Очаква се ръстът на заплатите да се ускори след присъединяването

Очаква се растежът на заплатите да се форсира след присъединението към еврозоната
Ускоряването на растежа на работните заплати би бил най-стабилният и статистически важен резултат от присъединението на България към еврозоната през 2026 година, в случай че се следва опита на страни, които към този момент са приели еврото. Това уточни проф. доктор Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания (ИИИ) към
Българската академия на науките (БАН) по време на полемика, оповестяват от институцията.
Той означи обаче, че с цел да се резервира конкурентоспособността на стопанската система ни, бъдещето повишаване на заплащането би трябвало да се поддържа в сходство с продуктивността на труда. Според Йоцов, в случай че изоставането на продуктивността не се навакса, това може да докара до
първична инфлация, подкопаваща действителния растеж на работните заплати, предава Българска телеграфна агенция.
Проф. Йоцов проучва пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които са част от еврозоната. Той уточни, че огромна част от позитивните трендове след 2000 година, измежду които – възходящо ниво на претовареност, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока
продуктивност, се дължат на първо място на интеграцията в Европейския съюз,
а не толкоз на приемането на еврото от страните в еврозоната. В този смисъл, не промяната на валутата, а структурните промени, вложенията в човешки капитал и достъпът до единния пазар на Европейски Съюз са главните мотори на конвергенцията, уточни икономистът от Българска академия на науките.
Йоцов бе измежду участниците в полемика, проведена в границите на кръгла маса,
на която бяха показани резултатите от първия стадий на научноизследователския план: „ Адаптиране на пазара на труда в изискванията на участие в еврозоната: социално-икономическа динамичност, софтуерна рационализация, демографски промени и просветително преструктуриране “. Проектът е финансиран от Фонд „ Научни проучвания “ към МОН. Водеща организация в него е СУ „ Св. Климент Охридски “,
в партньорство с ИИИ при Българска академия на науките и Университета в Рединг във Англия.
По време на кръглата маса бяха показани отчет с разбор на развиването на пазара на труда в България за интервала 2003–2024 година, както и планирани модели за бъдещото му развиване.
Според доцент доктор Ралица Симеонова-Ганева от СУ „ Св. Климент Охридски “
във връзка с упованията за развиване на пазара на труда се обрисуват следните трендове – продължаващ спад на работната мощ и на заетостта, повишаване на каузи на заетите с висше обучение в изискванията на остатък на такива фрагменти, както и дефицит на работна мощ от лица със приблизително обучение. Той няма да бъде обезщетен без промени в трудовата подвижност и в миграционните процеси. Очаква се и по-слабо търсене на служащи с главно и по-ниско обучение,
което може да задълбочи обществените и стопански провокации.
Очакваният дефицит на работна мощ и възходящото възнаграждение ще доведат до увеличение на вложенията в автоматизация, цифровизация и нови технологии като метод за компенсиране на недостига на фрагменти, уточни тя. След което добави, че въвеждането на еврото в България също ще има влияние. Очаква се това да има позитивни резултати, измежду които – по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране,
по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.
В рамките на плана в постройката на ИИИ при Българска академия на науките е открит и Съвместен проучвателен център в региона на новаторските политики на пазара на труда в България, се показва в известието.