Трудовите злополуки у нас не се регистрират
ОГНЯН АТАНАСОВ е приключил география със компетентност климатология и хидрология, а по-късно и стопанска система. Работил е в СУ "Св. Климент Охридски " като експерт хидролог. От 1997 година в продължение на 10 години е бил шеф на "Човешки запаси и администрация ", ръководител на Комитета по условия на труд в "Кремиковци ". От м.г. работи в КНСБ, а от средата на т.г. е народен секретар по сигурност и здраве при работа.
"Крайно време е работодателите да дават непрекъснати и правилни данни на какви химични сътрудници са изложени служащите "
- Г-н Атанасов, Министерство на здравеопазването обнародва на уеб страницата си за разискване промени в две наредби: за отбрана на работещите от опасности, свързани с експозиция на химически сътрудници при работа, и за работа в среда с йонизиращи лъчения. Прилагането им с какво ще усъвършенства изискванията на труд?
- Промените в Наредба 13 за отбрана на работещите от опасности, свързани с експозиция на химически сътрудници при работа, са свързани с нуждата от въвеждане в нашето законодателство на наредбите на европейската Директива за определяне на четвърти лист с индикативни гранични стойности на професионална експозиция. Тя е призната на 31 януари м.г. и се отнася до хората, които работят в среда на химични сътрудници. Въвеждат се гранични стойности за професионална експозиция за 31 химични сътрудника. За 10 от тях досега в нашето законодателство не е имало такива стойности. Те засягат мините, химическите производства, производството на азотни торове. За другите 21 граничната стойност се понижава. Директивата би трябвало да бъде приведена в нашето законодателство до 21 август т.г. Консултативният съвет за сигурност и здраве на работното място обаче се притеснява, че срокът може да е къс за техническото реализиране при въвеждане на новите стойности в мините за под земята рандеман и в прокарването на подземни тунели за азотния моноксид, азотния диоксид и въглеродния моноксид, по тази причина дава опция на страните членки да употребяват временен интервал до 21 август 2023 година Намалението на азотен моноксид е с към 8 пъти от сегашната стойност, а при азотния диоксид е към 4 пъти.
- С какво би трябвало да се съобразят българските работодатели?
- Те се притесняват, че периодите за въвеждане на новите стойности в химичните производства и най-много при производството на азотна киселина и азотсъдържащи минерални торове са прекомерно къси и може да се наложи даже прекъсване на производството. Синдикатите обаче считаме, че времето е задоволително - директивата се преглежда от близо 2 година и работодателите са можели да помислят по какъв начин ще вкарат тези стойности. Освен това те желаят тези стойности да не бъдат наложителни, а единствено индикативни, и да ги употребяват като инструмент за оценка на професионалния риск. Няма по какъв начин да се съгласим с това, тъй като политиката за сигурност и здраве не може да е подчинена на тясно стопански съображения. Тези стойности не са измислени, а са минали през Научния комитет за граничните стойности на химичните сътрудници. Излагането на азотен моноксид, азотен диоксид и въглероден моноксид води до кожни и респираторни болести.
Крайно време е в България работодателите да дават непрекъснати и правилни данни на какви химични сътрудници са изложени служащите, с цел да се прави действителен разбор и научна аргументация за какво се трансформира една или друга разпоредба. Без такива данни не може да знаем дали има усъвършенстване или не в изискванията на труд, усилват ли се или не онкологичните или хроничните болести, които се дължат на работната среда.
- А наредбата за йонизиращите лъчения?
- Тя ще анулира остарялата от 2005 година и е обвързвана с някои промени в Закона за здравето у нас, както и с Наредбата за радиационна отбрана на популацията. Промяната е обвързвана и с европейската Директива за установяване на главните правила за сигурност и отбрана от излагането на йонизиращо излъчване. Новата разпоредба планува след спешно облъчване и установено превишаване на дозите органите на държавния надзор да правят детайлно изследване на събитията и да изпращат информацията на лекаря, който реализира здравното наблюдаване на разположение, подложено на такова облъчване. Има и условия към лекарите, които могат да правят наблюдението, измежду които е да са със компетентност радио-биология или радиационна хигиена. Има още условие да се открие здравно досие за всеки служащ, да се поддържа настоящо, до момента в който той работи, и да се съхранява в списък, до момента в който навърши 75 година, само че не по-малко от 30 година след преустановяване на работата, обвързвана с йонизиращото излъчване.
В тези наставления, измежду които е и Директивата за канцерогени и мутагени, обвързвана със тактиката на Европейски Съюз до 2020 година за понижаване на професионалните ракови болести, се показва, че е належащо да се прави наблюдаване на служащите и след преустановяване на съответната експозиция. Във всички има условие работодателите да събират и да предават информация, която се обработва от подобаващ орган. У нас обаче не е ясно кой е този орган. Част от информацията е в Национален статистически институт, друга - в Национален осигурителен институт, трета - в Националния център за публично здраве и разбори. Може би това би трябвало да се контролира.
- В България има ли указател на професионалните болести?
- Национален осигурителен институт се занимава с вписване, отчитане и инспекция на професионалните заболявания и подава информацията в Национален статистически институт. Последната такава информация, която видях в Национален статистически институт, е от 2015 година НЦОЗА също би трябвало да подава информация. Затова в КНСБ взехме решение ние да търсим настояща информация по тематиката.
Директивата за канцерогени и мутагени сега се преработва, само че в настоящия й вид е в действие у нас. Последните проучвания демонстрират, че 53% от смъртността при професионалните болести се дължи на рак, добит на работното място. България няма своя статистика. Годишно в Европейски Съюз умират 100 хиляди души от рак, т.е. на всеки 10 мин. в Европейски Съюз умира 1 човек от рак. Основната част от тези хора са били изложени в предишното в продължение на 20-30 година на азбест по време на работа. Затова е значимо в този момент да имаме информация какъв брой души на какви канцерогени са изложени по време на работа, с цел да се знае какви ограничения да се подхващат за предотвратяване.
През 2016 година под натиска на Европейската конфедерация на профсъюзите стартира работа по тази инструкция и първият стадий на преправянето й завърши в края на м.г. До началото на 2020-а би трябвало да въведем в нашето законодателство включените в директивата 13 химични детайла. Сред тях са прахуляк от твърда дървесина, присъщ за дървообработващата индустрия, който е обвързван с назален рак; прахуляк от бистър силициев диоксид (SiO2), присъщ за строителството, където се обработват камъни, потвърдено обвързван с респираторен рак и рак на белите дробове; 6-валентен хром, който се отделя при заваряване и е обвързван с рак на носа, и прочие
Европейска комисия предлага в обсега на директивата най-късно до първото тримесечие на 2019 година да влязат и токсичните за репродукцията субстанции. Според проучване в България над 30 хиляди служащи са изложени най-малко на 1 репротоксин. Ето още една причина за зачестилите репродуктивни проблеми. В момента тече втори стадий от работата по директивата - с изключение на за нови 7 канцерогена, се планува въвеждане на гранични стойности за нездравословни излъчвания от дизелови мотори на работното място. Предстои да бъдат променени и приложенията на директивите за персонални защитни средства, за биологичните сътрудници, за работа с видеодисплей и за работното място.
- Къде е България във връзка с трудовите злополуки?
- През 2017 година в България има над 2900 трудови злополуки. Забелязва се известно нарастване спрямо 2016-а. Едно от най-честите пояснения е, че и заетостта е по-висока, само че повода е, че от ден на ден се наемат ниско квалифицирани служащи, защото липсват квалифицирани и работодателите вършат компромис. Но те не образоват задоволително новонаетите. Това демонстрират и резултатите от инспекциите на ГИТ - главните нарушавания са свързани с обезпечаването на безвредни и здравословни условия на труд и с нередовните инструктажи.
Ако съпоставим равнището на трудови злополуки у нас с тези в Европейски Съюз, нещата наподобяват друго. Евростат и МОТ ги регистрират въз основата на 100 хиляди работещи. Оказва се, че България и Румъния са с най-хубави индикатори в Европейски Съюз - имаме минимум трудови злополуки на 100 хиляди работещи - към 100. Докато междинното равнище за Европейски Съюз е 1513 на 100 хиляди, а във Франция и Португалия - над 3500 на 100 хиляди
- Значи ли, че у нас изискванията на труд са извънредно положителни или злополуките са малко?
- Условията на труд у нас несъмнено не са по-добри от тези в Западна Европа. У нас просто не се регистрират всички злополуки, тъй като нито застраховането, нито изплащането им е на равнището на западните страни. Във Франция се обезщетява и порязан пръст на работното място. У нас и служащите не имат вяра, че ще бъдат обезщетени, в случай че оповестят за трудова акцидент. Делата за гърмежа във фабрика "Миджур " в Горни Лом, където починаха 15 души, се точиха с години и най-после бяха оправдани всички обвинени.
Смъртните случаи вследствие на трудова акцидент у нас са 94 за м.г. Това е 3,6 на 100 хиляди работещи, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 1,87 на 100 хиляди У нас има двойно по-висока смъртност от междинното за Европейски Съюз - България е на трето място по този индикатор, а Румъния е на първо. Налице е голямо разминаване - невисок брой трудови злополуки и висока смъртност. Това навежда на мисълта, че злополуките не се записват, само че смъртните случаи няма по какъв начин са бъдат скрити. КНСБ стартира работа по казуса - желаеме да разберем къде са аргументите за несъответствието и за неотчитането на злополуките.
"Крайно време е работодателите да дават непрекъснати и правилни данни на какви химични сътрудници са изложени служащите "
- Г-н Атанасов, Министерство на здравеопазването обнародва на уеб страницата си за разискване промени в две наредби: за отбрана на работещите от опасности, свързани с експозиция на химически сътрудници при работа, и за работа в среда с йонизиращи лъчения. Прилагането им с какво ще усъвършенства изискванията на труд?
- Промените в Наредба 13 за отбрана на работещите от опасности, свързани с експозиция на химически сътрудници при работа, са свързани с нуждата от въвеждане в нашето законодателство на наредбите на европейската Директива за определяне на четвърти лист с индикативни гранични стойности на професионална експозиция. Тя е призната на 31 януари м.г. и се отнася до хората, които работят в среда на химични сътрудници. Въвеждат се гранични стойности за професионална експозиция за 31 химични сътрудника. За 10 от тях досега в нашето законодателство не е имало такива стойности. Те засягат мините, химическите производства, производството на азотни торове. За другите 21 граничната стойност се понижава. Директивата би трябвало да бъде приведена в нашето законодателство до 21 август т.г. Консултативният съвет за сигурност и здраве на работното място обаче се притеснява, че срокът може да е къс за техническото реализиране при въвеждане на новите стойности в мините за под земята рандеман и в прокарването на подземни тунели за азотния моноксид, азотния диоксид и въглеродния моноксид, по тази причина дава опция на страните членки да употребяват временен интервал до 21 август 2023 година Намалението на азотен моноксид е с към 8 пъти от сегашната стойност, а при азотния диоксид е към 4 пъти.
- С какво би трябвало да се съобразят българските работодатели?
- Те се притесняват, че периодите за въвеждане на новите стойности в химичните производства и най-много при производството на азотна киселина и азотсъдържащи минерални торове са прекомерно къси и може да се наложи даже прекъсване на производството. Синдикатите обаче считаме, че времето е задоволително - директивата се преглежда от близо 2 година и работодателите са можели да помислят по какъв начин ще вкарат тези стойности. Освен това те желаят тези стойности да не бъдат наложителни, а единствено индикативни, и да ги употребяват като инструмент за оценка на професионалния риск. Няма по какъв начин да се съгласим с това, тъй като политиката за сигурност и здраве не може да е подчинена на тясно стопански съображения. Тези стойности не са измислени, а са минали през Научния комитет за граничните стойности на химичните сътрудници. Излагането на азотен моноксид, азотен диоксид и въглероден моноксид води до кожни и респираторни болести.
Крайно време е в България работодателите да дават непрекъснати и правилни данни на какви химични сътрудници са изложени служащите, с цел да се прави действителен разбор и научна аргументация за какво се трансформира една или друга разпоредба. Без такива данни не може да знаем дали има усъвършенстване или не в изискванията на труд, усилват ли се или не онкологичните или хроничните болести, които се дължат на работната среда.
- А наредбата за йонизиращите лъчения?
- Тя ще анулира остарялата от 2005 година и е обвързвана с някои промени в Закона за здравето у нас, както и с Наредбата за радиационна отбрана на популацията. Промяната е обвързвана и с европейската Директива за установяване на главните правила за сигурност и отбрана от излагането на йонизиращо излъчване. Новата разпоредба планува след спешно облъчване и установено превишаване на дозите органите на държавния надзор да правят детайлно изследване на събитията и да изпращат информацията на лекаря, който реализира здравното наблюдаване на разположение, подложено на такова облъчване. Има и условия към лекарите, които могат да правят наблюдението, измежду които е да са със компетентност радио-биология или радиационна хигиена. Има още условие да се открие здравно досие за всеки служащ, да се поддържа настоящо, до момента в който той работи, и да се съхранява в списък, до момента в който навърши 75 година, само че не по-малко от 30 година след преустановяване на работата, обвързвана с йонизиращото излъчване.
В тези наставления, измежду които е и Директивата за канцерогени и мутагени, обвързвана със тактиката на Европейски Съюз до 2020 година за понижаване на професионалните ракови болести, се показва, че е належащо да се прави наблюдаване на служащите и след преустановяване на съответната експозиция. Във всички има условие работодателите да събират и да предават информация, която се обработва от подобаващ орган. У нас обаче не е ясно кой е този орган. Част от информацията е в Национален статистически институт, друга - в Национален осигурителен институт, трета - в Националния център за публично здраве и разбори. Може би това би трябвало да се контролира.
- В България има ли указател на професионалните болести?
- Национален осигурителен институт се занимава с вписване, отчитане и инспекция на професионалните заболявания и подава информацията в Национален статистически институт. Последната такава информация, която видях в Национален статистически институт, е от 2015 година НЦОЗА също би трябвало да подава информация. Затова в КНСБ взехме решение ние да търсим настояща информация по тематиката.
Директивата за канцерогени и мутагени сега се преработва, само че в настоящия й вид е в действие у нас. Последните проучвания демонстрират, че 53% от смъртността при професионалните болести се дължи на рак, добит на работното място. България няма своя статистика. Годишно в Европейски Съюз умират 100 хиляди души от рак, т.е. на всеки 10 мин. в Европейски Съюз умира 1 човек от рак. Основната част от тези хора са били изложени в предишното в продължение на 20-30 година на азбест по време на работа. Затова е значимо в този момент да имаме информация какъв брой души на какви канцерогени са изложени по време на работа, с цел да се знае какви ограничения да се подхващат за предотвратяване.
През 2016 година под натиска на Европейската конфедерация на профсъюзите стартира работа по тази инструкция и първият стадий на преправянето й завърши в края на м.г. До началото на 2020-а би трябвало да въведем в нашето законодателство включените в директивата 13 химични детайла. Сред тях са прахуляк от твърда дървесина, присъщ за дървообработващата индустрия, който е обвързван с назален рак; прахуляк от бистър силициев диоксид (SiO2), присъщ за строителството, където се обработват камъни, потвърдено обвързван с респираторен рак и рак на белите дробове; 6-валентен хром, който се отделя при заваряване и е обвързван с рак на носа, и прочие
Европейска комисия предлага в обсега на директивата най-късно до първото тримесечие на 2019 година да влязат и токсичните за репродукцията субстанции. Според проучване в България над 30 хиляди служащи са изложени най-малко на 1 репротоксин. Ето още една причина за зачестилите репродуктивни проблеми. В момента тече втори стадий от работата по директивата - с изключение на за нови 7 канцерогена, се планува въвеждане на гранични стойности за нездравословни излъчвания от дизелови мотори на работното място. Предстои да бъдат променени и приложенията на директивите за персонални защитни средства, за биологичните сътрудници, за работа с видеодисплей и за работното място.
- Къде е България във връзка с трудовите злополуки?
- През 2017 година в България има над 2900 трудови злополуки. Забелязва се известно нарастване спрямо 2016-а. Едно от най-честите пояснения е, че и заетостта е по-висока, само че повода е, че от ден на ден се наемат ниско квалифицирани служащи, защото липсват квалифицирани и работодателите вършат компромис. Но те не образоват задоволително новонаетите. Това демонстрират и резултатите от инспекциите на ГИТ - главните нарушавания са свързани с обезпечаването на безвредни и здравословни условия на труд и с нередовните инструктажи.
Ако съпоставим равнището на трудови злополуки у нас с тези в Европейски Съюз, нещата наподобяват друго. Евростат и МОТ ги регистрират въз основата на 100 хиляди работещи. Оказва се, че България и Румъния са с най-хубави индикатори в Европейски Съюз - имаме минимум трудови злополуки на 100 хиляди работещи - към 100. Докато междинното равнище за Европейски Съюз е 1513 на 100 хиляди, а във Франция и Португалия - над 3500 на 100 хиляди
- Значи ли, че у нас изискванията на труд са извънредно положителни или злополуките са малко?
- Условията на труд у нас несъмнено не са по-добри от тези в Западна Европа. У нас просто не се регистрират всички злополуки, тъй като нито застраховането, нито изплащането им е на равнището на западните страни. Във Франция се обезщетява и порязан пръст на работното място. У нас и служащите не имат вяра, че ще бъдат обезщетени, в случай че оповестят за трудова акцидент. Делата за гърмежа във фабрика "Миджур " в Горни Лом, където починаха 15 души, се точиха с години и най-после бяха оправдани всички обвинени.
Смъртните случаи вследствие на трудова акцидент у нас са 94 за м.г. Това е 3,6 на 100 хиляди работещи, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 1,87 на 100 хиляди У нас има двойно по-висока смъртност от междинното за Европейски Съюз - България е на трето място по този индикатор, а Румъния е на първо. Налице е голямо разминаване - невисок брой трудови злополуки и висока смъртност. Това навежда на мисълта, че злополуките не се записват, само че смъртните случаи няма по какъв начин са бъдат скрити. КНСБ стартира работа по казуса - желаеме да разберем къде са аргументите за несъответствието и за неотчитането на злополуките.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ