Тръмп предлага Съвет за мир, който да конкурира ООН - изцяло под негов контрол
Доналд Тръмп желае да сътвори Съвет за мир, който да e зависещ на неговата воля, с цел да работи за разрешаване на споровете по света и който да бъде в конкуренция на Организация на обединените нации. Входната такса за непрекъснато място в този съвет възлиза на 1 милиард $, съгласно устава му, с който разполага Франс прес, съобщи Българска телеграфна агенция.
Белият дом разгласи, че според проекта за преустановяване на войната в Газа, подсилен от Вашингтон, ще бъде образуван Съвет за мир, управляван от Доналд Тръмп.
От уикенда насам разнообразни страни оповестиха, че са получили покана за присъединяване в Съвета, по-специално Франция, Германия, Канада, Русия и Китай. Но планът на устава на Съвета демонстрира, че става дума за една самодейност и за един мандат, които ще са доста по-широки от въпроса за Газа и който изглежда като същински сурогат на Организация на обединените нации.
Съветът за мир е една интернационална организация, която цели да насърчи стабилността, да възвърне надеждното и законно ръководство и да подсигурява резистентен мир в засегнатите или застрашени от спорове региони, написа в преамбюла на текста, изпратен на страните, които са поканени да заемат място в Съвета.
Текстът, съдържащ осем страници, критикува метода и институциите, които " прекомерно са се провалили " като засяга ясно Организация на обединените нации и приканва да се прояви кураж и те да бъдат загърбени. Той акцентира нуждата от една интернационална организация, която да е по-чевръста и по-ефикасна.
Доналд Тръмп ще бъде първият ръководител на Съвета за мир, чийто планувани пълномощия са доста необятни. Той ще има правото да кани други държавни и държавни ръководители да се причислят към Съвета и да анулира тяхното участие, с изключение на при положение на несъгласие от болшинство от две трети от страните членки.
Изпълнителният съвет на Съвета за мир, управителен от Тръмп, ще включва седем членове, измежду които са американският държавен секретар Марко Рубио, специфичният делегат на Тръмп Стив Уиткоф, зетят на Тръмп Джаред Къшнър и някогашният министър председател на Англия Тони Блеър.
Американски представител удостовери, че Тръмп би могъл да резервира управителния пост в Съвета за мир, включително и след приключването на президентския му мандат, до момента в който самият той не реши да подаде оставка. Тогава идващият американски президент ще дефинира новия ръководител на Съвета за мир.
Всяка страна членка на Съвета за мир ще членува там за оптималната дълготрайност от три години, съгласно Устава. Това участие ще може да се възобновява от ръководителя на Съвета.
Този тригодишен мандат не се ползва за тези членове на Съвета, които заплащат входна такса от 1 милиард $ през първата година от влизането в действие на устава му. Повече елементи в тази тенденция няма. Американският представител съобщи, че решението по отношение на участието се взима на доброволна основа и че няма цена за влизане в Съвета.
Сред приелите поканата за участие
в Съвета за мир са мароканският крал Мохамед Шести, който ще бъде част от основоположничките на Съвета. Президентът на Обединентие арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед ал Нахян също ще заеме такава роля. Унгарският министър председател Виктор Орбан одобри още в неделя поканата, която той дефинира като огромна чест от страна на съдружника му Тръмп да го избере за учредител на Съвета. Арменският министър председател Никол Пашинян съобщи, че също е приел поканата.
От антуража на френския президент Еманюел Макрон обявиха, че Франция на този стадий не може да одобри поканата. В отговор Тръмп предизвести, че ще наложи 200-процентни мита на френските виновност и шампанско и Макрон ще се причисли към Съвета.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщи, че е получил покана за Съвета, само че добави, че не си показва, че ще членува в него паралелно до Русия
Тръмп удостовери в понеделник, че е поканил съветския президент Владимир Путин. Москва съобщи, че желае да обясни всички нюанси на това предложение с Вашингтон, преди да се произнесе.
Британското държавно управление изрази безпокойствие от поканата, отправена към Путин и предизвести, че той на няколко пъти е потвърдил, че не е съществено зает с мира.
Лондон удостовери, че е получил покана за участие в Съвета и ще изследва изискванията в контакт със Съединени американски щати и неговите интернационалните сътрудници.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен резервира отговора си за по-късно, съгласно известие на представител в Брюксел.
Германското държавно управление е получило също покана от Съединени американски щати и сподели, че я изследва в съгласуваност с сътрудниците си.
Китай е получил покана от американската страна, сподели представител на китайското външно министерство, без да прецизира дали ще одобри или не да членува в Съвета.
В Канада външната министърка Анита Ананд съобщи, че Отава изследва обстановката, само че добави, че няма да заплаща 1 милиард $.
Белият дом не е разгласил листата на поканените страни, само че доста столици споделиха, че техните водачи са получили покана. Сред страните, които потвърдиха това, са Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Албания, Аржентина, Бразилия, Парагвай, Египет, Йордания, Турция, Гърция, Словения, Полша, Индия и Южна Корея.
Според Устава на Съвета за мир този документ би трябвало да влезе в действие, когато минимум три страни са го подписали.
