Да не се примиряваме с „достатъчно“, бива или ОК!
Огледайте се.
Колко от вашите познати и другари се задоволяват с посредственото? Вероятно извънредно доста, нали? Казват си, че е „ ОК “. Примиряват се с връзки, в които се усещат просто „ добре “ или „ биват “, или са „ ОК “. Примиряват се и с работа, която „ бива “, с другари, които „ биват “, с живот, който „ бива “. Докато се помиряваме с посредственото, ще получаваме и посредствени резултати.
Защо? Защото „ ОК “ е комфортно. „ Бива “ е комфортно. „ Бива “ ни заплаща сметките, обезпечава ни покрив над главите и комфортно легло нощем. Някои хора се усещат изцяло задоволени от своя „ ОК “ метод на живот. И познайте какво – това единствено по себе си е „ ОК “, няма нищо неприятно.
Само че „ ОК “ и „ бива “ не са вълнуващи. Не е пристрастеност, не е неспокойствие, не е премеждие, не е животопроменящо, не е незабравимо. Просто е „ ОК “. Но то не може в никакъв случай да е причина да бъдете подготвени да рискувате всичко, което имате, в името на даже дребен късмет да ви се случи нещо в действителност необикновено.
Понякога просто би трябвало да си кажете, че е време да излезете отвън зоната си на комфорт и да опитате нещо ново, нещо друго, нещо самоуверено. Може би ще се изненадате от резултата. Особено в случай че не сте на 25, когато към момента вярвате, че всичко е постижимо и че целият живот е пред вас. Всъщност животът е извънредно, тъжно, незаслужено къс. Как желаете да го изживеете – необикновено или просто ОК?
Не се примирявайте с ОК. ОК?
Цветелина Велчева
