България се завръща на пазара на дълг с емисии ДЦК за 400 млн. лв.
Очакванията са ползата към аукционите да е огромен, защото локалните банки и институционални вложители от дълго време се оплакват, че няма излъчвания
© Юлия Лазарова След година и половина неявяване Министерството на финансите още веднъж се завръща на пазара на дълг. В сряда Българска народна банка ще организира аукциони за две излъчвания дълготрайни облигации (ДЦК) с матуритет надлежно 10.5 и 20 години. Всяка ще е с номинал по 200 млн. лева, а лихвените проценти по тях са 0.5 и 1.5, излиза наяве от известие на централната банка.
Защо в този момент
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Решението е изненадващо по няколко аргументи – първо, България действително излезе от вътрешния дългов пазар съвсем година и половина. Последният извършен аукцион беше през януари предходната година и той беше за 25-годишни ДЦК, само че тогава всички поръчки бяха отхвърлени поради поискана висока рентабилност от пазарните участници. Липсата на нови излъчвания се изяснява с огромните остатъци в бюджета, което пък дава коз на държавното управление да си разреши да отхвърля поръчки с висока рентабилност. Но пък и повдига въпроса за какво има потребност от нов дълг сега при такова огромно преизпълнение на бюджета.
Второ, решението идва, без да е оповестено в емисионния календар за месеца. Такъв не е обявяван от януари 2018 година Традиционно в своята годишна емисионна политика държавното управление залага избран таван на излъчвания, само че това не значи, че такива ще бъдат пласирани. Освен това всекидневно обявленията за иден аукцион се разгласиха от Българска народна банка седмица по рано, до момента в който в този момент поканата е от понеделник следобяд за сряда. Донякъде неочакван е и фактът, че на вътрешния пазар рядко се е случвало да се емитират две излъчвания в един ден, и то в толкоз огромни размери, още повече да се прави в слабия летен сезон. Последно такова скупчване имаше през 2014 година, когато имаше недостиг и трябваше да се оказва поддръжка на Фонда за гарантиране на влоговете след банкрута на КТБ. От Министерството на финансите към този момент отхвърлиха коментар за задачата на излъчванията.
" Аукционите несъмнено са изненада предвид на неналичието на такива от 2017 година насам като, таймингът и аргументите могат да се търсят само в извънредно удобните лихвени условия на интернационалните дългови пазари сега и голямата ликвидност на локалните банки и вложители и потребността тя да бъде пласирана някъде (алтернативата е -0.60% - лихвата, която Българска народна банка заплаща за свръхрезервите на банките – бел. ред.). Липсата на дълготраен референтен лихвен % по критериите за конвергентност през последната година и половина с оглед кандидатурата на страната за ERM2 също може да бъде разумна причина. Огромният фискален запас и отличното осъществяване на бюджета все още обаче не допускаха, че МФ ще прибегне до нови излъчвания през 2019 година ", разяснява пред " Капитал " Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ".
Изгодни условия
Лихвата по новите облигации за 10.5 години е доста по-ниска от тези, които бяха издадени за последно преди две години – тогава купонът беше 1.95%, а в този момент е 0.5%. По отношение на 20-годишните няма аналогична база за съпоставяне на вътрешния пазар, само че 25-годините, които страната предложи през януари 2018 година бяха с рента 2%. Книжа с 20 годишна срочност има по външния дълг, само че те са издадени през 2015 година и действително срочността им към този момент е по-кратка. Обявеният годишен лихвен % обаче е единствено показателен индикатор, като действителната рентабилност по книжата ще се дефинира според от търсенето на аукциона.
" Условията наподобяват обективни и пазарни предвид на равнищата по външната еврооблигационна крива по българския дълг и равнищата, на които емитират страни със подобен на нашия рисков и кредитен профил. За страдание не можем да вземем като референтни някакви равнища по вътрешния пазар, защото той действително е доста нисколиквиден, откакто 2 години не бяха издадени бумаги ", разяснява още Търпанов. Той чака ползата към аукционите да е стабилен, защото локалните банки и институционални вложители от дълго време се оплакват, че няма излъчвания на локалния пазар и тези аукциони би трябвало да са добра причина да осъществят неинвестирана ликвидност. " Очаквам банките и пенсионните фондове да са по-активни на аукциона за 10.5 годините ДЦК, а застрахователните компании - на по-дългия матуритет ", сподели още той.
България може да си разреши да поеме нов дълг, защото има едно от най-ниските съотношения по отношение на Брутният вътрешен продукт – 19.7% към края на април. Това е едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз, само че с новите излъчвания темпът, с който понижава, ще се забави. Общо размерът на държавния дълг е 11.6 милиарда евро, като от него 2.53 милиарда са вътрешен, а 9.08 милиарда евро външен. Около 3.9 милиарда евро от външния - издадени на световните пазари облигации, обаче действително също се държи от локални банки, пенсионни фондове и застрахователи. Намалението на държавния дълг за първите 4 месеца на 2019 година е с към 600 млн. евро, като се дължи съвсем напълно на падежиране на излъчвания и погашение на заеми на вътрешния пазар.
© Юлия Лазарова След година и половина неявяване Министерството на финансите още веднъж се завръща на пазара на дълг. В сряда Българска народна банка ще организира аукциони за две излъчвания дълготрайни облигации (ДЦК) с матуритет надлежно 10.5 и 20 години. Всяка ще е с номинал по 200 млн. лева, а лихвените проценти по тях са 0.5 и 1.5, излиза наяве от известие на централната банка.
Защо в този момент
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Решението е изненадващо по няколко аргументи – първо, България действително излезе от вътрешния дългов пазар съвсем година и половина. Последният извършен аукцион беше през януари предходната година и той беше за 25-годишни ДЦК, само че тогава всички поръчки бяха отхвърлени поради поискана висока рентабилност от пазарните участници. Липсата на нови излъчвания се изяснява с огромните остатъци в бюджета, което пък дава коз на държавното управление да си разреши да отхвърля поръчки с висока рентабилност. Но пък и повдига въпроса за какво има потребност от нов дълг сега при такова огромно преизпълнение на бюджета.
Второ, решението идва, без да е оповестено в емисионния календар за месеца. Такъв не е обявяван от януари 2018 година Традиционно в своята годишна емисионна политика държавното управление залага избран таван на излъчвания, само че това не значи, че такива ще бъдат пласирани. Освен това всекидневно обявленията за иден аукцион се разгласиха от Българска народна банка седмица по рано, до момента в който в този момент поканата е от понеделник следобяд за сряда. Донякъде неочакван е и фактът, че на вътрешния пазар рядко се е случвало да се емитират две излъчвания в един ден, и то в толкоз огромни размери, още повече да се прави в слабия летен сезон. Последно такова скупчване имаше през 2014 година, когато имаше недостиг и трябваше да се оказва поддръжка на Фонда за гарантиране на влоговете след банкрута на КТБ. От Министерството на финансите към този момент отхвърлиха коментар за задачата на излъчванията.
" Аукционите несъмнено са изненада предвид на неналичието на такива от 2017 година насам като, таймингът и аргументите могат да се търсят само в извънредно удобните лихвени условия на интернационалните дългови пазари сега и голямата ликвидност на локалните банки и вложители и потребността тя да бъде пласирана някъде (алтернативата е -0.60% - лихвата, която Българска народна банка заплаща за свръхрезервите на банките – бел. ред.). Липсата на дълготраен референтен лихвен % по критериите за конвергентност през последната година и половина с оглед кандидатурата на страната за ERM2 също може да бъде разумна причина. Огромният фискален запас и отличното осъществяване на бюджета все още обаче не допускаха, че МФ ще прибегне до нови излъчвания през 2019 година ", разяснява пред " Капитал " Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ".
Изгодни условия
Лихвата по новите облигации за 10.5 години е доста по-ниска от тези, които бяха издадени за последно преди две години – тогава купонът беше 1.95%, а в този момент е 0.5%. По отношение на 20-годишните няма аналогична база за съпоставяне на вътрешния пазар, само че 25-годините, които страната предложи през януари 2018 година бяха с рента 2%. Книжа с 20 годишна срочност има по външния дълг, само че те са издадени през 2015 година и действително срочността им към този момент е по-кратка. Обявеният годишен лихвен % обаче е единствено показателен индикатор, като действителната рентабилност по книжата ще се дефинира според от търсенето на аукциона.
" Условията наподобяват обективни и пазарни предвид на равнищата по външната еврооблигационна крива по българския дълг и равнищата, на които емитират страни със подобен на нашия рисков и кредитен профил. За страдание не можем да вземем като референтни някакви равнища по вътрешния пазар, защото той действително е доста нисколиквиден, откакто 2 години не бяха издадени бумаги ", разяснява още Търпанов. Той чака ползата към аукционите да е стабилен, защото локалните банки и институционални вложители от дълго време се оплакват, че няма излъчвания на локалния пазар и тези аукциони би трябвало да са добра причина да осъществят неинвестирана ликвидност. " Очаквам банките и пенсионните фондове да са по-активни на аукциона за 10.5 годините ДЦК, а застрахователните компании - на по-дългия матуритет ", сподели още той.
България може да си разреши да поеме нов дълг, защото има едно от най-ниските съотношения по отношение на Брутният вътрешен продукт – 19.7% към края на април. Това е едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз, само че с новите излъчвания темпът, с който понижава, ще се забави. Общо размерът на държавния дълг е 11.6 милиарда евро, като от него 2.53 милиарда са вътрешен, а 9.08 милиарда евро външен. Около 3.9 милиарда евро от външния - издадени на световните пазари облигации, обаче действително също се държи от локални банки, пенсионни фондове и застрахователи. Намалението на държавния дълг за първите 4 месеца на 2019 година е с към 600 млн. евро, като се дължи съвсем напълно на падежиране на излъчвания и погашение на заеми на вътрешния пазар.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




