Членството на България в НАТО - единствената гаранция за сигурност на страната ни
Огнян Минчев*
Стара истина е, че човек не прави оценка по достолепие това, което има. Като го загуби - в случай че го загуби, тогава към този момент е в положение да разбере какво е имал. През 2001 година мой прочут си купи апартамент в прекрасен софийски квартал за 365 $ на кв. метър. Година и половина по-късно му се наложи да го продаде и да замине за чужбина. Цената на кв. метър бе към този момент... 650 евро. Българското участие в НАТО проработи неотложно като гаранция за политически риск - още преди ратификацията и формалното присъединение през 2004 година
Членството в НАТО е не просто гаранция за сигурност - в доста от най-основните измерения на сигурността то е единствената гаранция. През тези две десетилетия България претърпя доста провокации, раздели се с доста илюзии, осъществя доста значими достижения - както и пропусна трагично доста благоприятни условия за рационализация и разцвет. През този интервал поредност български държавни управления не направиха съвсем нищо за модернизацията на българската войска. Оръжието, с което БА разполага и до ден сегашен са морално и физически остарели мостри от заварената след 1989-та руска техника. Година след година, мандат след мандат българските държавни управления отклоняваха опциите за придобиване на модерни мостри на въоръжение, с което разполагат нашите сътрудници. Вместо това те " ремонтираха " безнадежно остарелите руски оръжейни системи
в кокошкарски покупко-продажби със " руските приятели ",
трансформирали се в съветски олигарси.
Превъоръжаването на българската войска не бе приоритет и заради събитието, че продължаващата многостранна взаимозависимост на България от Москва не позволяваше модернизацията на българската войска по стандартите на НАТО. От Москва строго следяха България да остане в положение на цялостна безпомощност - да изчака " положителните времена ", в които Кремъл ще се върне като империя в източна и южна Европа. Измамно околните връзки сред Запада и Русия чак до края на второто десетилетие на нашия век благоприятстваха добре ръководеното равнодушие на българската политическа класа по отношение на промяната на въоръжените сили. Един тип - живеем в нова Европа, война няма и няма да има, не е въобще мислимо да има.
Но безгрижието на българската ръководеща класа по отношение на целите на интеграция в НАТО не пречи на многочислената кремълска пета колона в България
да истеризира българското участие в Алианса като " най-голямо зло " за България
Всяко съветско дьонме - в Народното събрание, в партиите, в медиите - смята за свое обвързване да стартира своите обществени изявления с отхвърлянето на НАТО. Дори и незадоволително интегрирана в структурите на Алианса, самото участие на България в НАТО съставлява мощно затруднение за окончателното завземане на страната ни от възродения кремълски неоимпериализъм. Тази денонощна агитация намира гостолюбие в съзнанието на мнозина българи, които в действителност не правят оценка какво има България като запас за своята сигурност в редиците на НАТО. Две десетилетия, през които никой не се е осмелил да сложи обществено под въпрос българския суверенитет, народен интегритет и териториялна целокупност - макар лекомислената ни безпомощност!
През последните две години следим трагични събития на изток от България. Кремъл нахлу в Украйна с откровената цел да приключи нейното държавно битие. Азербайджан активизира своето новопридобито господство от петродолари и подкрепят от Турция си върна сепаратиския арменски анклав Нагорни Карабах. Цялото арменско население на анклава напусна домовете си и емигрира в Армения. Ереван е страна членка на ОДКБ - организацията за сигурност на Русия и нейните постсъветски спътници. Армения разчита само на протекцията на Русия. Заради тази защита, Армения непринудено се трансформира в безмълвен протекторат на Моксва и остана бедна, неразвита страна след разпада на Съветския съюз - в вяра, че Русия ще я отбрани. Русия не си мръдна пръста... Примерите могат да продължат...
Ние би трябвало да знаем с какво разполагаме като запас за сигурност с участието си в НАТО. И би трябвало да се стремим да бъдем почтени сътрудници в НАТО - а не скатаващи се тарикати - потребители на сигурност. Светът е все по-опасно място, в това число тъй като всяка нация уголемява своите критерии и стандарти за сигурност в изискванията на възходяща интернационална рецесия. Ние не можем да стоим разсеяно и да не виждаме този развой. Българската тактика за сигурност е оптимално дейно регистриране в сигурността на НАТО, която дава групови гаранции на своите членове. Но тези гаранции не падат от небето - те се съвкупен резултат от напъните на всички страни членки, в това число България. Честита 20-годишнина от българското участие в НАТО!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя.
Стара истина е, че човек не прави оценка по достолепие това, което има. Като го загуби - в случай че го загуби, тогава към този момент е в положение да разбере какво е имал. През 2001 година мой прочут си купи апартамент в прекрасен софийски квартал за 365 $ на кв. метър. Година и половина по-късно му се наложи да го продаде и да замине за чужбина. Цената на кв. метър бе към този момент... 650 евро. Българското участие в НАТО проработи неотложно като гаранция за политически риск - още преди ратификацията и формалното присъединение през 2004 година
Членството в НАТО е не просто гаранция за сигурност - в доста от най-основните измерения на сигурността то е единствената гаранция. През тези две десетилетия България претърпя доста провокации, раздели се с доста илюзии, осъществя доста значими достижения - както и пропусна трагично доста благоприятни условия за рационализация и разцвет. През този интервал поредност български държавни управления не направиха съвсем нищо за модернизацията на българската войска. Оръжието, с което БА разполага и до ден сегашен са морално и физически остарели мостри от заварената след 1989-та руска техника. Година след година, мандат след мандат българските държавни управления отклоняваха опциите за придобиване на модерни мостри на въоръжение, с което разполагат нашите сътрудници. Вместо това те " ремонтираха " безнадежно остарелите руски оръжейни системи
в кокошкарски покупко-продажби със " руските приятели ",
трансформирали се в съветски олигарси.
Превъоръжаването на българската войска не бе приоритет и заради събитието, че продължаващата многостранна взаимозависимост на България от Москва не позволяваше модернизацията на българската войска по стандартите на НАТО. От Москва строго следяха България да остане в положение на цялостна безпомощност - да изчака " положителните времена ", в които Кремъл ще се върне като империя в източна и южна Европа. Измамно околните връзки сред Запада и Русия чак до края на второто десетилетие на нашия век благоприятстваха добре ръководеното равнодушие на българската политическа класа по отношение на промяната на въоръжените сили. Един тип - живеем в нова Европа, война няма и няма да има, не е въобще мислимо да има.
Но безгрижието на българската ръководеща класа по отношение на целите на интеграция в НАТО не пречи на многочислената кремълска пета колона в България
да истеризира българското участие в Алианса като " най-голямо зло " за България
Всяко съветско дьонме - в Народното събрание, в партиите, в медиите - смята за свое обвързване да стартира своите обществени изявления с отхвърлянето на НАТО. Дори и незадоволително интегрирана в структурите на Алианса, самото участие на България в НАТО съставлява мощно затруднение за окончателното завземане на страната ни от възродения кремълски неоимпериализъм. Тази денонощна агитация намира гостолюбие в съзнанието на мнозина българи, които в действителност не правят оценка какво има България като запас за своята сигурност в редиците на НАТО. Две десетилетия, през които никой не се е осмелил да сложи обществено под въпрос българския суверенитет, народен интегритет и териториялна целокупност - макар лекомислената ни безпомощност!
През последните две години следим трагични събития на изток от България. Кремъл нахлу в Украйна с откровената цел да приключи нейното държавно битие. Азербайджан активизира своето новопридобито господство от петродолари и подкрепят от Турция си върна сепаратиския арменски анклав Нагорни Карабах. Цялото арменско население на анклава напусна домовете си и емигрира в Армения. Ереван е страна членка на ОДКБ - организацията за сигурност на Русия и нейните постсъветски спътници. Армения разчита само на протекцията на Русия. Заради тази защита, Армения непринудено се трансформира в безмълвен протекторат на Моксва и остана бедна, неразвита страна след разпада на Съветския съюз - в вяра, че Русия ще я отбрани. Русия не си мръдна пръста... Примерите могат да продължат...
Ние би трябвало да знаем с какво разполагаме като запас за сигурност с участието си в НАТО. И би трябвало да се стремим да бъдем почтени сътрудници в НАТО - а не скатаващи се тарикати - потребители на сигурност. Светът е все по-опасно място, в това число тъй като всяка нация уголемява своите критерии и стандарти за сигурност в изискванията на възходяща интернационална рецесия. Ние не можем да стоим разсеяно и да не виждаме този развой. Българската тактика за сигурност е оптимално дейно регистриране в сигурността на НАТО, която дава групови гаранции на своите членове. Но тези гаранции не падат от небето - те се съвкупен резултат от напъните на всички страни членки, в това число България. Честита 20-годишнина от българското участие в НАТО!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ