Преживял историческа амнезия, Западът от десетилетия наблюдава пълната фашизоидна деградация на Русия
Огнян Минчев*
Според самостоятелния " Левада " център за социологически сондажи, над 80 на 100 от съветските жители поддържат войната на великодържавния бандитизъм в Украйна. Тази поддръжка - на каквото и да се дължи тя - е удостоверение за цялостното неявяване на морално възприятие и съзнание измежду подавляващото болшинство в съветското общество. Тази недъгавост на човешкото качество е реализирана след епохи култивирана визия за " великолепие ", която през последните две десетилетия кулминира в систематична и гневна агитация за това по какъв начин Русия още веднъж е " обградена " от врагове и " предадена " от Запада.
На Германия й бяха нужни по-малко от 15 години (1919-1933) сред провалянето в Първата международна война и идването на нацизма на власт за гневна агитация по какъв начин Райхът е бил " предаден ", по какъв начин на Германия й е " забит нож в гърба ". Защо се учудваме на
цялостната фашизоидна недъгавост на Русия,
в която сходна масирана агитация тече от 30 години, а през последните 20 от тях тя е публична и все по-могъща теория за " цивилизационната уникалност " и " историческата неправда " и " изменничество " при разпада на Съветския съюз? Всички ние, демократичният Запад наблюдавахме фашизирането на Русия под режима на Путин със спокойствието на хора, претърпяли цялостна историческа амнезия. Видяното и претърпяното при възхода на фашизма, нацизма и болшевизма от 20 век бе комфортно или даже лицемерно изтрито от нашето всеобщо схващане, с цел да можем да следим умерено динамичната фашизация на Кремълския режим и на съветското общество.
Нито Грузия през 2008-ма, нито Украйна през 2014 година съумяха да разсънят предизвестието на историческия опит измежду водещите сили на Запада. За експанзията в Грузия Путин бе заплатен с отчета на Талявини, прехвърлящ виновността от агресора върху грузинската жертва. Скоро по-късно от Вашингтон предложиха на Путин re-set - стратегия за двустранни връзки, от които Русия печели доста без да има съответни интернационалните задължения. Така дойдохме до експанзията в Крим и Донбас през 2014 година - още веднъж непредизвикана, още веднъж толерирана. Този път - с " Минските съглашения ", в които дуото Меркел-Оланд на процедура предоставиха в ръцете на Путин инструмента за разстройване на всеки опит за самостоятелна украинска държавност.
Търговията, енергийните доставки и " сдържането " на великодържавното безсрамие оставаха приоритет на Европа и Америка във взаимоотношенията с Москва. Фашизоидните доктрини на Кремълския режим във връзка с интернационалния ред, на публичното устройство на Русия и Европа бяха подминавани с безмълвие за десетилетия, до момента в който не се трансфораха в ядро на путинизма като
великодържавна платформа за експанзия
Единствено избрани среди в източноевропейските посткомунистически общества не се уморяваха да предизвестяват Запада и света за още веднъж надигащата се великодържавна - имперска заплаха. Подиграваха им се, че " сънуват " неприятни сънища от времената на комунизма. Днес тези " неприятни сънища " са действителностите на Мариупол и Буча. В навечерието на кремълската експанзия против Грузия видният интелектуалец Александър Рондели се обърна към формалните представители на Запада - в това число към европейските посланици в Тбилиси: " Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Умоляваме ви - отворете вратата на клетката (чрез интеграция в институциите на Запада), с цел да можем да излезем. Вместо това вие стоите край клетката и непрекъснато ни упреквате, че не галим, не успокояваме и не " гушкаме " задоволително пламенно гневното пес... " Е, вместо да " пусне " Грузия и другите постсъветски нации да излязат от клетката,
светът пусна великодържавната фашизоидна експанзия отвън клетката
и я трансформира в проблем на целия свят.
България е един от най-срамните образци за покорно примирие под ударните талази на великодържавното безсрамие. У нас през последните две десетилетия обществената сцена е доминирана от масираната и истерична агитация на платената пета колона на путинизма, възпитала три генерации българи във неприязън към демократичните устои на Европа и Запада, в роботизирани наивници, очакващи " избавление " от все по-открито заявената великодържавна експанзия. Тази пропагандна - хибридна война пристигна в допълнение на масирания великодържавен надзор върху систематичната корупция по върховете на властта в България, осуетяващ и всеки опит за демонополизация на съветските енергийни доставки за нашата страна. Затова през днешния ден ние сме най-уязвимата на кремълска експанзия страна в Европа - в случай че не броим доброволното " съюзничество " с Русия на прилежаща Сърбия.
Бог да елементарни почтените жертви на фашизоидната великодържавна експанзия в Буча, Харков, Мариупол и всички други градове и общности в Украйна! Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите...
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Според самостоятелния " Левада " център за социологически сондажи, над 80 на 100 от съветските жители поддържат войната на великодържавния бандитизъм в Украйна. Тази поддръжка - на каквото и да се дължи тя - е удостоверение за цялостното неявяване на морално възприятие и съзнание измежду подавляващото болшинство в съветското общество. Тази недъгавост на човешкото качество е реализирана след епохи култивирана визия за " великолепие ", която през последните две десетилетия кулминира в систематична и гневна агитация за това по какъв начин Русия още веднъж е " обградена " от врагове и " предадена " от Запада.
На Германия й бяха нужни по-малко от 15 години (1919-1933) сред провалянето в Първата международна война и идването на нацизма на власт за гневна агитация по какъв начин Райхът е бил " предаден ", по какъв начин на Германия й е " забит нож в гърба ". Защо се учудваме на
цялостната фашизоидна недъгавост на Русия,
в която сходна масирана агитация тече от 30 години, а през последните 20 от тях тя е публична и все по-могъща теория за " цивилизационната уникалност " и " историческата неправда " и " изменничество " при разпада на Съветския съюз? Всички ние, демократичният Запад наблюдавахме фашизирането на Русия под режима на Путин със спокойствието на хора, претърпяли цялостна историческа амнезия. Видяното и претърпяното при възхода на фашизма, нацизма и болшевизма от 20 век бе комфортно или даже лицемерно изтрито от нашето всеобщо схващане, с цел да можем да следим умерено динамичната фашизация на Кремълския режим и на съветското общество.
Нито Грузия през 2008-ма, нито Украйна през 2014 година съумяха да разсънят предизвестието на историческия опит измежду водещите сили на Запада. За експанзията в Грузия Путин бе заплатен с отчета на Талявини, прехвърлящ виновността от агресора върху грузинската жертва. Скоро по-късно от Вашингтон предложиха на Путин re-set - стратегия за двустранни връзки, от които Русия печели доста без да има съответни интернационалните задължения. Така дойдохме до експанзията в Крим и Донбас през 2014 година - още веднъж непредизвикана, още веднъж толерирана. Този път - с " Минските съглашения ", в които дуото Меркел-Оланд на процедура предоставиха в ръцете на Путин инструмента за разстройване на всеки опит за самостоятелна украинска държавност.
Търговията, енергийните доставки и " сдържането " на великодържавното безсрамие оставаха приоритет на Европа и Америка във взаимоотношенията с Москва. Фашизоидните доктрини на Кремълския режим във връзка с интернационалния ред, на публичното устройство на Русия и Европа бяха подминавани с безмълвие за десетилетия, до момента в който не се трансфораха в ядро на путинизма като
великодържавна платформа за експанзия
Единствено избрани среди в източноевропейските посткомунистически общества не се уморяваха да предизвестяват Запада и света за още веднъж надигащата се великодържавна - имперска заплаха. Подиграваха им се, че " сънуват " неприятни сънища от времената на комунизма. Днес тези " неприятни сънища " са действителностите на Мариупол и Буча. В навечерието на кремълската експанзия против Грузия видният интелектуалец Александър Рондели се обърна към формалните представители на Запада - в това число към европейските посланици в Тбилиси: " Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Умоляваме ви - отворете вратата на клетката (чрез интеграция в институциите на Запада), с цел да можем да излезем. Вместо това вие стоите край клетката и непрекъснато ни упреквате, че не галим, не успокояваме и не " гушкаме " задоволително пламенно гневното пес... " Е, вместо да " пусне " Грузия и другите постсъветски нации да излязат от клетката,
светът пусна великодържавната фашизоидна експанзия отвън клетката
и я трансформира в проблем на целия свят.
България е един от най-срамните образци за покорно примирие под ударните талази на великодържавното безсрамие. У нас през последните две десетилетия обществената сцена е доминирана от масираната и истерична агитация на платената пета колона на путинизма, възпитала три генерации българи във неприязън към демократичните устои на Европа и Запада, в роботизирани наивници, очакващи " избавление " от все по-открито заявената великодържавна експанзия. Тази пропагандна - хибридна война пристигна в допълнение на масирания великодържавен надзор върху систематичната корупция по върховете на властта в България, осуетяващ и всеки опит за демонополизация на съветските енергийни доставки за нашата страна. Затова през днешния ден ние сме най-уязвимата на кремълска експанзия страна в Европа - в случай че не броим доброволното " съюзничество " с Русия на прилежаща Сърбия.
Бог да елементарни почтените жертви на фашизоидната великодържавна експанзия в Буча, Харков, Мариупол и всички други градове и общности в Украйна! Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите...
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ