Очаква се икономиката на България да се забави значително през

Очаква се стопанската система на България да се забави доста през 2023 година - до 1.5 % от Брутният вътрешен продукт растеж
- в унисон с низходящата наклонност в еврозоната, само че и след доста по-добър от прогнозите за 2022 година стопански напредък от 3.4% от Брутният вътрешен продукт.

Намаленото повече от два пъти движение на напредък може да бъде в допълнение забавено, в случай че България не успее да извърши промените, които се изискват съгласно стадиите на националния План за възобновяване, което ще докара до заледяване или понижаване на идните траншове, лишавайки страна от обилни запаси.

Инфлацията ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 г, а фискалният недостиг е се чака да нарасне до 3.6 % от Брутният вътрешен продукт заради икономическото закъснение и продължаването на фискални ограничения и през тази година.

Това се споделя в частта на българската стопанска система в пролетната прогноза на Световната банка, публикувана през днешния ден в навечерието на пролетната среща с Международния валутен фонд във Вашингтон идната седмица.

В обновената оценка се споделя, че регионът на Източна Европа и Централна Азия ще нарасне с 1.4% от Брутният вътрешен продукт, което е надалеч по-оптимистично от досегашните предстоящи +0.1%. Ключовата роля създателите отдават на усъвършенстваните вероятности за Русия и Украйна. Световната банка е присъединила в региона Полша, Хърватияа, Румъния и България от Европейски Съюз плюс страните от Западните Балкани, Русия, Беларус и някогашните руски републики.

Украйна би трябвало през 2023 година да регистрира напредък - единствено 0.5%, само че въпреки всичко след впечатляващия срив от 29.2% през първата година на войната. Русия след стесняване от 2.1% (по-малко от плануваните за 2022 година през януари 3.5%) ще продължи да е с намаляваща стопанска система, само че от единствено 0.2% (спрямо предходна прогноза за -3.3% ръст).

За България в отчета се предвижда дребен остатък по настоящата сметка поради поевтиняване на вносните цени за основни първични материали. Но политическият фактор е ясно изведен като сериозен проблем за страната&

" В допълнение към основаването на непредсказуема бизнес среда, политическата невъзможност към този момент попречва използването на промените, Плана за възобновяване и проектите за присъединение към еврозоната. Липсата на работещ парламент попречи на приемането на основни законодателни актове, избрани като крайъгълен камък в Плана и като задължения в пътната карта на страната за приемане на еврото.

Ако тази обстановка се задържи, страната може да загуби средства от Европейски Съюз и може да забави влизането си в еврозоната оттатък евентуалната 2025 година, което ще окаже въздействие върху вероятностите ѝ за напредък и ще забави доближаването със междинните равнища на приходи в Европейски Съюз. Икономическото закъснение и продължителният инфлационен напън се чака да забавят намаляването на бедността, като бедността (6.85 $/ден покупателна дарба на човек) понижава постепенно: от 4,5 % през 2020 година до 3,6 и 3,5 % надлежно през 2022 и 2023 година ", написа още в отчета.

Подробности очаквайте по-късно на.