Циркът на добрите срещу лошите се изтърка, но лицемерието им съхранява властта на мафията
Огнян Минчев*
За страдание, хора, които съм считал за интелигентни идват на моята стена с цел да ми се подиграват, че отхвърлям разделянето на участниците в политиката на " положителни " и на " неприятни ". Да си образован не значи, че не си безконтролен. Да си образован не значи, че си интелигентно етичен. Да си образован не постоянно значи, че разбираш едно значимо предписание - не знаеш всичко, т.е. не е допустимо постоянно да си прав.
Една основна част от моя професионален и цивилен живот мина под нуждата да получавам ругатни за това, че нямам доверие в " синевата на дъгата " - нямам доверие в това, че някой се оказва целият в бяло заради единствената причина, че се е оповестил за принадлежащ към силите на " мира и напредъка " - на " положителното ". Не им имам вяра на такива тъй като специалността ми е натрупала голям исторически опит за лесния преход
от ролята на герой за независимост към ролята на удушвач на свободата -
откакто борецът е пристигнал на власт. Не им имам вяра, тъй като имам много дълъг персонален опит на наблюдаване - по какъв начин едни доста " прогресивни " революционерчета се представяха за " положителните сили " и по какъв начин опропастиха демократичното развиване на България когато пристигнаха на власт. Опропастиха го както от неведение и келешлък, по този начин и заради низост - заради принадлежност и доносничество в интерес на политическата милиция.
Историческият опит ясно демонстрира за какво високо претендиращите за морална непорочност в политическите си дейности са постоянно рискови и ненадеждни хора. Ще ги намерите във всяка гражданска война. Повеждат " масите " под лозунги за морал и добродетелност - за приятелство, за тъждество, защо ли не... Единственото изискване за техния триумф е да отстранен от корен порочния, злия остарял свят и да открият парадайса на земята. Френската гражданска война стартира с това. Премина към рязане на глави на площад " Грев ". Приключи с якобинската тирания, при която революцията дефинитивно изяде децата си. Болшевишката гражданска война стартира със същите лозунги и поведе " масите " към всеобщото благополучие. Къде стигна - вие знаете толкоз добре, колкото и аз... Вчера някои отбелязваха годишнина от гибелта на " бащата на народите " - който в последна сметка наследи революцията... След 9 септември 1944 година в България пристигнаха " положителните " - и подгониха " неприятните "... Последствията са известни.
...И малко от персоналния ми опит...
През 1991 година най-радикалните, най-ярките борци за народна власт и антикомунизъм овладяха Съюз на демократичните сили. Те излязоха на площада на гладна стачка и оповестиха своите останали в Народното събрание сътрудници за " предатели ", тъй като траяли да работят по плана за конституция. През октомври три седесета се явиха на избори поотделно и СДС-движение завоюва една трета от гласовете... Ако Съюз на демократичните сили бе останал цялостен, щеше да разполага минимум с 40-45 на 100... Но " прогресивните сили " изгониха " предателите " и се наложи да вършат кабинет с Ахмед Доган... Който година по-късно им раздаде " депесарски шут "...
Днес е добре известно кой беше и е Ахмед Доган. Известно е, че в Съюз на демократичните сили имаше и доста ченгета - и в Съюз на демократичните сили придвижване, и в другите " седесета "... Падането на синия кабинет докара до политическо възобновление на наследниците на Държавна сигурност в новосформиращата се посткомунистическа олигархия. Кабинетът на Съюз на демократичните сили бе завещан от " кабинета на Мултигруп " - на Беров. " Силите на положителното ", които бяха победили " с малко само че вечно ", останаха да гледат с пръст в уста по какъв начин мафията превзема новоучредената демократична страна. Ако им кажете, че те са я докарали на власт - с композиция от революционна нелепост и доносническа низост - ще ви възненавидят, както отхвърлиха и тогава малцината, които не им замълчаха... (Пребройте какъв брой души от именитите " 39-те " се оказаха принадлежащи към структурите на ДС).
В продължение на десетилетия сините радикали се самоидентифицираха като " десни ", като " антикомунисти ", като прозападни, проевропейци... Да не не преставам - историята е позната на всеки, който желае да я познае и осмисли. Най-дълбоката еднаквост на тези радикали обаче е техния психически троцкизъм - " революционното " им неспокойствие час по-скоро да унищожат " омразния комунизъм " и да наложат " новата светла епоха " на чистите и на моралните - т.е. на " положителните ", които ще поемат властта след унищожаването на " неприятните ".
Дали повода за този надълбоко заложен троцкизъм е в фамилната история на мнозина от " революционните антикомунисти ", която се оказа... комунистическа...? Дали повода се крие в гневната балканска политическа партизанщина - в политическата просвета на водене на война с съперника, който би трябвало да бъде погубен, с цел да спечелва " нашата истина "...? Дали в основата на този троцкистки радикализъм бе вложена хитра милиционерска тактика за пропадане на алтернативата на рухналото комунистическо статукво...? Всеки един от тези отговори крие част от истината. Докато полските демократи, основали " Солидарност " потеглиха през 1989 година да ръководят с гъвкави публични съюзи за равен политически преход... Докато Вацлав Хавел и " Харта 77 " дадоха първото държавно управление след ноември 1989 година на един комунистически технократ, преди да завоюват с лавина първите свободни избори... По същото време одеве напъпилите български демократични сили се деляха, караха и разпадаха в гневни разногласия за това кой е " положителното " и кой - " злото ".
Психологическият троцкизъм на новоизлюпените български демократи утвърди политическа просвета на гражданска безнаказаност. През 1997-2001 година България бе ръководена от държавното управление на ОДС (СДС + Народен съюз). Този кабинет
сътвори основите на новата българска страна
Произведе институции, прекара стопанската система на пазарни релси, върна България на картата на Европа и света... Да, беше подкупен - като всяко друго българско държавно управление. И изключително заради обстоятелството, че му се наложи да направи масирана приватизация за доста малко време. Но " положително " или " неприятно " - това ръководство вкара България в новата ера след рухването на комунизма. Олигархията не харесваше това. Тя направи остроумен " ход с пешката " - изкара на шахматната дъска... не, не кралица, ами цар...
Помня, като че ли бе през вчерашния ден, по какъв начин всеобщо възторжени допреди година-две седесари гневно се боядисаха като " монархисти ", царисти, каквито щете - такива ги наречете. Пак те прави, отново те задачите в бяло, отново те " положителните " - дружно с " Негово Величество ", а Костов § С-ие - " неприятните "... А след 6-8 месеца ридаят - " Ах, и царят ни излъга... " Вечно " положителните " за следващ път се " отърсваха " от " неприятните ", вайкаха се по какъв начин били " сбъркали ". Всичко това е цирк. Но ние имаме шанс, че се разминахме единствено с цирка. Благодарение на обстоятелството, че към този момент бяхме в Европа демокрацията можеше да преживее тези циркаджийски номера... Беров наследи Филип Димитров... Царят наследи Костов... Бойко наследи царя... Не се умориха " положителните " да се разкайват, че " сбъркали ", да прогонват " неприятните " и с новите " положителни " - отново да са " положителни "...
От 2-3 години насам са се задали новите " положителни ". Толкова са " положителни ", че не им пречи дето се пръкнаха от утробата на Румен Гръмовержец - наследника на неприятния Бойко. Гледам, от година насам и Румен става неприятен - съгласно тези, които го избраха. Сега идват следващи избори и " положителните " са същите тези отрочета на неприятния Румен, които от април 2021 година повтарят едно и също - " Или ни дайте цялата власт, или ние дружно с " неприятните " отхвърляме да управляваме... " И като им напомниш, че играят един към този момент до болежка прочут цирк - сърдят се и ти викат " гербаджия "... И дружно с тях - цялата менажерия от " революционери " от 30 години насам. Те - задачите в бяло, аз - гербаджия... Няма да мине номерът, другарки и приятели... Тези балкански номера към този момент не вървят. Не тъй като доста сме поумнели. А тъй като на открито е друга ера - наситена с нови провокации, с нови рискове и с нови трагични промени.
Циркът на " положителните " против " неприятните " се изтърка -
играйте си го между тях.
На България е належащо рационално деяние за запазване на демократичната страна - която вие дружно с Румен сте на път да довършите. Не желая да ви го позволим!
И не, не съм гербаджия. Мисля, че е извънредно време Бойко да се пенсионира, Сараят да спре далаверите с " библиотекарите ", превзетата страна да бъде отвоювана от българските жители и сложена под контрола на гражданската общественост. Руските " братушки " - олигарси да бъдат прогонени. Ако е допустимо - най-малко част от откраднатото да се върне на законния му притежател... Това обаче няма да стане с игри на " положителни " и " неприятни ". Защото тези игри водят до остарелия, добре прочут резултат... Стани Бойко, да седне Кирчо... Стани Гешев, да седне Бойко Рашков... Стани ти, " неприятният " - да седне " положителният "... И след 6 месеца - до година - " А-у-у, по какъв начин отново ни излъгаха ". Лъжете, никой не ви е излъгал, преструвате се на излъгани. И лицемерието ви съхранява властта на мафията, а не я отстранява.
Демократичната система слага знак за тъждество сред искащите да вземат участие в нейните процедури. С положителните и с неприятните се занимава публичната нравственос. С отговорните и почтените - правораздаването, до доказване на виновност. На изборите вземат участие равноправни състезатели - никой от тях не потегля с вързани крайници, тъй като другият го счита за въплащение на " злото ". Да, несъвършена система е това демокрацията. Но има някои преимущества по отношение на останалите...
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
За страдание, хора, които съм считал за интелигентни идват на моята стена с цел да ми се подиграват, че отхвърлям разделянето на участниците в политиката на " положителни " и на " неприятни ". Да си образован не значи, че не си безконтролен. Да си образован не значи, че си интелигентно етичен. Да си образован не постоянно значи, че разбираш едно значимо предписание - не знаеш всичко, т.е. не е допустимо постоянно да си прав.
Една основна част от моя професионален и цивилен живот мина под нуждата да получавам ругатни за това, че нямам доверие в " синевата на дъгата " - нямам доверие в това, че някой се оказва целият в бяло заради единствената причина, че се е оповестил за принадлежащ към силите на " мира и напредъка " - на " положителното ". Не им имам вяра на такива тъй като специалността ми е натрупала голям исторически опит за лесния преход
от ролята на герой за независимост към ролята на удушвач на свободата -
откакто борецът е пристигнал на власт. Не им имам вяра, тъй като имам много дълъг персонален опит на наблюдаване - по какъв начин едни доста " прогресивни " революционерчета се представяха за " положителните сили " и по какъв начин опропастиха демократичното развиване на България когато пристигнаха на власт. Опропастиха го както от неведение и келешлък, по този начин и заради низост - заради принадлежност и доносничество в интерес на политическата милиция.
Историческият опит ясно демонстрира за какво високо претендиращите за морална непорочност в политическите си дейности са постоянно рискови и ненадеждни хора. Ще ги намерите във всяка гражданска война. Повеждат " масите " под лозунги за морал и добродетелност - за приятелство, за тъждество, защо ли не... Единственото изискване за техния триумф е да отстранен от корен порочния, злия остарял свят и да открият парадайса на земята. Френската гражданска война стартира с това. Премина към рязане на глави на площад " Грев ". Приключи с якобинската тирания, при която революцията дефинитивно изяде децата си. Болшевишката гражданска война стартира със същите лозунги и поведе " масите " към всеобщото благополучие. Къде стигна - вие знаете толкоз добре, колкото и аз... Вчера някои отбелязваха годишнина от гибелта на " бащата на народите " - който в последна сметка наследи революцията... След 9 септември 1944 година в България пристигнаха " положителните " - и подгониха " неприятните "... Последствията са известни.
...И малко от персоналния ми опит...
През 1991 година най-радикалните, най-ярките борци за народна власт и антикомунизъм овладяха Съюз на демократичните сили. Те излязоха на площада на гладна стачка и оповестиха своите останали в Народното събрание сътрудници за " предатели ", тъй като траяли да работят по плана за конституция. През октомври три седесета се явиха на избори поотделно и СДС-движение завоюва една трета от гласовете... Ако Съюз на демократичните сили бе останал цялостен, щеше да разполага минимум с 40-45 на 100... Но " прогресивните сили " изгониха " предателите " и се наложи да вършат кабинет с Ахмед Доган... Който година по-късно им раздаде " депесарски шут "...
Днес е добре известно кой беше и е Ахмед Доган. Известно е, че в Съюз на демократичните сили имаше и доста ченгета - и в Съюз на демократичните сили придвижване, и в другите " седесета "... Падането на синия кабинет докара до политическо възобновление на наследниците на Държавна сигурност в новосформиращата се посткомунистическа олигархия. Кабинетът на Съюз на демократичните сили бе завещан от " кабинета на Мултигруп " - на Беров. " Силите на положителното ", които бяха победили " с малко само че вечно ", останаха да гледат с пръст в уста по какъв начин мафията превзема новоучредената демократична страна. Ако им кажете, че те са я докарали на власт - с композиция от революционна нелепост и доносническа низост - ще ви възненавидят, както отхвърлиха и тогава малцината, които не им замълчаха... (Пребройте какъв брой души от именитите " 39-те " се оказаха принадлежащи към структурите на ДС).
В продължение на десетилетия сините радикали се самоидентифицираха като " десни ", като " антикомунисти ", като прозападни, проевропейци... Да не не преставам - историята е позната на всеки, който желае да я познае и осмисли. Най-дълбоката еднаквост на тези радикали обаче е техния психически троцкизъм - " революционното " им неспокойствие час по-скоро да унищожат " омразния комунизъм " и да наложат " новата светла епоха " на чистите и на моралните - т.е. на " положителните ", които ще поемат властта след унищожаването на " неприятните ".
Дали повода за този надълбоко заложен троцкизъм е в фамилната история на мнозина от " революционните антикомунисти ", която се оказа... комунистическа...? Дали повода се крие в гневната балканска политическа партизанщина - в политическата просвета на водене на война с съперника, който би трябвало да бъде погубен, с цел да спечелва " нашата истина "...? Дали в основата на този троцкистки радикализъм бе вложена хитра милиционерска тактика за пропадане на алтернативата на рухналото комунистическо статукво...? Всеки един от тези отговори крие част от истината. Докато полските демократи, основали " Солидарност " потеглиха през 1989 година да ръководят с гъвкави публични съюзи за равен политически преход... Докато Вацлав Хавел и " Харта 77 " дадоха първото държавно управление след ноември 1989 година на един комунистически технократ, преди да завоюват с лавина първите свободни избори... По същото време одеве напъпилите български демократични сили се деляха, караха и разпадаха в гневни разногласия за това кой е " положителното " и кой - " злото ".
Психологическият троцкизъм на новоизлюпените български демократи утвърди политическа просвета на гражданска безнаказаност. През 1997-2001 година България бе ръководена от държавното управление на ОДС (СДС + Народен съюз). Този кабинет
сътвори основите на новата българска страна
Произведе институции, прекара стопанската система на пазарни релси, върна България на картата на Европа и света... Да, беше подкупен - като всяко друго българско държавно управление. И изключително заради обстоятелството, че му се наложи да направи масирана приватизация за доста малко време. Но " положително " или " неприятно " - това ръководство вкара България в новата ера след рухването на комунизма. Олигархията не харесваше това. Тя направи остроумен " ход с пешката " - изкара на шахматната дъска... не, не кралица, ами цар...
Помня, като че ли бе през вчерашния ден, по какъв начин всеобщо възторжени допреди година-две седесари гневно се боядисаха като " монархисти ", царисти, каквито щете - такива ги наречете. Пак те прави, отново те задачите в бяло, отново те " положителните " - дружно с " Негово Величество ", а Костов § С-ие - " неприятните "... А след 6-8 месеца ридаят - " Ах, и царят ни излъга... " Вечно " положителните " за следващ път се " отърсваха " от " неприятните ", вайкаха се по какъв начин били " сбъркали ". Всичко това е цирк. Но ние имаме шанс, че се разминахме единствено с цирка. Благодарение на обстоятелството, че към този момент бяхме в Европа демокрацията можеше да преживее тези циркаджийски номера... Беров наследи Филип Димитров... Царят наследи Костов... Бойко наследи царя... Не се умориха " положителните " да се разкайват, че " сбъркали ", да прогонват " неприятните " и с новите " положителни " - отново да са " положителни "...
От 2-3 години насам са се задали новите " положителни ". Толкова са " положителни ", че не им пречи дето се пръкнаха от утробата на Румен Гръмовержец - наследника на неприятния Бойко. Гледам, от година насам и Румен става неприятен - съгласно тези, които го избраха. Сега идват следващи избори и " положителните " са същите тези отрочета на неприятния Румен, които от април 2021 година повтарят едно и също - " Или ни дайте цялата власт, или ние дружно с " неприятните " отхвърляме да управляваме... " И като им напомниш, че играят един към този момент до болежка прочут цирк - сърдят се и ти викат " гербаджия "... И дружно с тях - цялата менажерия от " революционери " от 30 години насам. Те - задачите в бяло, аз - гербаджия... Няма да мине номерът, другарки и приятели... Тези балкански номера към този момент не вървят. Не тъй като доста сме поумнели. А тъй като на открито е друга ера - наситена с нови провокации, с нови рискове и с нови трагични промени.
Циркът на " положителните " против " неприятните " се изтърка -
играйте си го между тях.
На България е належащо рационално деяние за запазване на демократичната страна - която вие дружно с Румен сте на път да довършите. Не желая да ви го позволим!
И не, не съм гербаджия. Мисля, че е извънредно време Бойко да се пенсионира, Сараят да спре далаверите с " библиотекарите ", превзетата страна да бъде отвоювана от българските жители и сложена под контрола на гражданската общественост. Руските " братушки " - олигарси да бъдат прогонени. Ако е допустимо - най-малко част от откраднатото да се върне на законния му притежател... Това обаче няма да стане с игри на " положителни " и " неприятни ". Защото тези игри водят до остарелия, добре прочут резултат... Стани Бойко, да седне Кирчо... Стани Гешев, да седне Бойко Рашков... Стани ти, " неприятният " - да седне " положителният "... И след 6 месеца - до година - " А-у-у, по какъв начин отново ни излъгаха ". Лъжете, никой не ви е излъгал, преструвате се на излъгани. И лицемерието ви съхранява властта на мафията, а не я отстранява.
Демократичната система слага знак за тъждество сред искащите да вземат участие в нейните процедури. С положителните и с неприятните се занимава публичната нравственос. С отговорните и почтените - правораздаването, до доказване на виновност. На изборите вземат участие равноправни състезатели - никой от тях не потегля с вързани крайници, тъй като другият го счита за въплащение на " злото ". Да, несъвършена система е това демокрацията. Но има някои преимущества по отношение на останалите...
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ