Москва най-после се обзаведе с едноличен разпоредител със съдбините на България
Огнян Минчев*
Ако погледнем десетилетия обратно, коства ми се ще се наложи да създадем един много горчив извод. Трудно до неспособност е да управляваш България и да не направиш отстъпки и нелегитимни взаимни отстъпки на съветския надзор - великодържавен и олигархичен - върху страната ни. Твърди се, че изискването Добрев и Първанов да върнат мандата на 4 февруари 1997 година е било последващото синьо ръководство да почете избрани имунитети на съветската олигархия и нейните български сътрудници от висшия милиционерски ешелон. Има учредения да се счита, че този ешелон резервира съществени и основни позиции в българския икономически и обществен живот през втората половина на 90-те години. През този интервал кабинетът на Костов продаде Нефтохим на Лукоил - и до ден сегашен няма съществени причини в интерес на този избор.
Правителството на Сакскобургготски възроди плана за АЕЦ Белене, замразен при започване на 90-те години. Разбира се - с избор на съветски реактори. Дали непринудено, дали посредством " финансова " мотивация, дали под напън - към този момент историята мълчи. Но самото завръщане на някогашния цар в България като политически водач бе проведено от същите кръгове, които повлияха за връщането на мандата при избрани условия през февруари 1997-ма. Като президент Първанов направи уверена огромна крачка към покоряване на България на кремълската тактика за енергиен монопол -
и стратегически надзор - " огромния шлем "
Може би въпреки всичко непринудено и въодушевено. Все отново бе водач на партията, основана през 1919 година като българска секция на московския Коминтерн.
В началото на ръководството си Бойко Борисов анулира " огромния шлем ". Започна проучване на българския морски шелф за газови залежи. Възникна и спор сред него и финансовите кръгове към Сарая и КТБ, с които беше в интензивно съдействие. Но при започване на 2013 година нещо се " обърка ". Кремълските корпоративни лобисти си отмъстиха за проваления " огромен шлем " като финансираха и проведоха протестна вълна против високите сметки за електричество, които и трите доставчика по едно и също време удвоиха-утроиха за огромен брой жители. Борисов подаде оставка. През идната година съветските корпоративни босове - от Газпром и Атомстрой ходеха на " договаряния " с изпълнителната власт напряко в един добре прочут хотел в Бояна... Южен поток още веднъж потегли с ария - като " морски газопровод ", заобикалящ третия енергиен пакет на Европейски Съюз. Само че не мина номера... Кабинетът Орешарски подаде оставка...
Последваха нови два мандата на ГЕРБ. Б. Борисов очевидно бе научил урока си от януари-февруари 2013-та... Проектът Белене възкръсна. Фалиралата КТБ се покри с праха на времето. През България бе прокарано продължението на Турски поток - " Балкански поток ", заменили проваления Южен поток... През 2016 година ГЕРБ издигна претендент за президент, с който улесни избирането на Решетниковия претендент на поста...
За нас остава същия въпрос,
който си задаваме и за Костов, и за Сакскобургготски, и за Първанов-Станишев - непринудено ли бяха взимани решенията в интерес на великодържавния интерес на Русия, или под мощен напън? С шантаж, или с някакви други " тласъци "? Възможно ли е да управляваш България и да се противопоставиш на кремълския напън?
Днес безпомощно следим по какъв начин Румен Радев връчва третия мандат на Българска социалистическа партия, явно за да изгори тази последна опция за законно парламентарно ръководство и да резервира едноличната си власт. Отново ли имаме напън от Москва? Дали Радев работи под напън, или по избор. Мисля, че той бе натъкмен като претендент за президент през 2016 година с предпоставката, че ще бъде уверен и даже въодушевен реализатор на кремълските цели, който не се нуждае даже от напън. Припомнете си с какъв възторг от ден първи като президент искаше премахването на глобите против Кремъл, наложени за анексията на Крим. Спомнете си какъв е Крим съгласно Радев. Сигурно не сте не запомнили, че той с мрачна физиономия назова поддръжниците на оръжейната помощ за Украйна " войнолюбци ". В негово лице
Москва най-сетне се подреди с едноличен разпоредник със съдбините на България,
който въодушевено - без потребност от напън - да извършва нейната воля и да пази нейните ползи, без значение от това какви са ползите на България.
Радев бе избиран два пъти, в това число с гласовете на огромна част от демократичната, прозападната общественост - с утвърждението на нейните водачи. Затова върху бъдещето на България виси трагичната алтернатива - допустимо ли е някой да ръководи страната ни без да обслужва - волю или неволю - ползите на кремълската върхушка и нейната олигархия? Ще стане ли в миналото България още веднъж самостоятелна страна, по този начин както съумя да извоюва своята самостоятелност и достолепие след Освобождението и през първата половина на 20 век...? Днес този въпрос няма оптимистичен отговор.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Ако погледнем десетилетия обратно, коства ми се ще се наложи да създадем един много горчив извод. Трудно до неспособност е да управляваш България и да не направиш отстъпки и нелегитимни взаимни отстъпки на съветския надзор - великодържавен и олигархичен - върху страната ни. Твърди се, че изискването Добрев и Първанов да върнат мандата на 4 февруари 1997 година е било последващото синьо ръководство да почете избрани имунитети на съветската олигархия и нейните български сътрудници от висшия милиционерски ешелон. Има учредения да се счита, че този ешелон резервира съществени и основни позиции в българския икономически и обществен живот през втората половина на 90-те години. През този интервал кабинетът на Костов продаде Нефтохим на Лукоил - и до ден сегашен няма съществени причини в интерес на този избор.
Правителството на Сакскобургготски възроди плана за АЕЦ Белене, замразен при започване на 90-те години. Разбира се - с избор на съветски реактори. Дали непринудено, дали посредством " финансова " мотивация, дали под напън - към този момент историята мълчи. Но самото завръщане на някогашния цар в България като политически водач бе проведено от същите кръгове, които повлияха за връщането на мандата при избрани условия през февруари 1997-ма. Като президент Първанов направи уверена огромна крачка към покоряване на България на кремълската тактика за енергиен монопол -
и стратегически надзор - " огромния шлем "
Може би въпреки всичко непринудено и въодушевено. Все отново бе водач на партията, основана през 1919 година като българска секция на московския Коминтерн.
В началото на ръководството си Бойко Борисов анулира " огромния шлем ". Започна проучване на българския морски шелф за газови залежи. Възникна и спор сред него и финансовите кръгове към Сарая и КТБ, с които беше в интензивно съдействие. Но при започване на 2013 година нещо се " обърка ". Кремълските корпоративни лобисти си отмъстиха за проваления " огромен шлем " като финансираха и проведоха протестна вълна против високите сметки за електричество, които и трите доставчика по едно и също време удвоиха-утроиха за огромен брой жители. Борисов подаде оставка. През идната година съветските корпоративни босове - от Газпром и Атомстрой ходеха на " договаряния " с изпълнителната власт напряко в един добре прочут хотел в Бояна... Южен поток още веднъж потегли с ария - като " морски газопровод ", заобикалящ третия енергиен пакет на Европейски Съюз. Само че не мина номера... Кабинетът Орешарски подаде оставка...
Последваха нови два мандата на ГЕРБ. Б. Борисов очевидно бе научил урока си от януари-февруари 2013-та... Проектът Белене възкръсна. Фалиралата КТБ се покри с праха на времето. През България бе прокарано продължението на Турски поток - " Балкански поток ", заменили проваления Южен поток... През 2016 година ГЕРБ издигна претендент за президент, с който улесни избирането на Решетниковия претендент на поста...
За нас остава същия въпрос,
който си задаваме и за Костов, и за Сакскобургготски, и за Първанов-Станишев - непринудено ли бяха взимани решенията в интерес на великодържавния интерес на Русия, или под мощен напън? С шантаж, или с някакви други " тласъци "? Възможно ли е да управляваш България и да се противопоставиш на кремълския напън?
Днес безпомощно следим по какъв начин Румен Радев връчва третия мандат на Българска социалистическа партия, явно за да изгори тази последна опция за законно парламентарно ръководство и да резервира едноличната си власт. Отново ли имаме напън от Москва? Дали Радев работи под напън, или по избор. Мисля, че той бе натъкмен като претендент за президент през 2016 година с предпоставката, че ще бъде уверен и даже въодушевен реализатор на кремълските цели, който не се нуждае даже от напън. Припомнете си с какъв възторг от ден първи като президент искаше премахването на глобите против Кремъл, наложени за анексията на Крим. Спомнете си какъв е Крим съгласно Радев. Сигурно не сте не запомнили, че той с мрачна физиономия назова поддръжниците на оръжейната помощ за Украйна " войнолюбци ". В негово лице
Москва най-сетне се подреди с едноличен разпоредник със съдбините на България,
който въодушевено - без потребност от напън - да извършва нейната воля и да пази нейните ползи, без значение от това какви са ползите на България.
Радев бе избиран два пъти, в това число с гласовете на огромна част от демократичната, прозападната общественост - с утвърждението на нейните водачи. Затова върху бъдещето на България виси трагичната алтернатива - допустимо ли е някой да ръководи страната ни без да обслужва - волю или неволю - ползите на кремълската върхушка и нейната олигархия? Ще стане ли в миналото България още веднъж самостоятелна страна, по този начин както съумя да извоюва своята самостоятелност и достолепие след Освобождението и през първата половина на 20 век...? Днес този въпрос няма оптимистичен отговор.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ