Очевадно е, че Алексей Петров се е чувствал изключително сигурно.

Очевадно е, че Алексей Петров се е чувствал извънредно несъмнено. Начинът му на живот демонстрира, че той не се е чувствал заплашен. Мястото е определено по този начин, че да може да бъде осъществен атентатът. Най-вероятно той е бил наблюдаван дълго време, най-малко няколко месеца, с цел да може да се пресметна режимът на придвижване. При такива охрани има един проблем - когато охраняваното лице е извънреден експерт в тази сфера, той от време на време завладява защитата и подценява техните терзания и рекомендации, които са част от специалността.

Това сподели някогашният зам.-ректор на Академията на Министерство на вътрешните работи доцент Милен Иванов в студиото на " България заран " по тв Bulgaria ON AIR.

Според него шефът на екипа постоянно би трябвало да планува неща, които биха се случили.

" В историята на атентатите в България можем да отделим единствено два случая, в които дейните дейности на защитата са избавили охраняваното лице. Единият от тези случаи е атентатът против Алексей Петров на басейна " Спартак ". Тогава един от охранителите открива огън и по този метод попречва следващи изстрели от страна на стрелеца, който се намира в засада. Вторият случай е Златко Баретата и атентатът против него пред Съдебната палата - тогава също един от охранителите съумява да разпознава от кое място се води огън и открива ответен огън с неговия револвер, при което принуждава стрелеца да се скрие и да избяга ", напомни доцент Иванов.

По думите му защитата би трябвало да бъде добре подготвена, а този, който стреля, пресмята и защитата: " Ако изстрелът е с елементарна карабина - дистанцията е 50-100 метра, това дали имате един, двама, трима или четирима охранителни - не ви оказва помощ ".

" Организираната престъпност в България постоянно е участвала, методите ѝ остават същите, каквито са били в предишното. Поръчковите убийства са един от тези способи. Интензитетът на тези убийства в последните години е по-нисък, последното такова основно ликвидиране на територията на България беше на Петър Христов през януари 2018 година. И той, сходно на Алексей Петров, беше авторитетна фигура, брокер на въздействие, човек с контакти в незаконния свят, както и с контакти в правоохранителните и правораздавателните органи ", разяснява анализаторът в стратегия " Сигурност " на Центъра за проучване на демокрацията Владислав Кръстев пред Bulgaria ON AIR.

Той е безапелационен, че в България има проблем с проведената престъпност.

" Такива убийства не се разкриват. Това е един човек - той е експерт, приготвя си всичко, няма очевидци, мястото е определено по този начин, че да може да се отдръпна безвредно. Най-вероятно е стрелял със заглушител или пък гилзоулавител, т.е. няма никакви следи на мястото от оръжието. Ако ние не знаем оръжието, това внезапно понижа шанса да открием кой е причинителят. Едно е, в случай че е прострелян с карабина, друго е, в случай че е прострелян с ловна пушка с бренеке. Ако е с ловна пушка - имаме персонален претекст и някакво възмездие, а в случай че е с карабина - работи експерт ", добави доцент Милен Иванов.

За него първите 24 часа са от основно значение: " Моето мнение, че стрелецът е един. Прекалено значима е фигурата, която би трябвало да бъде отстранена, с цел да има толкоз доста хора. А дамата е странична жертва, най-вероятно от рикошет. Проблемът в този вид офанзиви е, че в България има единствено един център, който предлага контраспайперска тактичност. Като извадите статистиката на атентатите, 90% от сполучливите атентати са осъществени с дългоцевно оръжие на разстояние от 50 до 100 метра. "

" Технологията на този вид поръчкови убийства е такава, че разкриваемостта и доказуемостта е доста сложна. При едно такова ликвидиране се работи подмолно - имаш поръчители, имаш уредник - медиатор, който е буфер сред поръчителя и директните причинители. Министерство на вътрешните работи в предходни години е разкривало хипотетични причинители на поръчкови убийства. Те са били арестувани, били са съдени, след това са били оправдавани, доста дребна част от тях са осъждани дейно за ликвидиране ", добави Кръстев.

Той е на мнение, че промените в Министерство на вътрешните работи би трябвало да бъдат обвързани с разнообразни тласъци.

" Често имаме претенции от синдикати за нарастване на заплати, ръководещите биха могли да вържат тези промени с съответни резултати. В България стандартната престъпност понижава, дали било вследствие на работата на Министерство на вътрешните работи, или вследствие на това, че дейните закононарушения понижават чисто демографски ", акцентира анализаторът.

Кръстев не изключва вероятността това ликвидиране да спре пътя на България към Шенген.

" Докато ние не решим казуса с корупцията, Шенген няма да се случи ", безапелационен е доцент Милен Иванов.