Стефан Стамболов бе нашият лидер, който си въобрази модерната българска държава
Огнян Минчев*
Държавата не можеш да я " препишеш ". Да си харесаш какъв брой хубава била френската, белгийската, немската страна - и просто да я " приспособиш " към своето общество, към своята традиция, към своята нужда. Създаването на страна е креативен развой. Можеш да ползваш опита и мъдростта на всички останали, само че личната си страна би трябвало да си я " въобразиш ", да я " нарисуваш " - от време на време с пот, от време на време с кръв - за имаш мощен инструмент за национално създаване и разцвет.
Германия бе в руини през 1945 година - физически, морални, репутационни. Но тя получи водач в лицето на Конрад Аденауер, който дружно с Лудвиг Ерхард и още шепа други визионери си " фантазира " бъдеща Федерална Република Германия и за десетилетие и половина те сътвориха чудото на немското възкресение. Де Гол изплува от своето следващо политическо несъществуване през 1958 година и си " фантазира " Петата република - която е водеща европейска мощ и до през днешния ден. Освен въображение, строителят на страната би трябвало да има стоманена воля, визия, от която да не отстъпва - нито под напора на откритите си врагове, нито под съблазънта на " сирените ", които му шушукат какъв брой по-добри и сполучливи били другите страни... Държавникът доста постоянно е уединен Одисей, вързан за мачтата на своята визия, на своята цел, която ясно вижда и " чува " - макар, че е заобиколен от слепи и глухи другари и врагове, подвластни на пристрастеностите и заблудите си.
Стефан Стамболов бе нашият водач, който си " фантазира " модерната българска страна. Със стоманена воля я построи и отбрани от напора на мощната имперска неприязън, от истеричната завист на измяната в личната си страна и от лукавството на мними другари и могъщи противници. Направи го за няколко броени години. След това завърши живота си по същия метод, по който си отива всеки българин, посветил се на задачата да работи за народа си преди даже да намерения за себе си. България гъмжи от незначителни джуджета, обяздили страна, общество, национално благосъстояние, само че на българския ешафод ще се качат единствено извисилите се в тази задача, за която погинаха хора като Левски, Ботев и Стамболов. Той сътвори страна, която след него за едно-две десетилетия се трансформира в водач на Балканите. Изгради мощна бариера пред великодържавния империализъм, който смяташе България за свое " законно " владеене. Затова, когато сталинистката власт бе наложена през 1944 година, унищожаването на страната и носещият я български хайлайф бе до самите основи - по-безмилостно и целокупно, в сравнение с където и да е другаде в окупирана източна Европа. Затова не можем да възстановим страната и елита и до ден сегашен. Ползваме ерзац дъжава на постколониална администрация и ерзац хайлайф на инцидентни инсекти, привлечени от сладостта на меда, течащ от там, където би трябвало да бъде ядрото на българската държавност.
Мнозина все питат - " Абе по кое време ще се оправим? " Мога да им предложа единствено един отговор - когато се появи водач, кадърен на подвига на Стамболов. Може и да са няколко водачи. Те могат да пресъздадат - да си " въобразят " още веднъж българската страна. И да бъдат наясно - премията за това може да бъде същата, която получиха Ботев, Левски, Стамболов. Дано не бъде същата - въпреки всичко би трябвало да се учим от личната си история, написана с кръв и с непризнателност.
Днес всеки може да слага монументи на Стефан Стамболов. Не се е намерил още този, който да сложи единствения монумент, който Стамболов заслужава - благодарността на една обединена в мъдростта и наследството си нация, получила визия за своето бъдеще и повярвала в нея.
*Текстът е оповестен на страницата във Facebook на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Държавата не можеш да я " препишеш ". Да си харесаш какъв брой хубава била френската, белгийската, немската страна - и просто да я " приспособиш " към своето общество, към своята традиция, към своята нужда. Създаването на страна е креативен развой. Можеш да ползваш опита и мъдростта на всички останали, само че личната си страна би трябвало да си я " въобразиш ", да я " нарисуваш " - от време на време с пот, от време на време с кръв - за имаш мощен инструмент за национално създаване и разцвет.
Германия бе в руини през 1945 година - физически, морални, репутационни. Но тя получи водач в лицето на Конрад Аденауер, който дружно с Лудвиг Ерхард и още шепа други визионери си " фантазира " бъдеща Федерална Република Германия и за десетилетие и половина те сътвориха чудото на немското възкресение. Де Гол изплува от своето следващо политическо несъществуване през 1958 година и си " фантазира " Петата република - която е водеща европейска мощ и до през днешния ден. Освен въображение, строителят на страната би трябвало да има стоманена воля, визия, от която да не отстъпва - нито под напора на откритите си врагове, нито под съблазънта на " сирените ", които му шушукат какъв брой по-добри и сполучливи били другите страни... Държавникът доста постоянно е уединен Одисей, вързан за мачтата на своята визия, на своята цел, която ясно вижда и " чува " - макар, че е заобиколен от слепи и глухи другари и врагове, подвластни на пристрастеностите и заблудите си.
Стефан Стамболов бе нашият водач, който си " фантазира " модерната българска страна. Със стоманена воля я построи и отбрани от напора на мощната имперска неприязън, от истеричната завист на измяната в личната си страна и от лукавството на мними другари и могъщи противници. Направи го за няколко броени години. След това завърши живота си по същия метод, по който си отива всеки българин, посветил се на задачата да работи за народа си преди даже да намерения за себе си. България гъмжи от незначителни джуджета, обяздили страна, общество, национално благосъстояние, само че на българския ешафод ще се качат единствено извисилите се в тази задача, за която погинаха хора като Левски, Ботев и Стамболов. Той сътвори страна, която след него за едно-две десетилетия се трансформира в водач на Балканите. Изгради мощна бариера пред великодържавния империализъм, който смяташе България за свое " законно " владеене. Затова, когато сталинистката власт бе наложена през 1944 година, унищожаването на страната и носещият я български хайлайф бе до самите основи - по-безмилостно и целокупно, в сравнение с където и да е другаде в окупирана източна Европа. Затова не можем да възстановим страната и елита и до ден сегашен. Ползваме ерзац дъжава на постколониална администрация и ерзац хайлайф на инцидентни инсекти, привлечени от сладостта на меда, течащ от там, където би трябвало да бъде ядрото на българската държавност.
Мнозина все питат - " Абе по кое време ще се оправим? " Мога да им предложа единствено един отговор - когато се появи водач, кадърен на подвига на Стамболов. Може и да са няколко водачи. Те могат да пресъздадат - да си " въобразят " още веднъж българската страна. И да бъдат наясно - премията за това може да бъде същата, която получиха Ботев, Левски, Стамболов. Дано не бъде същата - въпреки всичко би трябвало да се учим от личната си история, написана с кръв и с непризнателност.
Днес всеки може да слага монументи на Стефан Стамболов. Не се е намерил още този, който да сложи единствения монумент, който Стамболов заслужава - благодарността на една обединена в мъдростта и наследството си нация, получила визия за своето бъдеще и повярвала в нея.
*Текстът е оповестен на страницата във Facebook на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ