Огледайте се! В България почти няма нито един нерешен проблем...

Огледайте се! В България съвсем няма нито един неуреден проблем... постфактум. На всичко сме способни, когато нещастието към този момент тлее, когато недоволните са изтощени, когато тъгата е прахуляк, а гневът - залепнал по лицата. Тъкмо в тази гротеска обаче се раждат най-големите ни триумфи, покълнали в непознатия пъкъл. Обещанията се отърсват от калта и се трансформират в дълго чакана прошка за минали грехове. А за актуалните незабавно се плануват индулгенции, чиято цена варира съгласно крясъка в общественото пространство.
Огледайте се! Извънредните събития ни демонстрират какъв брой неспособни сме да внесем задатък за подредбата на общата ни кошара. На место това в нея всеки затрупва паниката или лицемерието си под влажната плява. И по този начин дреме, до момента в който не огладнее и не се скара със съседа си по проблем. Идва и неприятният вълк, който за зла противоположна подигравка от приказките в тази ситуация подпалва кошарата и ние почваме измежду олелия и суматоха да гасим - следващия пожар, следващата покруса, следващия резултат от калпава промяна. Разбира се, вълкът е отговорен, тъй като е див звяр, ние сме обезверени и отново заспиваме примирени върху изгорелите си очаквания.
Огледайте се! С исполински крачки тичаме след събитията и в този жертван маратон, не запомнили да бягаме за, от дълго време сме се отклонили от курса. Вече никой не знае точната посока, никой не си я спомня. Ако някой падне, го подвигаме. Но в случай че паднат повече, не им обръщаме внимание, скрито вярвайки, че конкуренцията ще загине. Съвсем скоро обаче се спъваме тъкмо в нея, осъзнавайки порочния кръг на нищожните си старания. И толкоз. Времето изтича, а ние отново сме закъснели.