Официалната инфлация в Турция се увеличи до близо 80% миналия

Официалната инфлация в Турция се усили до близо 80% предишния месец – най-високата от 24 години – защото нетрадиционната икономическа политика на президента Реджеп Тайип Ердоган продължи да покачва разноските за живот, написа The Guardian .

Ръстът на годишните цени е повишен от 73,5% през май до 78,6% през юни, съгласно турската статистическа организация.

Въпреки това опозиционни партии и икономисти сочат, че неотдавнашните покачвания на цените на петрола и газа значат, че действителният % на инфлация е съвсем двойно по-висок от формалната цифра.

Министърът на хазната и финансите Нуреддин Небати се опита да отблъсне рецензиите за икономическата политика на държавното управление, като сподели предходната седмица, че потребителските цени ще стартират да падат до края на годината.

" Обещавам на вас и на президента, че ще забележим спад в инфлацията от декември “, сподели Небати.

Коментарът му пристигна, откакто държавното управление разгласи второто си нарастване на минималната работна заплата за шест месеца, повишавайки заплатите с 30%. Увеличението подвигна месечната заплата на към 40% от работната мощ от 254 $ на 328 $.

Ердоган твърди, че казусът на Турция не е инфлацията. " Нямаме проблем с инфлацията. Имаме проблем с разноските за живот “, съобщи той предишния месец.

Икономисти споделят, че формалните данни на Турция прикриват по-обезпокоителна наклонност на повишаване на цените, която не демонстрира признаци на намаляване.

Месечен отчет, оповестен от турската група от самостоятелни икономисти ENAG, демонстрира, че потребителските цени са се повишили със 175% през юни спрямо година по-рано. ENAG отбелязва, че цените са се повишили със 71,4% единствено от началото на 2022 година

Истанбулската комерсиална камара заяви, че инфлацията в най-големия турски град е достигнала годишен ритъм от 94%.

Кемал Кълъчдароглу, водач на главната опозиционна партия, упрекна държавната статистическа организация в " неистина “, призовавайки я в туит да " спре да прави закононарушения в интерес на президента Ердоган “.

Турция беше мощно наранена от последствията от европейската дългова рецесия през 2012 година и опасността от по-високи лихвени проценти от Федералния запас на Съединени американски щати през 2013 година Оттогава нейната валута се срутва. През 2013 година лирата струваше 80 евроцента, спрямо 10 евроцента в понеделник.

За да спре спада, през 2018 година Ердоган стартира това, което той назова " нов стопански модел “, което означаваше да се остави настрани възходящата инфлация и да се понижат лихвените проценти, с цел да се подтиква икономическият напредък.

Това беше направено срещу съвета на ръководителя на неговата Централна банка и докара до спад на лирата до рекордно ниско равнище, повишавайки разноските в страна, която е подвластна от вноса, изключително на сила.

Инфлацията, която публично възлизаше на 15% при започване на 2021 година, в този момент доближи най-високото си равнище от срутва на валутата по време на дълговата рецесия от 1998 година, която оказа помощ за идването на Ердоган на власт.

Трима гуверньори на Централната банка бяха уволнени от президента от 2018 година насам. Турската лира се срина с 20% единствено тази година.