Огнян Минчев*Светът се променя много бързо и основният ефект от

Огнян Минчев*

Светът се трансформира доста бързо и главният резултат от тази смяна е раздвоението и поляризацията на човешките общества към все по-радикални визии и възгледи. В рецесия са и най-устойчивите демократични публични системи, подложени на несклоняем напън " отляво " и " отдясно ". Разумът отстъпва на буйните страсти, а гражданската приемливост и респекта към разликата - на " облика на врага " чак до примитивната злоба, лежаща в основата на всеки тоталитаризъм. 

България е изключително податлива на сходна поляризация, макар че българският народен темперамент е по-скоро сдържан и балансиран. Под повърхността на прословутата българска толерантност лежи тъмна зона на съмнение към себе си и трудно съмнение към държанието на другите, които целят да ни излъгват. Когато се трансформира в политика, тази недоверчивост

избуява в непримирима партизанщина,

търсеща опрощение във веруюто - " Като зная ние какво вършим, мога да си показва ония какви ги правят ".

Поредният нощен ремонт на многострадалния избирателен кодекс се трансформира в открит урок по игра с нулев резултат. Аз спечелвам - ти губиш. Аз изгубвам - ти печелиш. В българската политика има значително интелигентни хора, само че някакво - нечие заслепление им пречи да схванат една елементарна истина. В политиката играта с нулев резултат е проваляне за всички - и за политици, и за жители. Какво " спечелихме " всички с следващия ремонт на изборния закон? Преди всичко - срив на публичното доверие към изборните правила и процедури - и " хартиени ", и " машинни ". Седмици, месеци наред " статуквото " и " смяната " се обстрелваха с аргументирани пояснения по какъв начин желаната от другите изборна технология разкрива необятни благоприятни условия за неистина, машинация и опорочаване на изборните резултати. Ако вие сте редови жител - по какъв начин ще отидете да гласувате идващия път? С делегитимирането на изборните процедури политиците от всички цветове режат клона, на който стоят - те нямат друго съображение да са в политиката, с изключение на доверието на обществото към тях и към държанието им във властта.  

Отмъстителното налагане на своята воля се редува във времето. " Партиите на смяната " постановиха напълно своята визия за изборна технология предходната година. Тази нощ

" партиите на статуквото " им демонстрираха " кой кара влака "

Влакът е дерайлирал от две години и никой не го кара. Но поредност от безсилни парламенти се насилват да викат " пуф - паф ", давайки зелен семафор само на неутолимата жадност за власт на този президент, който от дълго време е поел " през пръсти " и за който няма писана конституция.

Ако съперниците от двете страни имаха малко здрав разсъдък, щяха да прозрат, че единодушието им най-малко по няколко значими въпроса на изборното законодателство би помогнало и на едните, и на другите да разширят публичното си въздействие. Пример за това е препоръчаната смяна за определяне на преброителни центрове, които да трансфорат броенето на бюлетините в обществено следен развой със мощно легитимиращ и мотивиращ резултат върху изборното държание на жителите. Уви, не се случи. И тази, и други отхвърлени ремонти единствено ускоряват публичното съмнение, че " ония горе " в действителност се карат по какъв начин да ни излъгват идващия път...

Поляризацията на обществения спор не е специалитет само на политиката, въпреки че най-често е подвластна от нея. Погледнете какво се случва в Народния спектакъл. Вместо да бъде обединена от свещеността на своята креативна задача, трупата е разграничена на воюващи страни. Защо? Е, знаем за какво - на Сараят му се прииска да " меценатства " и над театъра. Не му стига, че от десетилетия меценатства над медиите, хидроинсталациите и над доста други неща в страната, които носят пари и власт. Неговата " пиарка " няма да напусне театъра - скъпи фрагменти като нея биват единствено изнасяни, и то в " краен случай ". Не знаем в какъв брой краен може да се трансформира спорът в храма на Мелпомена, още повече, че в него към този момент решително шетат и други мераклии за власт - служебни и цивилни, незвани и непризвани...

Радикализацията на българското общество и политика е изключително разрушителна тъй като нейна втора жертва - първата е отровената социална атмосфера -

е сривът на националните институции

Правенето " на инат " е разрушително за контрактуваните правила на публичния контракт, които би трябвало да бъдат променяни и оправдавани още веднъж и още веднъж. Няма подобен публичен контракт, който да понесе сполучливо непрекъснатата проверка на своите правила и контрактувани правила на обществно държание. Особено в случай че мотивацията за сходна проверка нормално е голата лошотия - с изключение на устрема за облагодетелстване " през задния вход ". 

В тази порутена социална и институционална атмосфера, най-важното за хората, които носят разсъдък и възприятие за гражданска отговорност, е не да мълчат или да се опаратизаняват, а да приказват и да създават възприятие за натурализъм и пристойност измежду самозабравилите се в неизменимата си справедливост протагонисти на обществения скандал. България би трябвало да има рационално и демократично ръководство доста откакто и най-важните политически артисти на днешния ден слязат дефинитивно от сцената. Народният спектакъл би трябвало да остане осветена национална институция доста откакто следствията на днешния скандал бъдат заличени без излишък. Бъдете предизвестени! И статуквото, и смяната са краткотрайни визии - краткотрайни " каци с мед ", които скоро ще бъдат заменени от ново статукво и нови пориви за смяна. Нека да не разрушавам това, без което няма да оцелеем - доверието като хора и като жители към общите полезности и правила на едно българско общество, което би трябвало да остане и да служи на тези, които ще дойдат след нас.

* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на автора