Проф. Ива Христова: Хората с алергии и хашимото да подхождат с внимание към ваксинирането
Одобрените ваксини ще са безвредни и ефикасни. Независимо от болесттите си, щом една ваксина е позволена, ние можем да я използваме.
Това утвърждение лежи върху проучване на десетки хиляди хора. Експертите подсигуряват, че всичко е минало транспарантно и тази ваксина може да се употребява. Работи се интензивно, тъй като имунизацията ни би трябвало в този момент. Всяко забавяне коства човешки животи.
Отсега се знае, че има група болести, към които би трябвало де се подхожда с внимание. На първо място са хората с алергични реакции. Втората група, които са рискови, са автоимунните болести. Например-хашимото.
Към тази група има множествена склероза. При тях имунизирането би трябвало да е доста деликатно. Ваксинирането е вкарване на осведомителна РНК, която синтезира пептида. Ние разполагаме единствено с протеина на ковид. Възрастова граница за имунизиране няма. Ваксините следват рисковите групи. Децата са малко рискова група. Най-малко смисъл има да имунизираме децата. След обикновено заболяване хората имат имунен отговор. Шест месеца той ще ги защищава. Едва по-късно има смисъл да се имунизират.
Една дребна част от хората ще ги повтори. При наново заболяване не постоянно е по-леко. Важно е положението на имунната ни система.
Ваксината би трябвало да се сложи два пъти, тъй като имунният отговор се усилва след втората доза. Това струпване отключва мощен имунен отговор. Тази ваксина няма да е за цялостен живот. Рано е да се каже по кое време би трябвало да се сложи втората ваксина. Вероятно след една година след първата.
Хората късно търсят лекарска помощ. Тежките случаи е доста мъчно да върнеш нещата обратно. Недостигат лекари. Има недооценяване на лекарския труд.
Това утвърждение лежи върху проучване на десетки хиляди хора. Експертите подсигуряват, че всичко е минало транспарантно и тази ваксина може да се употребява. Работи се интензивно, тъй като имунизацията ни би трябвало в този момент. Всяко забавяне коства човешки животи.
Отсега се знае, че има група болести, към които би трябвало де се подхожда с внимание. На първо място са хората с алергични реакции. Втората група, които са рискови, са автоимунните болести. Например-хашимото.
Към тази група има множествена склероза. При тях имунизирането би трябвало да е доста деликатно. Ваксинирането е вкарване на осведомителна РНК, която синтезира пептида. Ние разполагаме единствено с протеина на ковид. Възрастова граница за имунизиране няма. Ваксините следват рисковите групи. Децата са малко рискова група. Най-малко смисъл има да имунизираме децата. След обикновено заболяване хората имат имунен отговор. Шест месеца той ще ги защищава. Едва по-късно има смисъл да се имунизират.
Една дребна част от хората ще ги повтори. При наново заболяване не постоянно е по-леко. Важно е положението на имунната ни система.
Ваксината би трябвало да се сложи два пъти, тъй като имунният отговор се усилва след втората доза. Това струпване отключва мощен имунен отговор. Тази ваксина няма да е за цялостен живот. Рано е да се каже по кое време би трябвало да се сложи втората ваксина. Вероятно след една година след първата.
Хората късно търсят лекарска помощ. Тежките случаи е доста мъчно да върнеш нещата обратно. Недостигат лекари. Има недооценяване на лекарския труд.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ