Очакваме Руската православна църква да отчита трайните дългосрочни интереси на

Очакваме Руската православна черква да регистрира трайните дълготрайни ползи на вселенското православие, на православните християни в Република Македония, България, Сърбия и всички прилежащи страни, като направи нужните мъдри действия за нормализиране на интернационалния статут на обновената Охридска архиепископия.

Това декларират група български общественици и интелектуалци в отворено писмо във връзка визитата на патриарх Кирил и отношението на РПЦ и БПЦ към православната черква в Република Македония.

„ Считаме, че вековните връзки сред нашите църкви и нации и хармонията на международното православие са надалеч по-важни от моментните политически изкушения, водещи в последна сметка до задълбочаване на разкола и други неподходящи последствия за християнството “, се показва в документа.

„ Българското общество през последните дни изживя редица радостни моменти, свързани с отбелязването на националния празник Трети март и 140-годишнината от Освобождението от османско иго. Тази година ще запомним със специфичната аудиенция на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, по време на която бяха изказани топли и мъдри думи за хилядолетните взаимни връзки сред българското и съветското православие. Дълбоко ценим и почитаме хилядите воини, които със своята кръв извоюваха нашата независимост. Ще запомним с задоволство и паметните взаимни служби и слова на взаимна благодарност от главите на Руската и Българската православна черква.

Същевременно бихме желали да отбележим, че по време на визитата не доловихме сигнали за съпричастност по един първокачествен въпрос, който вълнува българското общество – нормализирането на статута и превъзмогване на ненормалната изолираност, която тегне над обновената Охридска архиепископия в днешна Република Македония. През ноември 2017 година Св. Синод на обновената Охридска архиепископия се обърна към БПЦ като към църква-майка с молба тя да се застъпва за нейното приемане измежду фамилията на автокефалните православни църкви. Българската православна черква одобри подадената ръка и сътвори комисия, с цел да посредничи за решаването на този значим въпрос. Този акт на Светия Синод на БПЦ получи необятна и цялостна поддръжка от българското общество и държавни институции.

Дълбоко сме огорчени, че архиереите на нашата БПЦ не са повдигнали въпроса нито пред Негово Светейшество Константинополския патриарх Вартоломей (при визитата в Истанбул на 6–7 януари 2018 г.), нито пред Негово Светейшество Московския патриарх Кирил (при неговото посещение на 2–4 март 2018 г.). С това те не са изпълнили поетото от БПЦ обвързване да се застъпват пред Поместните православни църкви за определяне на каноническия статут на МПЦ.

В същото време станахме очевидци на обезпокоителни знаци от РПЦ като изказването на Негово Високопреосвещество Иларион Волоколамски от 22 февруари 2018 година че „ казусът с непризнатата Македонска черква би трябвало да се взема решение посредством разговор сред нея и СПЦ “. Подобно решение обрича православието в Република Македония на нови десетилетия тествания. Както е известно, от 1967 година църквата във Вардарска Македония не е приета от нито една друга поместна православна черква. Независимо от положените преговорни старания от страна на йерарсите от Скопие, Сръбската православна черква не намира пътища за помиряване, а с някои свои дейности в допълнение задълбочава междуправославния ерес в Република Македония.

В диаметралност на този непроизводителен метод бихме желали да си позволим да ви напомним за близката съгласуваност на православието в Македония с Българската православна черква. Както е известно, след 1870 година голямото болшинство на популацията на Македония, в това число посредством извършени допитвания (плебисцити) е декларирало желанията си да има своя българска подчиненост. Последните митрополити на Българската екзархия са прогонени от сръбските и гръцките войски от Македония през войните от 1912–1913 година, обратно на всевъзможни правила и всемирен правила. Чуждестранната статистика за броя на българските духовни центрове и свещеници в региона до този интервал, която доближава до Обществото на народите през 1925 година е показателна – в Южна (Егейска) Македония има 300 църкви, 11 манастира, 78 параклиса с общо 299 български свещеника, а във Вардарска Македония – 5 митрополити, 677 църкви, 48 манастира, 54 параклиса, с общо 833 свещеници.

По време на Втората международна война Вардарска Македония още веднъж е управлявана от Българската екзархия. Останалите след 1944 година свещеници, в това число и архиерейските наместници, са били назначени на тези постове от български митрополити. Последните епископи, които са признати във Вардарска Македония до основаването на независимата Македонска архиепископия, са тези на Българската черква. При повдигането на схизмата над БПЦ през 1945 година са приети всички осъществени от нея тайнства, в това число тези във Вардарска Македония “, се декларира в отвореното писмо, подписано от акад. Георги Марков и акад. Стефан Воденичаров – ръководител на Българската академия на науките от 2012 до 2016 година /БГНЕС