Момчил Методиев,"Християнство и култура": Напълно обосновано е Българската църква да се застъпи за Македонската
Очаква се на 27 ноември Св. Синод да прегледа писмото от Македонската православна черква - Охридска архиепископия, в което се споделя, че висшите македонски духовници са решили да припознаят Българската православна черква като църква-майка, от която чакат да признае самостоятелност на македонската. Решение обаче ще бъде взето след съвещания с другите православни църкви.
По този мотив " Дневник " потърси Момчил Методиев - основен редактор на " Християнство и просвета ". Той е лекар и магистър по история от Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Автор е на книгите " Между вярата и компромиса. Българската православна черква и комунистическата страна ", " Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата страна " и " Папите и тяхната империя. ІІ - VІІ в. ". Сътрудник е на Института за проучване на близкото минало. Изследвал е архивите на Българска комунистическа партия в границите на Проекта за историята на Студената война на института `Удроу Уилсън` във Вашингтон, а в интервала 1997-2008 година е работил като посланик в Министерството на външните работи.
Как съгласно Вас ще отговори Св. Синод на писмото от Македонската черква? Ще я признае за самостоятелна или...
- Възможни са няколко сюжета за бъдещо развиване. Най-важното е, че писмото на Македонската черква изцяло трансформира съществуващата до този миг обстановка. Преди приемането на писмото, казусът за статута на Македонската черква от всяка позиция - канонична и църковно-политическа - следваше да бъде обсъждан като спор сред Сръбската и Македонската черква. Преди появяването на това писмо, Българската черква, съгласно мен вярно, се въздържаше от дейна интервенция, с цел да не бъде подозирана в църковен експанзионизъм. Но по-късно писмо ситуацията към този момент е друго. С оглед на историята на Българската екзархия, а и на изразеното от Македонската черква предпочитание, Българската черква към този момент изцяло основателно може да вземе присъединяване в решаването на казуса на Македонската черква.
Възможните сюжети за мен са три.
Единият вид е Св. Синод на БПЦ да не реагира по никакъв метод. Това би било най-нелогичното решение, защото би означавало Българската черква да се откаже от част от личната си история.
Вторият вид е Българската православна черква едностранно да признае автокефалията на Македонската черква. Това крие в себе си редица забележими опасности в връзките с другите православни църкви.
Третият вид е Българската черква да одобри интензивно да съставлява ползите на Македонската черква в православния свят, да бъде нейна Църква-майка. Ако продължим същата метафора, досега Македонската черква може да се окачестви като " сираче " – въпреки и оповестила едностранно автокефалия, тя освен остава непризната от никого, само че и през десетилетията по нейния проблем няма никакво развиване, тя по никакъв метод не е показана в Православния свят.
Като се има поради фактът, че днешните територии на Република Македония са били част от диоцеза на Българската екзархия, наподобява изцяло разумно и разбираемо таман Българската черква да се застъпва за Македонската черква. Това допуска провеждането освен на дейна, само че и забележима църковна дипломация от страна на Българската черква или с други думи – това значи на настояването на Македонската черква да се отговори позитивно.
Към сходно решение насочва и съществуващата историческа традиция в отношението към Македонската черква. Българската черква деликатно следи ситуацията на Македонската черква още след провъзгласяването на нейната автокефалия през 1967 година Тогава патриарх Кирил не се поддава на външния напън публично да осъди провъзгласената от Македонската черква автокефалия, а и през идващите години не отхвърля срещи с македонски епископи.
Засега от Св. Синод споделят, че ще има съвещания с другите православни църкви. Очаква се съветската и сръбската да са срещу самостоятелна македонска черква. На каква външна поддръжка може да разчита Синодът?
- Съгласен съм, че въпросът на Македонската черква не е елементарен за решение, само че не виждам причини, които да не разрешават на Българската черква да се застъпва за Македонската черква. Основната опозиция може да се чака по линия на упованието това да докара до признание на автокефалията на Македонската черква. Този мотив не звучи безапелационно. Въпросът за метода на предоставяне на автокефалия присъстваше в предварителния дневен ред на Всеправославния събор, само че неслучайно отпадна преди свикването на Събора, таман заради желанието на всички наранени страни да няма ясни правила за придобиване на подобен статус. В този смисъл всички нови автокефални църкви през ХХ в. пораждат въз основа на прецеденти - Албанската, Полската, Православната черква на Чешките земи и Словакия, както и мощно оспорваната автокефалия на Православната черква в Америка. Казано най-просто, всяка автокефалия постоянно е била казус.
В православния свят има разнообразни концепции по какъв начин тъкмо би трябвало да се придобива автокефалия – Вселенската патриаршия упорства, че тя би трябвало да се произнася по всяко такова искане, до момента в който Московската патриаршия държи това право да има всяка Църква-майка. Въз основа на тази рекламация през ХХ век Москва дава автокефален статус на редица църкви, като най-оспорван е последният случай на предоставяне на автокефалия на Православната черква в Америка през 1970 година, станало макар съпротивата на Вселенската патриаршия. Казусът остава неуреден и до през днешния ден, а Българската черква е измежду първите, признали автокефалията на ПЦА. В този подтекст писмото на Македонската черква наподобява добре аргументирано, защото в него се предлага Българската черква да се застъпи пред Вселенската патриаршия за решение на този проблем.
Другият мотив против позитивния отговор на Българската черква е, че зад църковните претенции прозират политически причини, както в Македония, по този начин и в България. Възможно е разнообразни среди да преглеждат въпроса таман през тази призма, само че са значими каноничните и исторически причини, че тази територия е била част от диоцеза на Българската екзархия и в този смисъл присъединяване на Българската черква в разрешаването на този проблем е освен разумно, само че и изцяло обосновано.
Какъв е залогът в българския отговор на апела от Македония? Възможно ли е " не " на готовността македонската черква да признае българската за черква - майка?
- Не мога да си показва по какъв начин Българската черква би дала отговор с " не " на желанието на Македонската черква. Това би означавало БПЦ да се откаже от историята на Българската екзархия, да удостовери доброволната си изолираност, както и независимо да се откаже да има каквото и да било мнение по проблема на Македонската православна черква. А за всички е ясно, че този проблем ще продължи да съществува и да се развива, с или без присъединяване на Българската черква.
Освен тези канонични измерения, не би трябвало да се не помни и още един, съгласно мен, доста значим мотив. Сближаването на Българската и Македонската черква ще докара до превъзмогването на доста от проблемите, които съществуват сред двете юрисдикции и до през днешния ден в Съединени американски щати, Канада и Австралия. А това е от общ интерес и на двете общности, още повече че това би засилило въздействието им върху процесите измежду православните в Америка, което е и един от най-спорните проблеми в междуправославните връзки.
По този мотив " Дневник " потърси Момчил Методиев - основен редактор на " Християнство и просвета ". Той е лекар и магистър по история от Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Автор е на книгите " Между вярата и компромиса. Българската православна черква и комунистическата страна ", " Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата страна " и " Папите и тяхната империя. ІІ - VІІ в. ". Сътрудник е на Института за проучване на близкото минало. Изследвал е архивите на Българска комунистическа партия в границите на Проекта за историята на Студената война на института `Удроу Уилсън` във Вашингтон, а в интервала 1997-2008 година е работил като посланик в Министерството на външните работи.
Как съгласно Вас ще отговори Св. Синод на писмото от Македонската черква? Ще я признае за самостоятелна или...
- Възможни са няколко сюжета за бъдещо развиване. Най-важното е, че писмото на Македонската черква изцяло трансформира съществуващата до този миг обстановка. Преди приемането на писмото, казусът за статута на Македонската черква от всяка позиция - канонична и църковно-политическа - следваше да бъде обсъждан като спор сред Сръбската и Македонската черква. Преди появяването на това писмо, Българската черква, съгласно мен вярно, се въздържаше от дейна интервенция, с цел да не бъде подозирана в църковен експанзионизъм. Но по-късно писмо ситуацията към този момент е друго. С оглед на историята на Българската екзархия, а и на изразеното от Македонската черква предпочитание, Българската черква към този момент изцяло основателно може да вземе присъединяване в решаването на казуса на Македонската черква.
Възможните сюжети за мен са три.
Единият вид е Св. Синод на БПЦ да не реагира по никакъв метод. Това би било най-нелогичното решение, защото би означавало Българската черква да се откаже от част от личната си история.
Вторият вид е Българската православна черква едностранно да признае автокефалията на Македонската черква. Това крие в себе си редица забележими опасности в връзките с другите православни църкви.
Третият вид е Българската черква да одобри интензивно да съставлява ползите на Македонската черква в православния свят, да бъде нейна Църква-майка. Ако продължим същата метафора, досега Македонската черква може да се окачестви като " сираче " – въпреки и оповестила едностранно автокефалия, тя освен остава непризната от никого, само че и през десетилетията по нейния проблем няма никакво развиване, тя по никакъв метод не е показана в Православния свят.
Като се има поради фактът, че днешните територии на Република Македония са били част от диоцеза на Българската екзархия, наподобява изцяло разумно и разбираемо таман Българската черква да се застъпва за Македонската черква. Това допуска провеждането освен на дейна, само че и забележима църковна дипломация от страна на Българската черква или с други думи – това значи на настояването на Македонската черква да се отговори позитивно.
Към сходно решение насочва и съществуващата историческа традиция в отношението към Македонската черква. Българската черква деликатно следи ситуацията на Македонската черква още след провъзгласяването на нейната автокефалия през 1967 година Тогава патриарх Кирил не се поддава на външния напън публично да осъди провъзгласената от Македонската черква автокефалия, а и през идващите години не отхвърля срещи с македонски епископи.
Засега от Св. Синод споделят, че ще има съвещания с другите православни църкви. Очаква се съветската и сръбската да са срещу самостоятелна македонска черква. На каква външна поддръжка може да разчита Синодът?
- Съгласен съм, че въпросът на Македонската черква не е елементарен за решение, само че не виждам причини, които да не разрешават на Българската черква да се застъпва за Македонската черква. Основната опозиция може да се чака по линия на упованието това да докара до признание на автокефалията на Македонската черква. Този мотив не звучи безапелационно. Въпросът за метода на предоставяне на автокефалия присъстваше в предварителния дневен ред на Всеправославния събор, само че неслучайно отпадна преди свикването на Събора, таман заради желанието на всички наранени страни да няма ясни правила за придобиване на подобен статус. В този смисъл всички нови автокефални църкви през ХХ в. пораждат въз основа на прецеденти - Албанската, Полската, Православната черква на Чешките земи и Словакия, както и мощно оспорваната автокефалия на Православната черква в Америка. Казано най-просто, всяка автокефалия постоянно е била казус.
В православния свят има разнообразни концепции по какъв начин тъкмо би трябвало да се придобива автокефалия – Вселенската патриаршия упорства, че тя би трябвало да се произнася по всяко такова искане, до момента в който Московската патриаршия държи това право да има всяка Църква-майка. Въз основа на тази рекламация през ХХ век Москва дава автокефален статус на редица църкви, като най-оспорван е последният случай на предоставяне на автокефалия на Православната черква в Америка през 1970 година, станало макар съпротивата на Вселенската патриаршия. Казусът остава неуреден и до през днешния ден, а Българската черква е измежду първите, признали автокефалията на ПЦА. В този подтекст писмото на Македонската черква наподобява добре аргументирано, защото в него се предлага Българската черква да се застъпи пред Вселенската патриаршия за решение на този проблем.
Другият мотив против позитивния отговор на Българската черква е, че зад църковните претенции прозират политически причини, както в Македония, по този начин и в България. Възможно е разнообразни среди да преглеждат въпроса таман през тази призма, само че са значими каноничните и исторически причини, че тази територия е била част от диоцеза на Българската екзархия и в този смисъл присъединяване на Българската черква в разрешаването на този проблем е освен разумно, само че и изцяло обосновано.
Какъв е залогът в българския отговор на апела от Македония? Възможно ли е " не " на готовността македонската черква да признае българската за черква - майка?
- Не мога да си показва по какъв начин Българската черква би дала отговор с " не " на желанието на Македонската черква. Това би означавало БПЦ да се откаже от историята на Българската екзархия, да удостовери доброволната си изолираност, както и независимо да се откаже да има каквото и да било мнение по проблема на Македонската православна черква. А за всички е ясно, че този проблем ще продължи да съществува и да се развива, с или без присъединяване на Българската черква.
Освен тези канонични измерения, не би трябвало да се не помни и още един, съгласно мен, доста значим мотив. Сближаването на Българската и Македонската черква ще докара до превъзмогването на доста от проблемите, които съществуват сред двете юрисдикции и до през днешния ден в Съединени американски щати, Канада и Австралия. А това е от общ интерес и на двете общности, още повече че това би засилило въздействието им върху процесите измежду православните в Америка, което е и един от най-спорните проблеми в междуправославните връзки.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ