция на България по този въпрос основава възходящо напрежение - както на Балканите, по този начин и в европейските институции. Ние имаме потребност да чуем от президента КОГА, при КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА и при КАКВИ УСЛОВИЯ той ще поддържа повдигане на това несъгласие. Имаме потребност той
да поеме способена отговорност
Под управлението на президента Радев бе направена така наречен позиция " 4+1 условия " на София към Скопие. Знае ли господин Радев, изпратени ли са ОФИЦИАЛНО тези условия на Скопие? Раговарял ли е той с сътрудника си Пендаровски за тези условия? Знае ли Румен Радев дали Министерство на външните работи е изпратило тази българска позиция публично до Скопие? Защото в Скопие настояват, че не знаят дали това са окончателните условия на България - и дали са последните условия. Официалното известяван на управляващите в Скопие от наша страна за изискванията ни би поставило завършек на сходни съмнения - или " разиграване на топката в корнера " от страна на македонските управляващи.
През последните два дни предложение на Франция като настоящ ръководител на Европейския съвет за съглашение сред София и Скопие е във фокуса на вниманието на политици, депутати и дипломати. Каква е позицията на президента Радев по това предложение? Точка по точка, в случай че е допустимо. Не просто ДА или НЕ. ДА - за какво? НЕ - за какво? Радев би трябвало да води този развой, а не да мълчи. Защото неговото безмълвие основава все по-силни съмнения, че
той работи за нечий различен дневен ред,
който не е за приказване - тъй като не съответствува с българския народен интерес. Защото ветото е инструмент, който има граници на успеваемост и граници на легитимност. Не можеш да кажеш на света - аз натрапвам несъгласие, пък вие правете каквото си желаете. Защо го налагаш, при какви условия го поддържаш и при какви условия и условия си подготвен да го вдигнеш?
България е страна членка на Европейски Съюз и на демократичната интернационална общественост. Ние не сме част от евразийската джунгла на великодържавен произвол - към момента не сме, макар, че на някои доста им се желае да станем. Нека както министър председателят, по този начин и президентът, както партийните водачи, по този начин и всички депутати в Народно събрание
да осъзнаят отговорността, която носят за репутацията и за бъдещето на България
с решенията, които одобряват - в това число и във връзка с ветото върху Скопие. Ще попитате, за какво? Защото е време да прочетете малко история - България не губи на бойното поле. България губи от политически решения на своите водачи. Някои от тях се самозабравят. Други - служат на непознати господари. Трети - не са в положение да поемат отговорност и да изпълнят дълга си. Властта е отговорност - а не опция да показваш тоалетите на жена си в чужбина...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ