Очевидци от Мариупол разказват пред камерата на Максим Григоров, член

Очевидци от Мариупол описват пред камерата на Максим Григоров, член на Обществената палата на Русия, за събитията в обсадения град, ракетните обстрели, издевателствата над мирното население от бандеровците, изпозването на цивилни за жив щит от украинските военни. Документалният роман е с български надписи.

- Когато попаднахте под обстрел и в дома ви влетя мина, имаше ли някакви бойци, бандеровци или съветски бойци?

- Не, въобще в селището нямаше никакви стратегически обекти наоколо.
- Ние от 5 март, от 5 март, нали, Юра? Да, от 5 март бяхме в мазето. Къщата се тресеше по този начин. Руснаци нямаше дори наоколо. Украинците ни обстрелваха.

- Просто стреляха по жилищни домове. Без никаква причина, не, че някой съответно е бил там, или някакви военни. Те просто разстрелваха града. Това го видях с очите си.

- Това беше нещо извънредно. Лежах на дивана, когато от едната страна, напряко вътре у дома, от пристройката която е краткотрайна кухня, се изсипа целия таван.

- Кой стреляше?

- Кой стреляше – бандеровци, кой. Фашистите бледнеят спрямо тях.

Живи щитове

- Значи, сложиха мирни поданици в мазето, държаха ги три денонощия, те не ядоха и не пиха, трепереха от боязън...

- А втория ден започнаха да се крият зад хората. Когато нашият дом стартира да гори, когато стигна до нас, ние искахме да излезем, само че те започнаха да стрелят в краката ни, с цел да не можем да излезем.

- Казаха ни: „ Слагайте бели лентички, тръгвайте напред като жив щит “.

- Те особено сред лечебните заведения, сред корпусите ту слагаха мини и започваха да стрелят, ту слагаха танкове и започваха да стрелят, точно от там.

- Стреляха подред по учебни заведения, по здания, точно с танкове и миномети. Аз самата видях този танк, който унищожи дома ми, останах дори без документи.

- Украинците ли?

- Да.

Просто отиваше за вода

- И те бяха точно украинци. И започнаха да обстрелват точно пътя, по който хората вървят с водата.

- Отиваше със сина си за вода, и просто започнаха да летят патрони. Убиха и него, и сина му. Човекът ходеше без оръжие, без нищо, просто отиваше за вода.

- Кой стреля?

- Там имаше единствено украинци, нямаше руснаци там.

- Аз взех 19 бутилки и примерно към 12 и половина потеглих за вода. Там бях ранен. Долетя, не знам, мина ли, не мина ли, само че имаше гърмеж, имаше удар от страната на Азовстал.

Отнасяха се с нас като фашисти

- Кажете, когато тук пристигнаха украински военни, какво направиха?

- Те пристигнаха в 6 часа, разрушиха вратата и изкараха всички хора от входа, счупиха всички порти, сложиха вътре граната и не ни пускаха там.

- Бяха от батальона Азов, от Донбас, охранители с автомати, там имаше всевъзможни топли неща, спортни неща, те започнаха да чупят, взеха всички неща...

- От колоната стреляха по мъже, дами, започнаха да издевателстват, на 16-годишно момче отрязаха ушите, просто по този начин.

- Натикаха го в това учебно заведение и с нажежена тръба просто го мъчиха, гориха младежа до гибел.

- Като фашисти се отнасяха с нас, това е немислимо, цялостен месец не ни пускаха от мазето, пихме вода от батерии..., ядяхме овесена каша и пиехме тази вода, може ли по този начин, дори и фашистите не вършат по този начин.

Да се спасиш от Азовстал

Максим Обломий, гражданин на Мариупол

- Нямахме нито интернет, нито връзка. Живеехме в нашата дребна община към 800 индивида и не разбирахме какво става зад стените на бункера, отвън територията на завода. Можехме да получаваме информация единствено от военните, които се намираха в завода.

- Вижте, ние изначало не знаехме за съществуването на коридори, ние ги молихме да ни опишат, да кажат има ли доказани някакви затишия, примирия...

- Да, чухме, че май са отворили филантропични коридори, само че украинските момчета, в резюме бойците, просто не ни пускаха.

Източник " Гласове "