Огнян Минчев: Кирил и Асен не са имали намерение за кабинет, а да си направят ПР с мандата
Огнян Минчев
Facebook
Изчерпването на политическите съвещания на Продължаваме промяната в границите на контури още през ноември кръг на така наречен " партии на смяната " демонстрира, че двамата водачи Кирил и Асен не са имали съществено желание да образуват държавно управление, а са избрали да оползотворят получения мандат за ПР цели.
Кризата, която стартира с отстраняването на парламентарния ръководител Никола Минчев увеличи рейтинга на Политическа партия и обнадежди Петков и Василев, че разигравайки ритуала " основаване на нова коалиция " ще съумеят още веднъж да излязат отпред в ролята на водеща партия по известност. Не зная дали тази сметка ще излезе реалистична.
Но следствията от проваления мандат ще бъдат тежко негативни за българската страна и общество
Както държанието на Има Такъв Народ, по този начин и " алените линии " на Българска социалистическа партия са явни свидетелства за невъзможността четирипартийната коалиция да реализира съществени резултати по пътя на каквото и да е реформиране на държавната политика.
Дори най-безспорните достижения на ръководството - решаването (засега) на рецесията с Македония, спирането на връзките с Газпром, както и отзоваването на 70 чиновници на посолството на РФ - станаха вероятни или заради поддръжка на опозицията (дадена " през зъби " ) или посредством " изненада " на съдружните сътрудници и вътрешно съдружни кавги.
Не беше реалистично да се чака, че сглобяването на нов кабинет - след бламирането на остарелия - може да се случи единствено посредством " изпомпването " на депутатите от разпадащата се партия 7/8.
Дори да им предложиш " тласъци в брой ", каквито те не са и сънували в живота си до момента, от другата страна могат да " предложат " както закани за разпра, по този начин и да вземат участие в самия " търг " с наддаване. Дори и при свръхестествен триумф - да приобщиш депутатите на Слави без самия Слави и гласа му Тошко - " новата " ти коалиция не би била доста по-впечатляваща от остарялата.
Разиграването на играта с мандатите би имало някакъв смисъл, в случай че по какъвто и да е метод - от чисто алегоричен до съответно съдружен - елементи от опозицията бяха интегрирани като съществени участници в консултациите за нов кабинет.
Но за Политическа партия това бе намерено недопустимо - за тях разделянето " статукво - смяна " твърдо остава най-важния фактор за самоопределяне. Тази неотстъпчивост е демонстративна, макар трагичните промени в средата към нас, които изискват една друга разграничителна линия да бъде освен видяна, само че и призната като определяща в актуалната обстановка - линията на разделяне сред европейската и атлантическа ориентировка на България и откритото или полуприкрито обслужване на съветските стратегически цели в България.
Без признаването на целта на разделянето Изток - Запад, никаква промяна не е допустима в България. Руската олигархия и нейната надмощие в енергетика, корупция, и въздействието на Кремъл върху политическите решения на София, е главния систематичен фактор за " превзетите " страна и общество в България. Без премахване на структурния фактор на съветския диктат, всеки политически диалог за " промяна " остава двуличен и прикриващ други политически планове.
Очевидно е, че за същинските реформатори на българската политика, дълбоката обязаност на целокупната българска политическа класа с олигархичното статукво на страна и общество е главен проблем - и главно затруднение пред постигането на каквито и да е реформистки цели.
Това обаче не значи, че реформистка политика може да се води като " реформаторите " скрият главата си в пясъка и предлагат някогашната комунистическа партия и лобистката група на №КОЙ в такт 7/8 за " сътрудници в реформирането ". Те не са сътрудници повече от Движение за права и свободи и ГЕРБ, тъй като са част от една и съща пирамида на зависимости, градена от три и повече десетилетия насам.
С две думи - не можеш да управляваш България по демократичните й конституционни правила, без да решиш с кого и какви взаимни отстъпки ще направиш.
Компромисите, които Политическа партия направиха до момента, доведоха ръководещата им коалиция до провал за шест месеца и до неспособност за основаване на нова коалиция, издигната със същите " тухли ", които към този момент рухнаха в политическия скандал от последния месец.
" Може да не успеем, само че с мафията от ГЕРБ и Движение за права и свободи взаимни отстъпки няма да вършим ". Никой не ви уговаря да вършиме каквото и да било, само че в политиката и в ръководството има вероятни и невъзможни неща. Вие избрахте невъзможните, с цел да оползотворите една единствена опция - да си извършите ПР с мандата, та нека на идващите избори още веднъж бъдете класирани първи. И какво в случай че бъдете класирани? И по-важно - какво до момента в който бъдете класирани?
Българската партийна система върви по логиката на спешно фрагментиране, при която " партиите на статуквото " съхраняват стабилността си и относителните си дялове при последователно понижаване на каузи жители, подготвени още веднъж да гласоподават.
" Партиите на смяната " се роят. Има Такъв Народ излиза от играта - кой какъв брой е спечелил от късото й битие знаят единствено самите бенефициенти. Възраждане възраждат същия едноцифрен % гласоподаватели. На тъч линията загряват Стефан Янев и неуморимата Мая. Усещате ли какъв " реформистки подтик " назрява в подготовката за следващи парламентарни избори?
От всичко това печели единствено един човек и той се назовава Румен Радев. Неговите компетенции по конституция са толкоз лимитирани по отношение на действителната власт, която упражнява, че не е допустимо - по-скоро рано, в сравнение с късно - той да не сложи въпроса за ново институционално устройство на Държавата. Но към момента е доста рано.
Засега той се готви за следващ цикъл от абортирани национални събрания и служебни ръководства без парламент, без действителен надзор. Той не разполага с запас за що годе обичайно ръководство на страната. Но разполага с власт - в това число за еднолични решения по проблеми, свързани с основния разлом на актуалната европейска политика - разломът Изток-Запад.
Докато " реформаторите " се наумуват и налудуват, Радев, Янев § С-ие - с известна поддръжка от " статуквото " - могат да извърнат българския държавен транспортен съд в евразийските плитчини. И не ме обвинявайте в параноя! Защото не съм аз споделил, че Крим е съветски...
Стигнахме до такава степен, да избираме кой да ни води назад в евразийската кошара - дали " остарялата госпожа " на Позитано, ръководена от " алените линии " на една млада и амбициозна госпожа, или екипът пенсионери от Граф Игнатиево, на който му хареса да бъде постоянно дневален отпред на страната. Равнис... Мирно... Василев и Петков - доложете! С ПР-а я докарахме дотук.
Да забележим до каква степен ще я докараме с действителното ръководство на страната.
Изчерпването на политическите съвещания на Продължаваме промяната в границите на контури още през ноември кръг на така наречен " партии на смяната " демонстрира, че двамата водачи Кирил и Асен не са имали съществено желание да образуват държавно управление, а са избрали да оползотворят получения мандат за ПР цели.
Кризата, която стартира с отстраняването на парламентарния ръководител Никола Минчев увеличи рейтинга на Политическа партия и обнадежди Петков и Василев, че разигравайки ритуала " основаване на нова коалиция " ще съумеят още веднъж да излязат отпред в ролята на водеща партия по известност. Не зная дали тази сметка ще излезе реалистична.
Но следствията от проваления мандат ще бъдат тежко негативни за българската страна и общество
Както държанието на Има Такъв Народ, по този начин и " алените линии " на Българска социалистическа партия са явни свидетелства за невъзможността четирипартийната коалиция да реализира съществени резултати по пътя на каквото и да е реформиране на държавната политика.
Дори най-безспорните достижения на ръководството - решаването (засега) на рецесията с Македония, спирането на връзките с Газпром, както и отзоваването на 70 чиновници на посолството на РФ - станаха вероятни или заради поддръжка на опозицията (дадена " през зъби " ) или посредством " изненада " на съдружните сътрудници и вътрешно съдружни кавги.
Не беше реалистично да се чака, че сглобяването на нов кабинет - след бламирането на остарелия - може да се случи единствено посредством " изпомпването " на депутатите от разпадащата се партия 7/8.
Дори да им предложиш " тласъци в брой ", каквито те не са и сънували в живота си до момента, от другата страна могат да " предложат " както закани за разпра, по този начин и да вземат участие в самия " търг " с наддаване. Дори и при свръхестествен триумф - да приобщиш депутатите на Слави без самия Слави и гласа му Тошко - " новата " ти коалиция не би била доста по-впечатляваща от остарялата.
Разиграването на играта с мандатите би имало някакъв смисъл, в случай че по какъвто и да е метод - от чисто алегоричен до съответно съдружен - елементи от опозицията бяха интегрирани като съществени участници в консултациите за нов кабинет.
Но за Политическа партия това бе намерено недопустимо - за тях разделянето " статукво - смяна " твърдо остава най-важния фактор за самоопределяне. Тази неотстъпчивост е демонстративна, макар трагичните промени в средата към нас, които изискват една друга разграничителна линия да бъде освен видяна, само че и призната като определяща в актуалната обстановка - линията на разделяне сред европейската и атлантическа ориентировка на България и откритото или полуприкрито обслужване на съветските стратегически цели в България.
Без признаването на целта на разделянето Изток - Запад, никаква промяна не е допустима в България. Руската олигархия и нейната надмощие в енергетика, корупция, и въздействието на Кремъл върху политическите решения на София, е главния систематичен фактор за " превзетите " страна и общество в България. Без премахване на структурния фактор на съветския диктат, всеки политически диалог за " промяна " остава двуличен и прикриващ други политически планове.
Очевидно е, че за същинските реформатори на българската политика, дълбоката обязаност на целокупната българска политическа класа с олигархичното статукво на страна и общество е главен проблем - и главно затруднение пред постигането на каквито и да е реформистки цели.
Това обаче не значи, че реформистка политика може да се води като " реформаторите " скрият главата си в пясъка и предлагат някогашната комунистическа партия и лобистката група на №КОЙ в такт 7/8 за " сътрудници в реформирането ". Те не са сътрудници повече от Движение за права и свободи и ГЕРБ, тъй като са част от една и съща пирамида на зависимости, градена от три и повече десетилетия насам.
С две думи - не можеш да управляваш България по демократичните й конституционни правила, без да решиш с кого и какви взаимни отстъпки ще направиш.
Компромисите, които Политическа партия направиха до момента, доведоха ръководещата им коалиция до провал за шест месеца и до неспособност за основаване на нова коалиция, издигната със същите " тухли ", които към този момент рухнаха в политическия скандал от последния месец.
" Може да не успеем, само че с мафията от ГЕРБ и Движение за права и свободи взаимни отстъпки няма да вършим ". Никой не ви уговаря да вършиме каквото и да било, само че в политиката и в ръководството има вероятни и невъзможни неща. Вие избрахте невъзможните, с цел да оползотворите една единствена опция - да си извършите ПР с мандата, та нека на идващите избори още веднъж бъдете класирани първи. И какво в случай че бъдете класирани? И по-важно - какво до момента в който бъдете класирани?
Българската партийна система върви по логиката на спешно фрагментиране, при която " партиите на статуквото " съхраняват стабилността си и относителните си дялове при последователно понижаване на каузи жители, подготвени още веднъж да гласоподават.
" Партиите на смяната " се роят. Има Такъв Народ излиза от играта - кой какъв брой е спечелил от късото й битие знаят единствено самите бенефициенти. Възраждане възраждат същия едноцифрен % гласоподаватели. На тъч линията загряват Стефан Янев и неуморимата Мая. Усещате ли какъв " реформистки подтик " назрява в подготовката за следващи парламентарни избори?
От всичко това печели единствено един човек и той се назовава Румен Радев. Неговите компетенции по конституция са толкоз лимитирани по отношение на действителната власт, която упражнява, че не е допустимо - по-скоро рано, в сравнение с късно - той да не сложи въпроса за ново институционално устройство на Държавата. Но към момента е доста рано.
Засега той се готви за следващ цикъл от абортирани национални събрания и служебни ръководства без парламент, без действителен надзор. Той не разполага с запас за що годе обичайно ръководство на страната. Но разполага с власт - в това число за еднолични решения по проблеми, свързани с основния разлом на актуалната европейска политика - разломът Изток-Запад.
Докато " реформаторите " се наумуват и налудуват, Радев, Янев § С-ие - с известна поддръжка от " статуквото " - могат да извърнат българския държавен транспортен съд в евразийските плитчини. И не ме обвинявайте в параноя! Защото не съм аз споделил, че Крим е съветски...
Стигнахме до такава степен, да избираме кой да ни води назад в евразийската кошара - дали " остарялата госпожа " на Позитано, ръководена от " алените линии " на една млада и амбициозна госпожа, или екипът пенсионери от Граф Игнатиево, на който му хареса да бъде постоянно дневален отпред на страната. Равнис... Мирно... Василев и Петков - доложете! С ПР-а я докарахме дотук.
Да забележим до каква степен ще я докараме с действителното ръководство на страната.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ