Антидемократизмът е бумеранг, който се връща с удвоена сила
Огнян Минчев*
Това, което се случи през днешния ден е доста елементарно да бъде систематизирано като " продължение " или " изостряне на политическата рецесия ". Но то е освен това от това. Днешните " диспути " и гласоподаване демонстрираха, че актуалните политически артисти, техните партии и институционалният механизъм, по който те управляваха страната са блокирали и " поправянето " на спрелия часовник към този момент надали е допустимо. Това, което ни чака е интервал на нарастваш политически безпорядък - " бифуркация " - и съчленяване, синтезиране на нова институционална структура на българската политическа система. Каква ще бъде тази структура от гл. точка на днешния ден е прекомерно рано и невероятно да се реши. Разбира се, съветниците на президента ще продължат с възторг да настояват, че тази нова структура може да бъде единствено (полу) президентски режим. Политическите кръгове към фрагментите на някогашната комунистическа партия бодро ще конструират " нова " или " обединена " левица, и със боязън и вяра ще поглеждат скритом към " президентския план ". Но прекомерно скоро ще би трябвало да се преброят - и ще се окажат все същите. Радев ще продължи да се колебае дали да води " хорото на смяната " с вдигнат пестник от президентството или да слезе " на терен " в ролята на партиен водач. И най-важно - по кое време да го направи. Поредните набедени водачи на демократичната общественост ще не престават да се опиват от безапелационните си причини какъв брой неприятни са Бойко и Делян и какъв брой близко си другаруват. С тези лакърдии те ще чакат през есента да се случи знамение и да получат същите гласове, които получаваха с игричката " ала-бала ". ГЕРБ ще продължава да се циментира към вътрешното ядро на своята социална поддръжка в режим на оцеляване. Нищо от това няма да има изключително значимо значение за преконфигурирането на българската политическа система.
Има няколко неща, които би трябвало да се имат съществено поради, в случай че въпреки всичко желаем
най-малко да надникнем в бъдещето
Първо, Движение за права и свободи се разцепи - дочакахме и това. Всяка рецесия в Движение за права и свободи - каквито и да са обществените й измерения на българска почва - има геополитически корени на съревнование за контрола върху етническите връзки в България. Досега Ахмед Доган непроменяемо излиза победител в тези циклични рецесии на съревнование. През идващите седмици ще забележим какъв ще бъде резултатът в тази изключително трагична рецесия на същинско разединение, която следим понастоящем.
Второ, върху България мощно ще се ускори геополитическият напън, изключително от Изток в условия, в които Кремъл от ден на ден играе ва банк. България е нужен заключителен детайл на структурата за " превръщане " на Балканите, която към този момент действа по оста Будапеща-Белград-Баня Лука-Скопие-Подгорица. Не е несъмнено, че Москва ще успее изцяло да закачи София за тази комбинация, само че е несъмнено, че ще постави оптимални старания за това. Европа е в развой на политическо преструктуриране. Измеренията му са към момента във фаза на образуване, само че сътрудници, които не са в положение да се защитят могат да бъдат ощетени по разнообразни способи в този развой. На 5 ноември Америка гласоподава, само че какъвто и да бъде резултатът, преподреждането на политическата сцена във Вашингтон е несъмнено, а следствията му върху останалия свят - многоизмерни и нееднозначни.
Трето, българската политическа рецесия е всеобхватна. Преди всичко тя е рецесия на водачеството и капацитета на политическата класа да прави обичайно главната си работа - да поема отговорност за ръководството. Кризата е институционална - поредност парламентарни мандати се провалят заради некадърност за договаряне на общ терен в ръководството на страната. От повече от едно десетилетие в България не е възниквала достоверна нова политическа мощ в отговор на рецесията, обхванала " старите партии ". Вместо това олигархичните политически технолози
създават конфекционни " политически планове "
един след различен все по-стерилни и безпомощни. Лобистките структури, стартирани като " партии " са в положение само да създават звук, недоволства, непристойно държание и безпорядък. Днес този развой към този момент е " препълнен чашата ". Кризата не може да получи позволение в случай че в обозрима малко - и средносрочна вероятност не зародят нови достоверни политически партии, които да играят обичайно главната си роля за готовност и посланичество на цивилен ползи. Подобно на всеки натурален развой, възникването на достоверни нови партии не може да се " планува " - то или ще се случи или не. Единственото нещо, което жители и политици в България могат да създадат с цел да подкрепят процеса, е да работят съзнателно за построяването им.
Ако не проработи един нов синтез на водачество, организация и потенциал за политическо стратегиране, оцеляването на демократичния темперамент на българската политическа система не може да бъде обезпечено - даже и в геополитическата рамка на Европейски Съюз и НАТО. Днешната рецесия е резултат И от обстоятелството, че в продължение на десетилетия българската народна власт се изпразваше от наличие и функционираше като официална черупка - " фасадна народна власт ". Най-голямото затруднение пред сполучливото преструктуриране на българската политическа система е възходящата поляризация и опълчване на българската общност по основните тематики на българския народен интерес. Истинското политическо водачество е призвано на първо място да понижи това опълчване. За страдание, през днешния ден " водачите ", слезли от поточната линия на груповия ченгеджийски king maker вършат тъкмо противоположното - ускоряват поляризацията и ожесточението. В тази среда - да повторим - няма гаранции за запазване на демократичното политическо устройство в България. " Е, огромна работа ", злорадо биха възкликнали мнозина... Антидемократизмът е бумеранг - той се връща с удвоена мощ. Диктатурите най-старателно унищожават своите най-ентусиазирани последователи, които са ги довели на власт...
* Текстът е оповестен на фейсбук на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Това, което се случи през днешния ден е доста елементарно да бъде систематизирано като " продължение " или " изостряне на политическата рецесия ". Но то е освен това от това. Днешните " диспути " и гласоподаване демонстрираха, че актуалните политически артисти, техните партии и институционалният механизъм, по който те управляваха страната са блокирали и " поправянето " на спрелия часовник към този момент надали е допустимо. Това, което ни чака е интервал на нарастваш политически безпорядък - " бифуркация " - и съчленяване, синтезиране на нова институционална структура на българската политическа система. Каква ще бъде тази структура от гл. точка на днешния ден е прекомерно рано и невероятно да се реши. Разбира се, съветниците на президента ще продължат с възторг да настояват, че тази нова структура може да бъде единствено (полу) президентски режим. Политическите кръгове към фрагментите на някогашната комунистическа партия бодро ще конструират " нова " или " обединена " левица, и със боязън и вяра ще поглеждат скритом към " президентския план ". Но прекомерно скоро ще би трябвало да се преброят - и ще се окажат все същите. Радев ще продължи да се колебае дали да води " хорото на смяната " с вдигнат пестник от президентството или да слезе " на терен " в ролята на партиен водач. И най-важно - по кое време да го направи. Поредните набедени водачи на демократичната общественост ще не престават да се опиват от безапелационните си причини какъв брой неприятни са Бойко и Делян и какъв брой близко си другаруват. С тези лакърдии те ще чакат през есента да се случи знамение и да получат същите гласове, които получаваха с игричката " ала-бала ". ГЕРБ ще продължава да се циментира към вътрешното ядро на своята социална поддръжка в режим на оцеляване. Нищо от това няма да има изключително значимо значение за преконфигурирането на българската политическа система.
Има няколко неща, които би трябвало да се имат съществено поради, в случай че въпреки всичко желаем
най-малко да надникнем в бъдещето
Първо, Движение за права и свободи се разцепи - дочакахме и това. Всяка рецесия в Движение за права и свободи - каквито и да са обществените й измерения на българска почва - има геополитически корени на съревнование за контрола върху етническите връзки в България. Досега Ахмед Доган непроменяемо излиза победител в тези циклични рецесии на съревнование. През идващите седмици ще забележим какъв ще бъде резултатът в тази изключително трагична рецесия на същинско разединение, която следим понастоящем.
Второ, върху България мощно ще се ускори геополитическият напън, изключително от Изток в условия, в които Кремъл от ден на ден играе ва банк. България е нужен заключителен детайл на структурата за " превръщане " на Балканите, която към този момент действа по оста Будапеща-Белград-Баня Лука-Скопие-Подгорица. Не е несъмнено, че Москва ще успее изцяло да закачи София за тази комбинация, само че е несъмнено, че ще постави оптимални старания за това. Европа е в развой на политическо преструктуриране. Измеренията му са към момента във фаза на образуване, само че сътрудници, които не са в положение да се защитят могат да бъдат ощетени по разнообразни способи в този развой. На 5 ноември Америка гласоподава, само че какъвто и да бъде резултатът, преподреждането на политическата сцена във Вашингтон е несъмнено, а следствията му върху останалия свят - многоизмерни и нееднозначни.
Трето, българската политическа рецесия е всеобхватна. Преди всичко тя е рецесия на водачеството и капацитета на политическата класа да прави обичайно главната си работа - да поема отговорност за ръководството. Кризата е институционална - поредност парламентарни мандати се провалят заради некадърност за договаряне на общ терен в ръководството на страната. От повече от едно десетилетие в България не е възниквала достоверна нова политическа мощ в отговор на рецесията, обхванала " старите партии ". Вместо това олигархичните политически технолози
създават конфекционни " политически планове "
един след различен все по-стерилни и безпомощни. Лобистките структури, стартирани като " партии " са в положение само да създават звук, недоволства, непристойно държание и безпорядък. Днес този развой към този момент е " препълнен чашата ". Кризата не може да получи позволение в случай че в обозрима малко - и средносрочна вероятност не зародят нови достоверни политически партии, които да играят обичайно главната си роля за готовност и посланичество на цивилен ползи. Подобно на всеки натурален развой, възникването на достоверни нови партии не може да се " планува " - то или ще се случи или не. Единственото нещо, което жители и политици в България могат да създадат с цел да подкрепят процеса, е да работят съзнателно за построяването им.
Ако не проработи един нов синтез на водачество, организация и потенциал за политическо стратегиране, оцеляването на демократичния темперамент на българската политическа система не може да бъде обезпечено - даже и в геополитическата рамка на Европейски Съюз и НАТО. Днешната рецесия е резултат И от обстоятелството, че в продължение на десетилетия българската народна власт се изпразваше от наличие и функционираше като официална черупка - " фасадна народна власт ". Най-голямото затруднение пред сполучливото преструктуриране на българската политическа система е възходящата поляризация и опълчване на българската общност по основните тематики на българския народен интерес. Истинското политическо водачество е призвано на първо място да понижи това опълчване. За страдание, през днешния ден " водачите ", слезли от поточната линия на груповия ченгеджийски king maker вършат тъкмо противоположното - ускоряват поляризацията и ожесточението. В тази среда - да повторим - няма гаранции за запазване на демократичното политическо устройство в България. " Е, огромна работа ", злорадо биха възкликнали мнозина... Антидемократизмът е бумеранг - той се връща с удвоена мощ. Диктатурите най-старателно унищожават своите най-ентусиазирани последователи, които са ги довели на власт...
* Текстът е оповестен на фейсбук на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ