Брюксел и Западните Балкани: Една трудна любов
Очаквахте една математика за „ добре пристигнали " ли? Само че налице е душ със студена вода.
Новата тактика на Европейската комисия за Западните Балкани разкрива вероятността, че две страни от района, Сърбия и Черна гора, биха могли " евентуално " да бъдат подготвени да се причислят към Европейски Съюз до 2025 година Също по този начин предлага засилена поддръжка за останалите четирима бъдещи членове от района, който беше обхванат от война и цивилен спорове през 90-те години на предишния век.
Но е ясно, че политиците във всичките шест страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия - ще би трябвало да наблегнат на установяването на господство на закона, да спрат корупцията, да уредят двустранни разногласия и да подхващат редица други демократични промени.
" Присъединяването към Европейски Съюз е надалеч повече от механически развой. Това е общоприет избор, учреден на базови полезности, които всяка страна би трябвало да прегърне по-активно, от тяхната външна и районна политика, тъкмо до това, на което децата биват обучавани в учебно заведение ", гласи новата тактика, получена от POLITICO преди нейното утвърждение от Комисията във вторник.
(Една анкета на Regional Cooperation Council демонстрира различността на настроенията измежду евентуалните претенденти за еврочленство. В Косово поддръжката е 90%, 6% - нито положително, нито неприятно, и останалите се разделят сред „ не зная " и отричане на участието. в Албания 81% са „ за ", 14% не знаят дали е добре или зле, 5% считат, че Европейски Съюз не е добра компания, а 1% не знаят какво да кажат. Македония - 54% „ за ", 33 % не знаят дали е за положително или зло, 11% са срещу, 2% не знаят.
Колкото по-нататък се върви по листата на страните претенденти, толкоз по-малко става поддръжката.
В Черна гора 44% желаят да станат член на Европейски Съюз, 29% не могат да преценяват дали това ще е за положителното на страната или не, 22% са срещу, а 6% не знаят или не желаят да кажат мнението си.
Резултатите от анкетата в Босна и Херцеговина демонстрират несигурността и разделянето в страната, която към момента е протекторат. „ За " еврочленство са към една трета - 31%, тези, които не могат да преценяват са 46%, 18% са срещу, а 4 на 100 нямат или не желаят да изразят мнението си по въпроса. Най-любопитно е ситуацията в Сърбия, посочена от всички европейски служители, като се тръгне от Жан-Клод Юнкер надолу за една от двете водещи кандидатки за еврочленство. Едва 26% желаят да бъдат европейци. 37% не знаят какво би им донесло евентуалното участие. 30% са срещу, а 6% не знаят.)
Стратегията има за цел определянето на пътна карта, откакто ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер през септември предходната година даде сигнал за възобновяване на отвореността за разширение на Европейски Съюз в своето послание „ Състоянието на съюза ". Преди това Европейски Съюз беше охладнял към приемането на нови членове след реакция в по-старите държави-членки поради засилената имиграция от по-бедните народи, които неотдавна се причислиха към блока.
Юнкер и други водачи на Европейски Съюз демонстрираха нов интерес към Западните Балкани, частично заради терзанията за засиленото въздействие на Русия, Китай и Турция там. Кризата с бежанците през 2015 година, при която стотици хиляди мигранти се насочиха към Западна Европа по Балканския маршрут през Западните Балкани, също по този начин акцентира смисъла на района за стабилността в Европейски Съюз.
" Страните от Западните Балкани имат историческа опция да обвържат твърдо и недвусмислено бъдещето си с Европейския съюз. Те ще би трябвало да работят уверено ", гласи тактиката, която ще бъде показана от ръководителя на външната политика на Европейски Съюз Федерика Могерини и комисаря по разширението Йоханес Хан.
Като част от новия подтик в тази посока Юнкер би трябвало да посети Западните Балкани за една седмица в края на този месец, като стартира в Скопие на 25 февруари, съобщи посланик от Европейски Съюз, осведомен с проекта.
Освен възобновената акция на Комисията за задълбочаване на връзките с района, България трансформира Западните Балкани в приоритет като сегашен ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. София ще бъде хазаин на среща на върха на водачите на Европейски Съюз и Западните Балкани през май.
В неотдавнашно изявление с " ПОЛИТИКО " българският външен министър Екатерина Захариева съобщи, че сходни срещи би трябвало да станат доста по-чести, отбелязвайки, че последната среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани в Солун, Гърция, се състоя през 2003 година
" Петнадесетте години са прекалено много ", сподели Захариева, като допуска период от две години сред срещите на върха в бъдеще.
Захариева призна, че слагането на Западните Балкани толкоз високо в дневния ред на Европейски Съюз носи риска, че позицията на блока в района може да пострада, в случай че не се осъществят очакванията на жителите за участие в Европейски Съюз.
На срещата на върха през 2003 година Европейски Съюз предложи " недвусмислена поддръжка " на бъдещите членове от Западните Балкани и им заяви, че тяхното бъдеще е в границите на Европейския съюз. Но 15 години по-късно единствено един от тях - Хърватия - се причисли към блока и наподобява, че ще минат най-малко още седем години, преди може би още двама да станат членове.
„ Разбира се, има такава заплаха, - сподели Захариева. - Ето за какво не би трябвало да сътворяваме упования, които не можем да осъществим. "
Захариева съобщи, че множеството страни от Западните Балкани не са се включили към Европейски Съюз, тъй като блокът се е забъркал в разнообразни изключителни обстановки - като да вземем за пример рецесията в еврозоната и миграционната рецесия - и районните държавни управления не съумяха да подхващат нужните промени.
Новата тактика на Комисията предлага по-голяма поддръжка от страна на Европейски Съюз за района в редица области - от изпращането на консултанти на Европол за повишение на сигурността до вдишване на нови капиталови задължения в области от започващи компании до транспортна инфраструктура. През 2018 година общите вложения на Европейски Съюз в района се планува да възлязат на 1,07 милиарда евро - малко повече от междинното за последните 10 години.
Стратегията, озаглавена " Перспектива за разширение на Европейски Съюз и засилената ангажираност на Европейски Съюз със Западните Балкани ", не стопира да разказва настоящото положение на бъдещите членове на Европейски Съюз, заявявайки, че лостовете на властта във всичките шест страни постоянно са в ръцете на незаконни мрежи и политически кланове.
" Днес страните демонстрират ясни детайли на завладяване на страната, в това число връзки с проведената престъпност и корупцията на всички равнища на държавното управление и администрацията, както и мощно преплитане на обществени и частни ползи ", написа в документа.
" Никоя страна от Западните Балкани понастоящем не може да се смята за функционираща пазарна стопанска система ", е декларирано също по този начин изрично.
Горчиви хапове
Въпреки че Сърбия и Черна гора бяха избрани за водещи за участие от страна на Комисията, в документа се споделя, че присъединението им към 2025 година е " извънредно амбициозно ". Става ясно, че водачите в Белград в частност ще би трябвало да гълтам някои горчиви хапчета по пътя до Брюксел. Става ясно, че Сърбия ще би трябвало да подписа и приложи правно обвързващо съглашение за нормализиране на връзките с Косово, най-вече етническата албанска територия, оповестена за самостоятелна от Сърбия преди 10 години, преди да може да се причисли към Европейски Съюз.
В програмата също по този начин се споделя, че бъдещите членове би трябвало да показват " цялостна хармонизация " с външната политика на Европейски Съюз - сигнал, който не е прекомерно завоалиран и споделя, че Белград не би могъл да продължи да организира толкоз близки връзки с обичайния съдружник Русия, както сега.
Стратегията обаче съдържа и отчаяние за Косово, което не е прието от пет държави-членки на Европейски Съюз и не е съответно упоменато като възможен претендент за участие в Европейски Съюз в документа.
Сърбия и Черна гора, въпреки това, към този момент са почнали договаряния за участие и Комисията съобщи, че е подготвена да предложи присъединителни договаряния за Албания и Македония, в случай че дават отговор на избрани условия. Босна и Херцеговина " би могла " да стане претендент за участие, се споделя в документа.
Словения и Хърватия, забъркани в дългогодишния граничен спор макар участието в Европейски Съюз, се споделя в тактиката, всички такива различия към този момент би трябвало да бъдат решени, преди страните да се причислят към блока.
" Европейски Съюз няма да одобри да внася тези разногласия и неустойчивостта, до които те биха могли да доведат ", се споделя в документа. " Трябва да се намерят и изпълнят дефинитивни и обвързващи решения, преди да се причисли една страна. "
Комисията също по този начин се надява вероятността за нови идващи да накара актуалните страни-членки да реформират метода, по който работят. " Самият Европейски Съюз би трябвало да подсигурява, че ще бъде подготвен институционално да приветства новите държави-членки, откакто изпълнят поставените условия ", се споделя в текста, лобирайки за по-широко потребление на гласуването с квалифицирано болшинство в Съвета - вместо да взема единомислещи решения, които дават право на несъгласие на обособените държавни управления.
Активистите на демократичната народна власт на Балканите упрекнаха Европейски Съюз, че е прекомерно мек във връзка с районните водачи, които те дефинират като властнически със подозрителен ангажимент към полезностите на Европейски Съюз. Новият документ не се занимава с сходни капризи и би могъл да се чете като определянето на закона за политическите водачи, като в това време предизвиква деятелите и жителите да оказват напън върху тях.
" Правителствата би трябвало да обезпечат по-приобщаващи процеси на промени, които да привлекат всички заинтригувани страни и обществото като цяло. Най-същественото е, че водачите в района не би трябвало да оставят подозрение в стратегическата си ориентировка и ангажираност. Те в последна сметка би трябвало да поемат отговорността да трансфорат тази историческа опция в действителност ", се споделя в програмата.
Източник: БГНЕС; създатели: Флориан Едер, Андрю Грей - " Политико "
Новата тактика на Европейската комисия за Западните Балкани разкрива вероятността, че две страни от района, Сърбия и Черна гора, биха могли " евентуално " да бъдат подготвени да се причислят към Европейски Съюз до 2025 година Също по този начин предлага засилена поддръжка за останалите четирима бъдещи членове от района, който беше обхванат от война и цивилен спорове през 90-те години на предишния век.
Но е ясно, че политиците във всичките шест страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия - ще би трябвало да наблегнат на установяването на господство на закона, да спрат корупцията, да уредят двустранни разногласия и да подхващат редица други демократични промени.
" Присъединяването към Европейски Съюз е надалеч повече от механически развой. Това е общоприет избор, учреден на базови полезности, които всяка страна би трябвало да прегърне по-активно, от тяхната външна и районна политика, тъкмо до това, на което децата биват обучавани в учебно заведение ", гласи новата тактика, получена от POLITICO преди нейното утвърждение от Комисията във вторник.
(Една анкета на Regional Cooperation Council демонстрира различността на настроенията измежду евентуалните претенденти за еврочленство. В Косово поддръжката е 90%, 6% - нито положително, нито неприятно, и останалите се разделят сред „ не зная " и отричане на участието. в Албания 81% са „ за ", 14% не знаят дали е добре или зле, 5% считат, че Европейски Съюз не е добра компания, а 1% не знаят какво да кажат. Македония - 54% „ за ", 33 % не знаят дали е за положително или зло, 11% са срещу, 2% не знаят.
Колкото по-нататък се върви по листата на страните претенденти, толкоз по-малко става поддръжката.
В Черна гора 44% желаят да станат член на Европейски Съюз, 29% не могат да преценяват дали това ще е за положителното на страната или не, 22% са срещу, а 6% не знаят или не желаят да кажат мнението си.
Резултатите от анкетата в Босна и Херцеговина демонстрират несигурността и разделянето в страната, която към момента е протекторат. „ За " еврочленство са към една трета - 31%, тези, които не могат да преценяват са 46%, 18% са срещу, а 4 на 100 нямат или не желаят да изразят мнението си по въпроса. Най-любопитно е ситуацията в Сърбия, посочена от всички европейски служители, като се тръгне от Жан-Клод Юнкер надолу за една от двете водещи кандидатки за еврочленство. Едва 26% желаят да бъдат европейци. 37% не знаят какво би им донесло евентуалното участие. 30% са срещу, а 6% не знаят.)
Стратегията има за цел определянето на пътна карта, откакто ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер през септември предходната година даде сигнал за възобновяване на отвореността за разширение на Европейски Съюз в своето послание „ Състоянието на съюза ". Преди това Европейски Съюз беше охладнял към приемането на нови членове след реакция в по-старите държави-членки поради засилената имиграция от по-бедните народи, които неотдавна се причислиха към блока.
Юнкер и други водачи на Европейски Съюз демонстрираха нов интерес към Западните Балкани, частично заради терзанията за засиленото въздействие на Русия, Китай и Турция там. Кризата с бежанците през 2015 година, при която стотици хиляди мигранти се насочиха към Западна Европа по Балканския маршрут през Западните Балкани, също по този начин акцентира смисъла на района за стабилността в Европейски Съюз.
" Страните от Западните Балкани имат историческа опция да обвържат твърдо и недвусмислено бъдещето си с Европейския съюз. Те ще би трябвало да работят уверено ", гласи тактиката, която ще бъде показана от ръководителя на външната политика на Европейски Съюз Федерика Могерини и комисаря по разширението Йоханес Хан.
Като част от новия подтик в тази посока Юнкер би трябвало да посети Западните Балкани за една седмица в края на този месец, като стартира в Скопие на 25 февруари, съобщи посланик от Европейски Съюз, осведомен с проекта.
Освен възобновената акция на Комисията за задълбочаване на връзките с района, България трансформира Западните Балкани в приоритет като сегашен ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. София ще бъде хазаин на среща на върха на водачите на Европейски Съюз и Западните Балкани през май.
В неотдавнашно изявление с " ПОЛИТИКО " българският външен министър Екатерина Захариева съобщи, че сходни срещи би трябвало да станат доста по-чести, отбелязвайки, че последната среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани в Солун, Гърция, се състоя през 2003 година
" Петнадесетте години са прекалено много ", сподели Захариева, като допуска период от две години сред срещите на върха в бъдеще.
Захариева призна, че слагането на Западните Балкани толкоз високо в дневния ред на Европейски Съюз носи риска, че позицията на блока в района може да пострада, в случай че не се осъществят очакванията на жителите за участие в Европейски Съюз.
На срещата на върха през 2003 година Европейски Съюз предложи " недвусмислена поддръжка " на бъдещите членове от Западните Балкани и им заяви, че тяхното бъдеще е в границите на Европейския съюз. Но 15 години по-късно единствено един от тях - Хърватия - се причисли към блока и наподобява, че ще минат най-малко още седем години, преди може би още двама да станат членове.
„ Разбира се, има такава заплаха, - сподели Захариева. - Ето за какво не би трябвало да сътворяваме упования, които не можем да осъществим. "
Захариева съобщи, че множеството страни от Западните Балкани не са се включили към Европейски Съюз, тъй като блокът се е забъркал в разнообразни изключителни обстановки - като да вземем за пример рецесията в еврозоната и миграционната рецесия - и районните държавни управления не съумяха да подхващат нужните промени.
Новата тактика на Комисията предлага по-голяма поддръжка от страна на Европейски Съюз за района в редица области - от изпращането на консултанти на Европол за повишение на сигурността до вдишване на нови капиталови задължения в области от започващи компании до транспортна инфраструктура. През 2018 година общите вложения на Европейски Съюз в района се планува да възлязат на 1,07 милиарда евро - малко повече от междинното за последните 10 години.
Стратегията, озаглавена " Перспектива за разширение на Европейски Съюз и засилената ангажираност на Европейски Съюз със Западните Балкани ", не стопира да разказва настоящото положение на бъдещите членове на Европейски Съюз, заявявайки, че лостовете на властта във всичките шест страни постоянно са в ръцете на незаконни мрежи и политически кланове.
" Днес страните демонстрират ясни детайли на завладяване на страната, в това число връзки с проведената престъпност и корупцията на всички равнища на държавното управление и администрацията, както и мощно преплитане на обществени и частни ползи ", написа в документа.
" Никоя страна от Западните Балкани понастоящем не може да се смята за функционираща пазарна стопанска система ", е декларирано също по този начин изрично.
Горчиви хапове
Въпреки че Сърбия и Черна гора бяха избрани за водещи за участие от страна на Комисията, в документа се споделя, че присъединението им към 2025 година е " извънредно амбициозно ". Става ясно, че водачите в Белград в частност ще би трябвало да гълтам някои горчиви хапчета по пътя до Брюксел. Става ясно, че Сърбия ще би трябвало да подписа и приложи правно обвързващо съглашение за нормализиране на връзките с Косово, най-вече етническата албанска територия, оповестена за самостоятелна от Сърбия преди 10 години, преди да може да се причисли към Европейски Съюз.
В програмата също по този начин се споделя, че бъдещите членове би трябвало да показват " цялостна хармонизация " с външната политика на Европейски Съюз - сигнал, който не е прекомерно завоалиран и споделя, че Белград не би могъл да продължи да организира толкоз близки връзки с обичайния съдружник Русия, както сега.
Стратегията обаче съдържа и отчаяние за Косово, което не е прието от пет държави-членки на Европейски Съюз и не е съответно упоменато като възможен претендент за участие в Европейски Съюз в документа.
Сърбия и Черна гора, въпреки това, към този момент са почнали договаряния за участие и Комисията съобщи, че е подготвена да предложи присъединителни договаряния за Албания и Македония, в случай че дават отговор на избрани условия. Босна и Херцеговина " би могла " да стане претендент за участие, се споделя в документа.
Словения и Хърватия, забъркани в дългогодишния граничен спор макар участието в Европейски Съюз, се споделя в тактиката, всички такива различия към този момент би трябвало да бъдат решени, преди страните да се причислят към блока.
" Европейски Съюз няма да одобри да внася тези разногласия и неустойчивостта, до които те биха могли да доведат ", се споделя в документа. " Трябва да се намерят и изпълнят дефинитивни и обвързващи решения, преди да се причисли една страна. "
Комисията също по този начин се надява вероятността за нови идващи да накара актуалните страни-членки да реформират метода, по който работят. " Самият Европейски Съюз би трябвало да подсигурява, че ще бъде подготвен институционално да приветства новите държави-членки, откакто изпълнят поставените условия ", се споделя в текста, лобирайки за по-широко потребление на гласуването с квалифицирано болшинство в Съвета - вместо да взема единомислещи решения, които дават право на несъгласие на обособените държавни управления.
Активистите на демократичната народна власт на Балканите упрекнаха Европейски Съюз, че е прекомерно мек във връзка с районните водачи, които те дефинират като властнически със подозрителен ангажимент към полезностите на Европейски Съюз. Новият документ не се занимава с сходни капризи и би могъл да се чете като определянето на закона за политическите водачи, като в това време предизвиква деятелите и жителите да оказват напън върху тях.
" Правителствата би трябвало да обезпечат по-приобщаващи процеси на промени, които да привлекат всички заинтригувани страни и обществото като цяло. Най-същественото е, че водачите в района не би трябвало да оставят подозрение в стратегическата си ориентировка и ангажираност. Те в последна сметка би трябвало да поемат отговорността да трансфорат тази историческа опция в действителност ", се споделя в програмата.
Източник: БГНЕС; създатели: Флориан Едер, Андрю Грей - " Политико "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ