Високомерни европейски посланици даваха сърдити съвети как Грузия трябва да бъде по-отстъпчива на Путиновия натиск
Огнян Минчев
Днес се навършват 19 години от Революцията на розите, която промени неузнаваемо Грузия. След рухването на Съветския съюз в Тбилиси на власт пристигна известния интелектуалец и коренен националист Звиад Гамсахурдия. Под неговото ръководство се изостриха междуетническите връзки в грузинското общество, което постоянно е било де факто федерация от разнообразни районни общности и етнически групи. Макар и в най-тежката фаза на постимперски разпад при започване на 90-те, Москва остана вярна на имперския принцип " разделяй и владей " и директно се намеси в спора на територията на грузинската област Абхазия. Ангажирани в междуетническия конфликт на страната на абхазкото малцинство бяха и чеченски групировки. Грузинското население бе репресирано, подложено на проведени убийства и изтласкано от Абхазия през вледенения планински проход Сфонсетия.
Сепаратистки главатари овладяха и причерноморската самостоятелна република на Грузия - Аджария, както и планинската област Южна Осетия на север - в кавказките планини. Русия поддържаше " миротворци " с цел да управлява " замразените " спорове в Грузия и да предотврати същинското национално еманципиране на Тбилиси от постимперски надзор. След убийството на Гамсахурдия в края на 1993 година, за президент на Грузия е определен Едуард Шеварнадзе. Ние го познаваме като основна фигура на Горбачовата перестройка - като един от хората с най-големи заслуги за изтеглянето на руската империя от Източна Европа. За страдание, под ръководството на Шеварнадзе Грузия се трансформира в изцяло провалена страна, ръководена от престъпни групировки. Корупцията и институционалният разпад доближиха до ценралноафрикански размери.
През есента на 2003 година в Тбилиси избухна Революцията на розите, която приключи разложения корупционен режим на ръководство на Шеварнадзе и сложи отпред на страната президента Михаил Саакашвили. За първи път посетих Тбилиси година по-късно. Градът изглеждаше потресаващо безпаричен и като че ли необитаем. По основния бул. " Руставели " мъждукаха няколко лампички... Старици продаваха за стотинки някакви артикули по овехтели сергии - вафли, бонбони, цигари. На първата ни вечеря с известния грузински политолог Гия Нодия рабрахме какво се случва в Грузия.
Страната е тотално ограбена
институциите са в отломки, националната стопанска система е в съвсем цялостен разпад. Процъфтяващата по времето на препоръките " непманска " Грузия бе останала в предишното, раграбена от бандитските кланове, управлявали страната повече от десетилетие.
Но Грузия към този момент бе почнала да се трансформира. Саакашвили бе разпуснал службата за надзор на придвижването - КАТ - поради систематична корупция и бе основал - от основи - напълно нова институция. Полицията бе актуализирана съвсем изначало. Започнати бяха макроикономически промени, промени в правораздаването и гражданските институции. Множество цивилен организации бяха възобновили своята активност в реформиране на грузинската страна и общество.
За броени години Грузия се отърси от нищетата на постсъветския бандитизъм и възвърне своята държавност и своето национално достолепие. Групировката на главатаря Абашидзе бе прогонена от Абхазия и региона бе реинтегрирана в грузинската страна. Главният град на региона - Батуми, се трансформира в една от перлите по брега на Черно море. Започнаха систематични процеси на помиряване с Южна Осетия и Абхазия. Местните главатари, абсолютно подкрепяни от Москва отказваха да открият нови връзки с Тбилиси.
С всяко мое ново посещаване на Тбилиси с възхита следих по какъв начин този античен и превъзходен град се отърсва от патината на постсъветското оскърбление и просветва в цялостния си искра - архитектура, спектакъл, музика, музеи, динамичен градски - цивилен живот, превъзходна кухня... Президентът Саакашвили бе упрекван в свръхконцентрация на власт - което може и да е правилно. Трябва да отбележим две неща обаче. Първо - централизацията на властта в Кавказ е изискване, без което страната не съществува. Второ, централизацията на властта при Саакашвили не бе самоцелна - той извърши невероятни за района и постсъветското пространство промени, които сложиха Грузия като институционална конструкция и обществена администрация по-напред от редица европейски страни - в това число България. И до през днешния ден, след десетилетие на ръководство на олигарха Иванишвили, Грузия продължава да бъде много по-напред в интернационалните ранглисти за дейно ръководство от множеството постсъветски и балкански страни.
Успешната демократизация и успеваемост на грузинската страна сътвори на Саакашвили несклоняем и мощен зложелател - Владимир Путин. Томове могат да се напишат за систематичния великодържавен бойкот, който се изсипа върху Грузия и нейните демкратични промени. Добрият образец за национално обновяване постоянно е бил рисков за московските сатрапи.
Грузия се бореше мъжки и сама против саботажа
на нападателната империя. Същата империя, която след 24 февруари се опита да прегази Украйна. Но Киев през днешния ден, за благополучие, има поддръжката на цивилизования свят. Никой не поддържа Тбилиси и Саакашвили. Високомерните европейски посланици даваха ядосани препоръки по какъв начин Грузия да бъде по-отстъпчива на Путиновия напън. Проф. Александър Рондели с отвращение възкликна: " Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Молим ви - отворете клетката! Вместо това вие ни критикувате, че не галим и не целуваме псето задоволително пламенно... "
Кремъл не можа да понесе сполучливото национално строителство на Саакашвили. На 8 август 2008 година съветските войски нахлуха през Рокския тунел на Кавказ в Грузия и анексираха към този момент намерено Абхазия и Южна Осетия - шест години преди Крим. Европа лицемерно написа отчет (Тавиани), че Грузия е " отговорна " за експанзията. Именно за това редовно двуличие в продължение на десетилетия, подкрепящо диктатора в Кремъл, през днешния ден Европа ще заплати със студена и тъмна зима... Дано единствено с това да заплати...
Управлението на Саакашвили оцеля след съветската експанзия, само че бе отслабено и през 2012 година отстъпи под натиска на вътрешната съпротива в Грузия, водена от олигарха Бидзина Иванишвили... Минаха повече от 10 години. След съвсем десетилетие заточение Саакашвили се върна в Грузия, където бе задържан и затворен. Днес той е в доста тежко положение на здравето си, съгласно редица наблюдаващи - съвсем на смъртно легло. Правителството на Иванишвили не позволява външна здравна помощ за третия президент на самостоятелна Грузия... В Тбилиси приказват, че
Саакашвили е персонален затворник
пленник на своя зложелател Иванишвили. Струва ми се, че каквито и да са основанията за ареста и пандиза на Саакашвили, неговото сегашно положение и отношението към него е оскърбление за цяла Грузия, за нейната самостоятелност и нейното достолепие. Революцията на розите бе въодушевяващ епизод от битката на народите в Източна Европа и някогашния Съюз на съветските социалистически републики за равноправност от властта на московската орда, за независимост и човешко достолепие. Днес, когато същността на Путиновия режим е явна и за най-заслепените европейски и американски Putin versteher-и*, Европа, цивилизованият свят дължат на Михаил Саакашвили най-малко състрадание и поддръжка, с цел да запази живота си. Той може би има доста неточности и прегрешения. Но има и голямата заслуга да сътвори една демократична и свободна страна в южната част на Кавказкия било, където и до ден сегашен бушува борбата сред имперското минало и достойното бъдеще на кавказките нации.
------------------------------------------
* " Разбирачи на Путин "...
Днес се навършват 19 години от Революцията на розите, която промени неузнаваемо Грузия. След рухването на Съветския съюз в Тбилиси на власт пристигна известния интелектуалец и коренен националист Звиад Гамсахурдия. Под неговото ръководство се изостриха междуетническите връзки в грузинското общество, което постоянно е било де факто федерация от разнообразни районни общности и етнически групи. Макар и в най-тежката фаза на постимперски разпад при започване на 90-те, Москва остана вярна на имперския принцип " разделяй и владей " и директно се намеси в спора на територията на грузинската област Абхазия. Ангажирани в междуетническия конфликт на страната на абхазкото малцинство бяха и чеченски групировки. Грузинското население бе репресирано, подложено на проведени убийства и изтласкано от Абхазия през вледенения планински проход Сфонсетия.
Сепаратистки главатари овладяха и причерноморската самостоятелна република на Грузия - Аджария, както и планинската област Южна Осетия на север - в кавказките планини. Русия поддържаше " миротворци " с цел да управлява " замразените " спорове в Грузия и да предотврати същинското национално еманципиране на Тбилиси от постимперски надзор. След убийството на Гамсахурдия в края на 1993 година, за президент на Грузия е определен Едуард Шеварнадзе. Ние го познаваме като основна фигура на Горбачовата перестройка - като един от хората с най-големи заслуги за изтеглянето на руската империя от Източна Европа. За страдание, под ръководството на Шеварнадзе Грузия се трансформира в изцяло провалена страна, ръководена от престъпни групировки. Корупцията и институционалният разпад доближиха до ценралноафрикански размери.
През есента на 2003 година в Тбилиси избухна Революцията на розите, която приключи разложения корупционен режим на ръководство на Шеварнадзе и сложи отпред на страната президента Михаил Саакашвили. За първи път посетих Тбилиси година по-късно. Градът изглеждаше потресаващо безпаричен и като че ли необитаем. По основния бул. " Руставели " мъждукаха няколко лампички... Старици продаваха за стотинки някакви артикули по овехтели сергии - вафли, бонбони, цигари. На първата ни вечеря с известния грузински политолог Гия Нодия рабрахме какво се случва в Грузия.
Страната е тотално ограбена
институциите са в отломки, националната стопанска система е в съвсем цялостен разпад. Процъфтяващата по времето на препоръките " непманска " Грузия бе останала в предишното, раграбена от бандитските кланове, управлявали страната повече от десетилетие.
Но Грузия към този момент бе почнала да се трансформира. Саакашвили бе разпуснал службата за надзор на придвижването - КАТ - поради систематична корупция и бе основал - от основи - напълно нова институция. Полицията бе актуализирана съвсем изначало. Започнати бяха макроикономически промени, промени в правораздаването и гражданските институции. Множество цивилен организации бяха възобновили своята активност в реформиране на грузинската страна и общество.
За броени години Грузия се отърси от нищетата на постсъветския бандитизъм и възвърне своята държавност и своето национално достолепие. Групировката на главатаря Абашидзе бе прогонена от Абхазия и региона бе реинтегрирана в грузинската страна. Главният град на региона - Батуми, се трансформира в една от перлите по брега на Черно море. Започнаха систематични процеси на помиряване с Южна Осетия и Абхазия. Местните главатари, абсолютно подкрепяни от Москва отказваха да открият нови връзки с Тбилиси.
С всяко мое ново посещаване на Тбилиси с възхита следих по какъв начин този античен и превъзходен град се отърсва от патината на постсъветското оскърбление и просветва в цялостния си искра - архитектура, спектакъл, музика, музеи, динамичен градски - цивилен живот, превъзходна кухня... Президентът Саакашвили бе упрекван в свръхконцентрация на власт - което може и да е правилно. Трябва да отбележим две неща обаче. Първо - централизацията на властта в Кавказ е изискване, без което страната не съществува. Второ, централизацията на властта при Саакашвили не бе самоцелна - той извърши невероятни за района и постсъветското пространство промени, които сложиха Грузия като институционална конструкция и обществена администрация по-напред от редица европейски страни - в това число България. И до през днешния ден, след десетилетие на ръководство на олигарха Иванишвили, Грузия продължава да бъде много по-напред в интернационалните ранглисти за дейно ръководство от множеството постсъветски и балкански страни.
Успешната демократизация и успеваемост на грузинската страна сътвори на Саакашвили несклоняем и мощен зложелател - Владимир Путин. Томове могат да се напишат за систематичния великодържавен бойкот, който се изсипа върху Грузия и нейните демкратични промени. Добрият образец за национално обновяване постоянно е бил рисков за московските сатрапи.
Грузия се бореше мъжки и сама против саботажа
на нападателната империя. Същата империя, която след 24 февруари се опита да прегази Украйна. Но Киев през днешния ден, за благополучие, има поддръжката на цивилизования свят. Никой не поддържа Тбилиси и Саакашвили. Високомерните европейски посланици даваха ядосани препоръки по какъв начин Грузия да бъде по-отстъпчива на Путиновия напън. Проф. Александър Рондели с отвращение възкликна: " Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Молим ви - отворете клетката! Вместо това вие ни критикувате, че не галим и не целуваме псето задоволително пламенно... "
Кремъл не можа да понесе сполучливото национално строителство на Саакашвили. На 8 август 2008 година съветските войски нахлуха през Рокския тунел на Кавказ в Грузия и анексираха към този момент намерено Абхазия и Южна Осетия - шест години преди Крим. Европа лицемерно написа отчет (Тавиани), че Грузия е " отговорна " за експанзията. Именно за това редовно двуличие в продължение на десетилетия, подкрепящо диктатора в Кремъл, през днешния ден Европа ще заплати със студена и тъмна зима... Дано единствено с това да заплати...
Управлението на Саакашвили оцеля след съветската експанзия, само че бе отслабено и през 2012 година отстъпи под натиска на вътрешната съпротива в Грузия, водена от олигарха Бидзина Иванишвили... Минаха повече от 10 години. След съвсем десетилетие заточение Саакашвили се върна в Грузия, където бе задържан и затворен. Днес той е в доста тежко положение на здравето си, съгласно редица наблюдаващи - съвсем на смъртно легло. Правителството на Иванишвили не позволява външна здравна помощ за третия президент на самостоятелна Грузия... В Тбилиси приказват, че
Саакашвили е персонален затворник
пленник на своя зложелател Иванишвили. Струва ми се, че каквито и да са основанията за ареста и пандиза на Саакашвили, неговото сегашно положение и отношението към него е оскърбление за цяла Грузия, за нейната самостоятелност и нейното достолепие. Революцията на розите бе въодушевяващ епизод от битката на народите в Източна Европа и някогашния Съюз на съветските социалистически републики за равноправност от властта на московската орда, за независимост и човешко достолепие. Днес, когато същността на Путиновия режим е явна и за най-заслепените европейски и американски Putin versteher-и*, Европа, цивилизованият свят дължат на Михаил Саакашвили най-малко състрадание и поддръжка, с цел да запази живота си. Той може би има доста неточности и прегрешения. Но има и голямата заслуга да сътвори една демократична и свободна страна в южната част на Кавказкия било, където и до ден сегашен бушува борбата сред имперското минало и достойното бъдеще на кавказките нации.
------------------------------------------
* " Разбирачи на Путин "...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ