От пари за пенсии – към нова партия
Очевидно е, че за оцеляването на разградския финансов магнат е нужно възобновяване на позициите в изпълнителната власт
Миналата седмица кръгът „ Капитал “ сглоби триглава политическа ламя, коалирайки „ Да, България ”, ДСБ и „ Зелените ”. Логично, след всяко основаване на нова политическа мощ, множеството хора задават въпроса „ от кое място ще дойдат парите? “ След фиаското на предходните избори, когато бизнес империята на подсъдимия Иво Прокопиев непосредствено субсидираше гореспоменатите три партии, този път очевидно разградският предприемач е решил да не залага персоналните си милиони. Вместо тях, трите партии ще бъдат финансирани с парите на българите в частните пенсионни фондове.
Ключовата фигура в схемата се явява новият ръководител на Политическа партия „ Зелените “ – Владислав Панев. Панев е някогашен чиновник на Иво Прокопиев в „ Икономедиа ”, който основава група фондове за ръководство на вложения и строителен бизнес. Както „ Труд “ към този момент писа, водачът на „ Зелените “ е вложил в не един и два огромни градежа в морето и българските планини, несъмнено без да срещне отпор на „ еколози “. Що се отнася до финансирането на трите партии, по-интересните фигури са трите му капиталови фонда – „ Скай Нови Акции “, „ Скай Глобал “ и „ Скай Финанси “.
В новосформираната политическа коалиция „ Демократична България “ Владислав Панев дава отговор за пенсионната промяна и политики.
Случайно или не, фондовете на екозащитника Владислав Панев са получили над 5.5 милиона лв. точно от спестяванията на българските жители за втора пенсия. Без изненади, главните инжекции са пристигнали от пенсионни фондове, в които неговият някогашен шеф и сегашен политически гуру Иво Прокопиев има акции или най-малкото бизнес партньорства.
На първо място е пенсионния фонд „ Доверие “, от който Панев е получил три инжекции – една за 260 000 лева, една за 135 000 лева и една за 134 000 лева От пенсионен фонд „ ДСК Родина “ са взети общо 2 млн. лева, а от пенсионен фонд „ Съгласие “ – 3 млн. лева
Огромната част от тези средства са предоставени от пенсионни фондове, събиращи наложителни осигурителни вноски – т.е. това не са спестявания за пенсия, направени непринудено с ясното схващане, че ще се употребяват за рискови вложения (като финансиране на политически партии).
Два от трите пенсионни фонда, захранили сдружението на ръководителя на Зелените, са добре известна част от обкръжението на медийната и финансова империя Капитал.
Атаката на „ Алфа Финанс Холдинг “ против фонд „ Доверие “ през последните 10 години беше осуетена в последния миг от Комисията за финансов контрол, ръководена тогава от Стоян Мавродиев. Въпреки напъните да се спре източването, финансовият холдинг през годините е усвоил към 100 млн. лева от парите на българите за втора пенсия.
КФН съумя да се намеси, защото Иво Прокопиев е косвен акционер в пенсионния фонд през дълга верига сдружения, завършваща в компанията „ Грийн Ейкърс “, която има към 7% от пенсионния фонд. Използвайки разнообразни малки врати в закона, главният холдинг на Прокопиев „ Алфа Финанс “ съумя да емитира редица облигации и даже да сътвори редица планове (основно слънчеви паркове), които внезапно да се трансфорат в неустоимо апетитна хапка за фонд „ Доверие “. Тогава заместниците на Мавродиев стартират да преследват парите на разградския предприемач из кипърски и американски офшорки, в последна сметка разписвайки наложителна капиталова рекомендация към „ Доверие “, заповядвайки на шефовете да се освободят от вложения в сдружения на Прокопиев, до момента в който същият е акционер и на пенсионния фонд. Скандалите кулминират в опит посредством репо договорка „ Доверие “ да финансира закъсващото дружество „ Каолин “ – още веднъж спрян от Комисията за финансов контрол.
Вторият угодлив фонд под очевидното въздействие на Иво Прокопиев е „ ДСК Родина “. Бизнес партньорството сред Прокопиев и банка ДСК е добре документирано, въпреки и не еднопосочно взаимноизгодно за двете страни.
Банка ДСК е една от финансовите институции, които поддържат на изкуствено дишане холдинга „ Алфа Финанс “ с безконечно рефинансиране на съществуващи заеми – прекомерно постоянно с извънредно съмнителни като оценка обезпечения. Многократно е повдиган въпросът за какво втората най-голяма банка продължава партньорството си с Прокопиев след поредност несполучливи покупко-продажби, най-голямата евентуално бидейки финансирането на концесията на сдружение „ Дунавски промишлен парк “, в която потънаха към 40 млн. лева
Трудно е да се повярва на версията, че екозащитникът Владислав Панев е толкоз талантлив финансист, че водещите пенсионни фондове са го припознали като един от най-перспективните капиталови мениджъри и са излели в неговите фондове няколко милиона лв.. Далеч по-вероятна е тезата инвестицията в следените от Панев фондове да е „ побутната “ от положителния сватовник Прокопиев, който през финансовата си империя продължава да има непосредствено и косвено въздействие върху разнообразни сегменти от частната пенсионна система.
Цялата тази скица, колкото и да е преференциална за кръга „ Капитал “, който с наши пари ще финансира следващото си политическо оръжие, е проведена най-малкото на ръба на закона и сигурно надалеч оттатък ръба на морала. Порази тази причина, следва да зададем няколко въпроса:
1. КФН би трябвало да отговори вложенията на ПОК „ Доверие “ във фондовете на „ Алфа Финанс “ възможни ли са по дефиницията на свързани лица по т.3 от параграф 1 на Допълнителните разпореждания на Кодекса за обществено обезпечаване, влезнали в действие февруари 2018 година?
2. Владислав Горанов би трябвало да отговори обикновено ли е законът да разрешава на частно пенсионно осигурително сдружение да влага в дялове на фондове, непосредствено следени от ръководител на политическа партия?
Продължаващата непримиримост на Иво Прокопиев да вкара политическа партия в Народното събрание и надлежно във властта буди най-малкото удивление и подозрение към чистотата на претекстовете му. Не е загадка, че притежателят на „ Капитал “ държеше към 30% от министрите в първия и втория кабинет на Бойко Борисов, като двамата даже намерено признават за номинациите (уж пристигнали от КРИБ). Тогава и финансовата империя „ Алфа Финанс “ успяваше освен да закрепи разтърсеното си финансово състояние, само че и да направи големи облаги през обилно субсидираната възобновима сила. След разлъката сред Прокопиев и Борисов, останалият без политически чадър финансов бизнес стартира да пропада стремително. Банките изпитват все по-големи компликации да аргументират пред своите акционери за какво непрекъснато рефинансират заемите на явно закъсало дружество, а фондация „ Америка за България “ последователно понижава дотациите си за медиите от „ Икономедиа “ – явен знак за охлаждащи се политически и бизнес партньорства. Последва обвиняване за Иво Прокопиев за финансови операции при приватизацията на миноритарния дял на EVN България. Последният удар пристигна преди броени месеци, когато юридическият безпорядък към договорката с „ Каолин “ и прекомерно наглата офшорна скица към нея даде задоволително учредения на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество да запорира към 200 млн. лева активи на Прокопиев.
Повече от явно е, че за оцеляването на разградския финансов магнат е нужно възобновяване на позициите в изпълнителната власт.Търпението на Борисов към нескопосаните политически ходове и финансови схеми на Прокопиев наподобява е изтекло и на последният му би трябвало директна група депутати, които да изтъргува против напън върху институциите и съда за събаряне на обвиняванията и оневиняване. Сглабянето на всички следени от Прокопиев политически парчета е последната вяра за избавление.
Миналата седмица кръгът „ Капитал “ сглоби триглава политическа ламя, коалирайки „ Да, България ”, ДСБ и „ Зелените ”. Логично, след всяко основаване на нова политическа мощ, множеството хора задават въпроса „ от кое място ще дойдат парите? “ След фиаското на предходните избори, когато бизнес империята на подсъдимия Иво Прокопиев непосредствено субсидираше гореспоменатите три партии, този път очевидно разградският предприемач е решил да не залага персоналните си милиони. Вместо тях, трите партии ще бъдат финансирани с парите на българите в частните пенсионни фондове.
Ключовата фигура в схемата се явява новият ръководител на Политическа партия „ Зелените “ – Владислав Панев. Панев е някогашен чиновник на Иво Прокопиев в „ Икономедиа ”, който основава група фондове за ръководство на вложения и строителен бизнес. Както „ Труд “ към този момент писа, водачът на „ Зелените “ е вложил в не един и два огромни градежа в морето и българските планини, несъмнено без да срещне отпор на „ еколози “. Що се отнася до финансирането на трите партии, по-интересните фигури са трите му капиталови фонда – „ Скай Нови Акции “, „ Скай Глобал “ и „ Скай Финанси “.
В новосформираната политическа коалиция „ Демократична България “ Владислав Панев дава отговор за пенсионната промяна и политики.
Случайно или не, фондовете на екозащитника Владислав Панев са получили над 5.5 милиона лв. точно от спестяванията на българските жители за втора пенсия. Без изненади, главните инжекции са пристигнали от пенсионни фондове, в които неговият някогашен шеф и сегашен политически гуру Иво Прокопиев има акции или най-малкото бизнес партньорства.
На първо място е пенсионния фонд „ Доверие “, от който Панев е получил три инжекции – една за 260 000 лева, една за 135 000 лева и една за 134 000 лева От пенсионен фонд „ ДСК Родина “ са взети общо 2 млн. лева, а от пенсионен фонд „ Съгласие “ – 3 млн. лева
Огромната част от тези средства са предоставени от пенсионни фондове, събиращи наложителни осигурителни вноски – т.е. това не са спестявания за пенсия, направени непринудено с ясното схващане, че ще се употребяват за рискови вложения (като финансиране на политически партии).
Два от трите пенсионни фонда, захранили сдружението на ръководителя на Зелените, са добре известна част от обкръжението на медийната и финансова империя Капитал.
Атаката на „ Алфа Финанс Холдинг “ против фонд „ Доверие “ през последните 10 години беше осуетена в последния миг от Комисията за финансов контрол, ръководена тогава от Стоян Мавродиев. Въпреки напъните да се спре източването, финансовият холдинг през годините е усвоил към 100 млн. лева от парите на българите за втора пенсия.
КФН съумя да се намеси, защото Иво Прокопиев е косвен акционер в пенсионния фонд през дълга верига сдружения, завършваща в компанията „ Грийн Ейкърс “, която има към 7% от пенсионния фонд. Използвайки разнообразни малки врати в закона, главният холдинг на Прокопиев „ Алфа Финанс “ съумя да емитира редица облигации и даже да сътвори редица планове (основно слънчеви паркове), които внезапно да се трансфорат в неустоимо апетитна хапка за фонд „ Доверие “. Тогава заместниците на Мавродиев стартират да преследват парите на разградския предприемач из кипърски и американски офшорки, в последна сметка разписвайки наложителна капиталова рекомендация към „ Доверие “, заповядвайки на шефовете да се освободят от вложения в сдружения на Прокопиев, до момента в който същият е акционер и на пенсионния фонд. Скандалите кулминират в опит посредством репо договорка „ Доверие “ да финансира закъсващото дружество „ Каолин “ – още веднъж спрян от Комисията за финансов контрол.
Вторият угодлив фонд под очевидното въздействие на Иво Прокопиев е „ ДСК Родина “. Бизнес партньорството сред Прокопиев и банка ДСК е добре документирано, въпреки и не еднопосочно взаимноизгодно за двете страни.
Банка ДСК е една от финансовите институции, които поддържат на изкуствено дишане холдинга „ Алфа Финанс “ с безконечно рефинансиране на съществуващи заеми – прекомерно постоянно с извънредно съмнителни като оценка обезпечения. Многократно е повдиган въпросът за какво втората най-голяма банка продължава партньорството си с Прокопиев след поредност несполучливи покупко-продажби, най-голямата евентуално бидейки финансирането на концесията на сдружение „ Дунавски промишлен парк “, в която потънаха към 40 млн. лева
Трудно е да се повярва на версията, че екозащитникът Владислав Панев е толкоз талантлив финансист, че водещите пенсионни фондове са го припознали като един от най-перспективните капиталови мениджъри и са излели в неговите фондове няколко милиона лв.. Далеч по-вероятна е тезата инвестицията в следените от Панев фондове да е „ побутната “ от положителния сватовник Прокопиев, който през финансовата си империя продължава да има непосредствено и косвено въздействие върху разнообразни сегменти от частната пенсионна система.
Цялата тази скица, колкото и да е преференциална за кръга „ Капитал “, който с наши пари ще финансира следващото си политическо оръжие, е проведена най-малкото на ръба на закона и сигурно надалеч оттатък ръба на морала. Порази тази причина, следва да зададем няколко въпроса:
1. КФН би трябвало да отговори вложенията на ПОК „ Доверие “ във фондовете на „ Алфа Финанс “ възможни ли са по дефиницията на свързани лица по т.3 от параграф 1 на Допълнителните разпореждания на Кодекса за обществено обезпечаване, влезнали в действие февруари 2018 година?
2. Владислав Горанов би трябвало да отговори обикновено ли е законът да разрешава на частно пенсионно осигурително сдружение да влага в дялове на фондове, непосредствено следени от ръководител на политическа партия?
Продължаващата непримиримост на Иво Прокопиев да вкара политическа партия в Народното събрание и надлежно във властта буди най-малкото удивление и подозрение към чистотата на претекстовете му. Не е загадка, че притежателят на „ Капитал “ държеше към 30% от министрите в първия и втория кабинет на Бойко Борисов, като двамата даже намерено признават за номинациите (уж пристигнали от КРИБ). Тогава и финансовата империя „ Алфа Финанс “ успяваше освен да закрепи разтърсеното си финансово състояние, само че и да направи големи облаги през обилно субсидираната възобновима сила. След разлъката сред Прокопиев и Борисов, останалият без политически чадър финансов бизнес стартира да пропада стремително. Банките изпитват все по-големи компликации да аргументират пред своите акционери за какво непрекъснато рефинансират заемите на явно закъсало дружество, а фондация „ Америка за България “ последователно понижава дотациите си за медиите от „ Икономедиа “ – явен знак за охлаждащи се политически и бизнес партньорства. Последва обвиняване за Иво Прокопиев за финансови операции при приватизацията на миноритарния дял на EVN България. Последният удар пристигна преди броени месеци, когато юридическият безпорядък към договорката с „ Каолин “ и прекомерно наглата офшорна скица към нея даде задоволително учредения на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество да запорира към 200 млн. лева активи на Прокопиев.
Повече от явно е, че за оцеляването на разградския финансов магнат е нужно възобновяване на позициите в изпълнителната власт.Търпението на Борисов към нескопосаните политически ходове и финансови схеми на Прокопиев наподобява е изтекло и на последният му би трябвало директна група депутати, които да изтъргува против напън върху институциите и съда за събаряне на обвиняванията и оневиняване. Сглабянето на всички следени от Прокопиев политически парчета е последната вяра за избавление.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ