Изказването на Николай Пловдивски е прецедент, Висшият клир на БПЦ не се влияе от промените в света
Огнян Минчев
Имаме задълбочаващ се проблем със обществената и културна адекватност на висшия клир на БПЦ. Примерите за това са доста и те се открояват през годините - концертът на Мадона като наказване за безбожие, охраняване на олтара на Ал. Невски да не би " еретикът - папа да влезе там и да го оскверни "... Ако прибавим несъответстващите дейности на груповия върховен клир - безмълвен отвод БПЦ да се трансформира в Църква - майка на МПЦ и даването на тази опция на Сръбската ПЦ, унизителното послушание на Московския върховен клир... Примерите могат да продължат. Изказването на Николай Пловдивски от през вчерашния ден прибавя още един важен казус. След като преди няколко седмици Николай направи " архонт " почетния консул на Москва в Пловдив и прочут олигарх Георги Гергов, през вчерашния ден Николай приравни интернационалното обучение на млади българи с " инструмент на злото ".
Ние нямаме принадлежности за въздействие върху архиретроградния нрав на клирици от вида на Николай. Църквата е самостоятелна институция, тя следва личните си канони и догми и нито елементарните миряни, а още по-малко - елементарните жители могат да имат някакво въздействие върху визията и държанието на висшите клирици. България е член на една интернационална общественост - Европейски Съюз, в която българите би следвало да са вкъщи си където и в Европа да отидат. Членове сме на отбранителна общественост - НАТО - в която отговорностите включват почит и приемливост сред сътрудниците. Живеем в свят, в който общуването сред страни и нации е предписание - без значение дали става дума за обучение, за просвета или за бизнес.
Светогледът на висшия клир на БПЦ явно не се въздейства от измененията в света, в който живеем. Може би по тази причина забележителна част от обществените изказвания на редица членове на Синода обслужват една характерна непозната тактика за послушание на България - тази на Путиновия режим в Москва. Там, в Москва са техните " братя ", техните единоверци, техните ментори. На Запад са техните противници - да не кажем съперници. Наскоро от Москва ни оповестиха, че Православието е по-близо до Исляма, в сравнение с до Католицизма или другите християнски деноминации. Не чухме позиция от върховен български клирик по този въпрос.
Преди броени дни вървях до манастира " Св. Николай " в Арбанаси. Имаше кръщене. Свещеник с явен съветски акцент водеше тайнството. " Обърни се на Запад " - подреди той на кръстника - " и се отречи от сатаната. Западът е сатаната... " Според мен въпросът за това, кой е сатаната и къде се намира, е най-малкото противоречив. Но в черква сходни разногласия не се водят. Бих желал да попитам Търновския митрополит Григорий дали той е склонен с тезата за " западното леговище " на сатаната... След като е назначил този руснак за духовник в личната си епархия - значи е склонен...
Мнозина наши съграждани вземат решение казуса с сложната пригодливост на православния върховен клир към актуалния свят по коренен и безапелационен метод. Те смятат себе си за атеисти, агностици или " нюейджъри " и не смятат, че имат каквато и да е нужда да поддържат връзка с институцията и традицията на Източното Православие. За мен и за мнозина други това не е съответно решение. Считам себе си за православен християнин и вардя основни полезности на моя живот и моя мироглед в лоното на Православието. Ако клирици като Николай не престават да се държат по този метод, който са избрали - като архиретроградни пазители на догмати, от дълго време задминати от действителния живот, моята религия от ден на ден ще се трансформира единствено в част от вътрешния ми интелектуален и нравствен свят, и ще има все по-малко общо с институцията на Църквата. Зная, че ще срещна съперници, предупреждаващи ме, че самоотлъчването от общността на Църквата, връзката ми с Твореца не може да бъде пълноценна. Е, то пък отпред с Николай тази връзка ще бъде доста пълноценна, нали...?
Имаме задълбочаващ се проблем със обществената и културна адекватност на висшия клир на БПЦ. Примерите за това са доста и те се открояват през годините - концертът на Мадона като наказване за безбожие, охраняване на олтара на Ал. Невски да не би " еретикът - папа да влезе там и да го оскверни "... Ако прибавим несъответстващите дейности на груповия върховен клир - безмълвен отвод БПЦ да се трансформира в Църква - майка на МПЦ и даването на тази опция на Сръбската ПЦ, унизителното послушание на Московския върховен клир... Примерите могат да продължат. Изказването на Николай Пловдивски от през вчерашния ден прибавя още един важен казус. След като преди няколко седмици Николай направи " архонт " почетния консул на Москва в Пловдив и прочут олигарх Георги Гергов, през вчерашния ден Николай приравни интернационалното обучение на млади българи с " инструмент на злото ".
Ние нямаме принадлежности за въздействие върху архиретроградния нрав на клирици от вида на Николай. Църквата е самостоятелна институция, тя следва личните си канони и догми и нито елементарните миряни, а още по-малко - елементарните жители могат да имат някакво въздействие върху визията и държанието на висшите клирици. България е член на една интернационална общественост - Европейски Съюз, в която българите би следвало да са вкъщи си където и в Европа да отидат. Членове сме на отбранителна общественост - НАТО - в която отговорностите включват почит и приемливост сред сътрудниците. Живеем в свят, в който общуването сред страни и нации е предписание - без значение дали става дума за обучение, за просвета или за бизнес.
Светогледът на висшия клир на БПЦ явно не се въздейства от измененията в света, в който живеем. Може би по тази причина забележителна част от обществените изказвания на редица членове на Синода обслужват една характерна непозната тактика за послушание на България - тази на Путиновия режим в Москва. Там, в Москва са техните " братя ", техните единоверци, техните ментори. На Запад са техните противници - да не кажем съперници. Наскоро от Москва ни оповестиха, че Православието е по-близо до Исляма, в сравнение с до Католицизма или другите християнски деноминации. Не чухме позиция от върховен български клирик по този въпрос.
Преди броени дни вървях до манастира " Св. Николай " в Арбанаси. Имаше кръщене. Свещеник с явен съветски акцент водеше тайнството. " Обърни се на Запад " - подреди той на кръстника - " и се отречи от сатаната. Западът е сатаната... " Според мен въпросът за това, кой е сатаната и къде се намира, е най-малкото противоречив. Но в черква сходни разногласия не се водят. Бих желал да попитам Търновския митрополит Григорий дали той е склонен с тезата за " западното леговище " на сатаната... След като е назначил този руснак за духовник в личната си епархия - значи е склонен...
Мнозина наши съграждани вземат решение казуса с сложната пригодливост на православния върховен клир към актуалния свят по коренен и безапелационен метод. Те смятат себе си за атеисти, агностици или " нюейджъри " и не смятат, че имат каквато и да е нужда да поддържат връзка с институцията и традицията на Източното Православие. За мен и за мнозина други това не е съответно решение. Считам себе си за православен християнин и вардя основни полезности на моя живот и моя мироглед в лоното на Православието. Ако клирици като Николай не престават да се държат по този метод, който са избрали - като архиретроградни пазители на догмати, от дълго време задминати от действителния живот, моята религия от ден на ден ще се трансформира единствено в част от вътрешния ми интелектуален и нравствен свят, и ще има все по-малко общо с институцията на Църквата. Зная, че ще срещна съперници, предупреждаващи ме, че самоотлъчването от общността на Църквата, връзката ми с Твореца не може да бъде пълноценна. Е, то пък отпред с Николай тази връзка ще бъде доста пълноценна, нали...?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ