Западът се готви да разпали огън в Централна Азия и Кавказ
Очакваният от доста анализатори развой на дестабилизация на обстановката в Централна Азия и Закавказието може да стартира още през май. На срещата на високо ниво на Г-7, която ще се организира този месец в Япония, европейците имат намерение да показват идващия, единадесети по ред, пакет от наказания. Новите ограничавания, с изключение на общоприетото разширение на броя на глобените (предимно физически лица), могат да съдържат редица нововъведения във връзка с унищожаване на малките врати за заобикаляне на към този момент наложени наказания.
Европейският съюз, а по-късно и Г-7, имат намерение да улеснят процедурата за налагане на вторични наказания на страни, които съгласно европейците оказват помощ на Русия да заобиколи към този момент наложените ограничавания. Може да се допусна, че фокусът на вниманието е върху страните, през чиито територии се прави успореден импорт на глобени артикули или артикули, чиито доставки за Руската федерация са лимитирани от самите производители. Сред тях се открояват Казахстан, Турция, ОАЕ, Армения, Киргизстан, Грузия и, несъмнено, Китай.
Според “Блумбърг ” е малко евентуално тези ограничения да са ориентирани към Китай. Под въпрос са и вторичните наказания против Турция и ОАЕ. Може да се допусна, че във връзка с Турция санкционният механизъм може да се употребява като спомагателен лост за напън върху Ердоган при положение на противоречиви резултати от идните президентски избори и опит за премахване на настоящия президент от политическата сцена на фона на на митинги на опозицията, в случай че, несъмнено, има такива. Санкции против ОАЕ са малко евентуални, защото рискуват да изострят така и така комплицираните връзки сред Запада и арабския свят.
Но най-близките съседи на Русия, които са по-малко устойчиви на въздействието на Запада - на първо място Казахстан, Грузия и Армения - могат да станат жертви на вторични наказания. И освен глобите на Европейски Съюз, само че и на Съединени американски щати, от които може би още повече се опасяват в Астана, Ереван и Тбилиси. Досега, деликатно балансирайки сред опциите, предлагани от санкционната война сред Русия и Запада, и опасността от наказване за помощта за заобикаляне на глобите, тези страни могат да бъдат принудени да създадат избор. Малко евентуално е Европейски Съюз, който е един от главните вложители в казахстанската стопанска система, да спре вложенията. Но да се наложат ограничавания върху парите и имуществото на казахстанския хайлайф – за какво не?
От друга страна, нарастват проблемите в стопанските системи на централноазиатските страни в Закавказието. Спазването на западните наказания освен ще ги лиши от лесни пари за „ затворени очи “ при доставките на западни артикули за Русия, само че, несъмнено, ще усложни така и така комплицираните връзки с Москва. Как може да наподобява комерсиалната война с Русия може да се съди по образеца на действието на Каспийския тръбопроводен консорциум, който се счупи „ в точния момент “, когато антируската изразителност на казахстанските публични лица ескалира, след което ненадейно възобнови работа, когато такава изразителност и дейностите стихнаха.
Рискът от дестабилизация в страните, които се намират сред чука на западните наказания и наковалнята на съветския отговор, нараства неведнъж. А опитът демонстрира, че Казахстан, Армения, Грузия не се нуждаят от доста дърва, с цел да пламтят блестящо. В този подтекст си коства да се има поради кой преди всичко печели от дестабилизацията по съветските граници, като се има поради степента на взаимозависимост на тези страни (преди всичко техните елити) от Запада, както и разликата сред ползите на елитите и ползите на стопанската система и популацията.
Русия поставя всички старания да не бъде въвлечена в нов спор в постсъветското пространство. Нито втората Карабахска война, нито намерено антируските офанзиви на Казахстан и Армения – като гласуването за антируски резолюции на Организация на обединените нации – подтикнаха Москва да отвори втори фронт. И това е безусловно вярна позиция, макар огромното прелъщение и благоприятни условия за демонстриране на мощ.
Всъщност в този момент Западът желае да разиграе същия сюжет, който се разигра в Украйна напролет и лятото на 2013 година Тогава пристрастеностите на втория Майдан още не бяха пламнали, само че комерсиалната война сред Москва и Киев към този момент беше избухнала с мощност. „ Сиренената “, „ шоколадовата “, „ млечната “ и други войни засегнаха към този момент не елитния бизнес (газовите схеми), а необятен кръг от предприятия, засягайки приходите и качеството на живот на доста по-широк кръг от хора.
Въпреки че Русия имаше повече принадлежности за напън в тази комерсиална война, резултатът беше тъкмо противоположният. Причината е упоменатото към този момент разграничение в ползите на елитите и стопанските системи на прилежащите на Русия страни, както и недооцененото предпочитание на елитите да търгуват с националните ползи в подмяна на персонални облаги и политическа кариера.
Сега, след 10 години, играта стана още по-сложна, а рисковете се усилиха неведнъж. Пожар с дължина съвсем 8000 километра (общата дължина на границите на Русия с Казахстан и Грузия) несъмнено не е нужен на Москва в този момент. А ресурсите на западните страни в Казахстан, Грузия и Армения, въпреки и огромни, не са неограничени. Чрез прехвърлянето може да вземем за пример ненадейно да се изгубят доставките на казахстански уран за европейски и американски атомни електроцентрали или даже да се изгубят изцяло активи, както изгубиха канадските притежатели на киргизката златодобивна компания “Кумтор ”.
С Армения е по-сложно: нейният хайлайф е намерено неприятелски към Москва, за разлика от арменския народ. Но не толкоз от дълго време грузинският хайлайф беше същият, ослепителен представител на който в този момент е в грузински затвор. Това значи, че саморазрушителната полуда на арменските управляващи може и да е лечима.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Европейският съюз, а по-късно и Г-7, имат намерение да улеснят процедурата за налагане на вторични наказания на страни, които съгласно европейците оказват помощ на Русия да заобиколи към този момент наложените ограничавания. Може да се допусна, че фокусът на вниманието е върху страните, през чиито територии се прави успореден импорт на глобени артикули или артикули, чиито доставки за Руската федерация са лимитирани от самите производители. Сред тях се открояват Казахстан, Турция, ОАЕ, Армения, Киргизстан, Грузия и, несъмнено, Китай.
Според “Блумбърг ” е малко евентуално тези ограничения да са ориентирани към Китай. Под въпрос са и вторичните наказания против Турция и ОАЕ. Може да се допусна, че във връзка с Турция санкционният механизъм може да се употребява като спомагателен лост за напън върху Ердоган при положение на противоречиви резултати от идните президентски избори и опит за премахване на настоящия президент от политическата сцена на фона на на митинги на опозицията, в случай че, несъмнено, има такива. Санкции против ОАЕ са малко евентуални, защото рискуват да изострят така и така комплицираните връзки сред Запада и арабския свят.
Но най-близките съседи на Русия, които са по-малко устойчиви на въздействието на Запада - на първо място Казахстан, Грузия и Армения - могат да станат жертви на вторични наказания. И освен глобите на Европейски Съюз, само че и на Съединени американски щати, от които може би още повече се опасяват в Астана, Ереван и Тбилиси. Досега, деликатно балансирайки сред опциите, предлагани от санкционната война сред Русия и Запада, и опасността от наказване за помощта за заобикаляне на глобите, тези страни могат да бъдат принудени да създадат избор. Малко евентуално е Европейски Съюз, който е един от главните вложители в казахстанската стопанска система, да спре вложенията. Но да се наложат ограничавания върху парите и имуществото на казахстанския хайлайф – за какво не?
От друга страна, нарастват проблемите в стопанските системи на централноазиатските страни в Закавказието. Спазването на западните наказания освен ще ги лиши от лесни пари за „ затворени очи “ при доставките на западни артикули за Русия, само че, несъмнено, ще усложни така и така комплицираните връзки с Москва. Как може да наподобява комерсиалната война с Русия може да се съди по образеца на действието на Каспийския тръбопроводен консорциум, който се счупи „ в точния момент “, когато антируската изразителност на казахстанските публични лица ескалира, след което ненадейно възобнови работа, когато такава изразителност и дейностите стихнаха.
Рискът от дестабилизация в страните, които се намират сред чука на западните наказания и наковалнята на съветския отговор, нараства неведнъж. А опитът демонстрира, че Казахстан, Армения, Грузия не се нуждаят от доста дърва, с цел да пламтят блестящо. В този подтекст си коства да се има поради кой преди всичко печели от дестабилизацията по съветските граници, като се има поради степента на взаимозависимост на тези страни (преди всичко техните елити) от Запада, както и разликата сред ползите на елитите и ползите на стопанската система и популацията.
Русия поставя всички старания да не бъде въвлечена в нов спор в постсъветското пространство. Нито втората Карабахска война, нито намерено антируските офанзиви на Казахстан и Армения – като гласуването за антируски резолюции на Организация на обединените нации – подтикнаха Москва да отвори втори фронт. И това е безусловно вярна позиция, макар огромното прелъщение и благоприятни условия за демонстриране на мощ.
Всъщност в този момент Западът желае да разиграе същия сюжет, който се разигра в Украйна напролет и лятото на 2013 година Тогава пристрастеностите на втория Майдан още не бяха пламнали, само че комерсиалната война сред Москва и Киев към този момент беше избухнала с мощност. „ Сиренената “, „ шоколадовата “, „ млечната “ и други войни засегнаха към този момент не елитния бизнес (газовите схеми), а необятен кръг от предприятия, засягайки приходите и качеството на живот на доста по-широк кръг от хора.
Въпреки че Русия имаше повече принадлежности за напън в тази комерсиална война, резултатът беше тъкмо противоположният. Причината е упоменатото към този момент разграничение в ползите на елитите и стопанските системи на прилежащите на Русия страни, както и недооцененото предпочитание на елитите да търгуват с националните ползи в подмяна на персонални облаги и политическа кариера.
Сега, след 10 години, играта стана още по-сложна, а рисковете се усилиха неведнъж. Пожар с дължина съвсем 8000 километра (общата дължина на границите на Русия с Казахстан и Грузия) несъмнено не е нужен на Москва в този момент. А ресурсите на западните страни в Казахстан, Грузия и Армения, въпреки и огромни, не са неограничени. Чрез прехвърлянето може да вземем за пример ненадейно да се изгубят доставките на казахстански уран за европейски и американски атомни електроцентрали или даже да се изгубят изцяло активи, както изгубиха канадските притежатели на киргизката златодобивна компания “Кумтор ”.
С Армения е по-сложно: нейният хайлайф е намерено неприятелски към Москва, за разлика от арменския народ. Но не толкоз от дълго време грузинският хайлайф беше същият, ослепителен представител на който в този момент е в грузински затвор. Това значи, че саморазрушителната полуда на арменските управляващи може и да е лечима.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ